Второ издание. ... "Българите са генетичният носител на свещените познания. През вековете, във времето са правени многократни опити тези познания да бъдат изтръгнати от естествения си корен. Възраждането и изявата на свещения език на символите закономерно става в настъпващия нов космически ден - ерата на Водолея. Тази ера коренно ще се отличава от отминалата, защото ще бъде белязана с духовното въздигане на човечеството. Аз-ът на българите е генетичният носител на тези промени. Ще дойде ден, когато целия период на зеления Водолей ще се нарича с благодарност български!" Христо Танев ... |
|
Олга Кръстева е родена през 1928 г. в София. Започва да пише през 1952 г. във вестник "Стършел" там публикува фейлетони и разкази. Автор е на "Само за жени" (библиотека "Стършел"), "Слънце в перална машина" - разкази, както и на книгите за деца и юноши: "Мигове в кибритена кутийка", "История с куче без куче", "Люлеещият се стол", "Уличка Влюбените", "Майстор Кольо Фичето", "Една година без значение", "Театърът през вековете", "Ангели без коси". Още е работила като литературен редактор в завода за ... |
|
Лечебното родителско докосване. Под научната редакция на д-р Димитър Пашкулев . ... Какво е по-естествено от докосването на вашето бебе? То е част от вас. Дошло е чрез и от вашето тяло. Плод е на любовта Ви с вашия партньор. Държането на ръце, докосването и полюляването са естествена част от родителски инстинкт. Чрез докосването ние успокояваме и получаване успокоение, облекчаваме и получаваме облекчение, ние се свързваме и утвърждаваме нашето единение. През вековете майки и бащи са постигнали "отнемане на болката" на тяхното любимо мъниче, давали са му облекчение, прогонвали са болката надалеч. Ние импулсивно ... |
|
Верни на себе си ли сме, когато творим, или творим себе си? Кога живеем собствения си живот и кога се превръщаме в кухи автомати, повтарящи заучени движения и възприемащи чуждите идеи за свои? Къде е границата между автентичното ни съществуване и фикцията? Това са универсалните въпроси, които пронизват разказите в тази книга. Абстрактните естетически и екзистенциални теми са разгърнати чрез необичайни сюжети: джазмен се докосва до Бога, но никой не забелязва това; талантлив музикант създава шедьовър под името на своя ментор; опозорен мъж търси смисъла в сюрреалистична японска гора; диктатор мечтае за власт и над ... |
|
"Свастиката. Най-ранният известен символ и неговите миграции" представлява най-изчерпателното научно изследване на историята и употребата на древния символ на свастиката, което някога е правено. Авторът ѝ, Томас Уилсън, е бил директор на Департамента по праисторическа антропология на Националния музей на САЩ (сега Смитсониън). Той е участвал в разкопки на индианска надгробна могила в Охайо, където са били открити няколко големи медни свастики. Тази необичайна находка провокира интереса на Уилсън и дава начало на проучването, което впоследствие е описано в тази книга. Символът на свастиката се появява в ... |
|
"Години изминаха. Ти си отиде, мамо, малко преди Коледа и това беше най-тъжната Коледа в живота ми. На този ден ходя в нашата църква и паля свещ, аз почувствах, че ние двете си говорим безмълвно. - Много ми е трудно, майко. - Няма лесно, дъще. Знаеш ли, че когато аз бях малка, моят баща замина на война и остави майка ми сама с шест деца. Заредиха се една след друга войни - Балканска, Междусъюзническа, Първа световна. Рядко идваха писма от фронта и много пъти ние не знаехме дали баща ни е жив. И така шест години. Баба ти трябваше да ни храни и отгледа сама. Няма да забрава една пролет, когато майка ми и брат ми Георги ... |
|
Мястото на тайнствата в Уеслианската духовност. ... Авторът Роб Стейпълс смята, че е време християните, които поддържат Уеслиевата традиция на святост да погледнат отново тайнствата и да изследват изводите за духовно развитие. Присъединете се към неговото внимателно пътешествие докато той: изследва явната дилема в мисленето на Джон Уесли между структура и свобода в поклонението; разглежда отношението на Движението за святост в Америка през XIX век към класическото Уеслианство през XVIII век; разглежда настоящата Уеслиева доктрина за святост и приложението ѝ (повлияна от развитията през XIX век) по отношение на ... |
|
Тази книга дава отговори на многобройните въпроси, които вашето дете задава непрекъснато. Ето някои от тях: Как светулките излъчват светлина? Как пчелите произвеждат мед? Как се образуват миражите? Как златото се е появило на Земята? Как летят самолетите? Как високата температура убива микробите? Забавните илюстрации и интересният текст ще дадат възможност на малкия читател да опознае света, в който живеем. А упражненията и задачите, включени в последния раздел, ще му позволят да провери своите знания и да научи още много любопитни факти. ... |
|
Тачо Иванов Танев (1882 - 1962) е „записан за любител при трупата "Сълза и смях" за сезона 1899 -1900 г." и от тогава до 1954 г. той не напуска театъра. Преминава през цяла палитра от дейности - от любител-артист, до званието „артист на Народния театър", след това „директор администратор, режисьор, драматург, разпоредител на бюджета, учител на младите" и т. н. В по-голямата част от времето съвместява тези длъжности, докато работи в театрите в провинцията - Пловдив, Бургас, Русе и др. През дългия си професионален път е награждаван с почти всички отличия за принос в изкуството и с пълно право може ... |
|
Именникът на хунобългарските канове почти век и половина е обект на много изследвания, но досега нито едно заключение не е прието от науката като напълно задоволително. Невъзможността на изследователите да разчетат паметника произтича от трудното определяне на неговото леточисление /календар/ и неговото летоброене /хронология/ и приравняването им към известните други източници дати и периоди. Трудност, която се дължи на погрешни, както авторът ги нарича "мирогледни представи" за характера на древната хунобългарска астрономия. Именникът е задоволявал нуждата от внасяне на леточислен и летоброен ред за хода на ... |
|
Животът не е нито толкова прекрасен, както ни се струва в някои романтични мигове, нито толкова ужасен, какъвто, уви, го срещаме често в ежедневните си кошмари. Той е просто живот. Дава ни се, подарява и отнема. Понякога си го влошаваме сами. Друг път се опитваме напразно да го управляваме. Можем все пак едно - да го украсим с въображение и най-вече с чувство за хумор, дори и то да е насочено към самите нас. "Човек е едно затворено пространство вътре в себе си. Опитва се да излезе мъчително и целенасочено от него, но отново се завръща. Понякога пространството се пропуква. Следите изглеждат дълбоки. Нима ще се разчупи? ... |
|
Книгата съдържа проучвания от историята на западноевропейската мисъл в областта на философията на културата - от Лутер до Хайдегер. Изследователското внимание е насочено към взаимопроникванията и границите на светогледите - религиозни, естетически и етически - и към техните продуктивни въздействия. Представени са основни сюжети и фигури от историята на новоевропейското философско и естетическо мислене в двойствената връзка на приемственост и на превъзмогване спрямо съществуващите религиозни и интелектуални традиции. ... |