Защо е хубаво понякога да се отделяме от дома и семейството и да бъдем заедно с децата, с които учим или с хората с, които работим? Каква е ролята на пътуването в човешкия живот? Какво ни носи опознаването на нови места и срещата с нови хора? Защо различията между хората не им пречат да бъдат приятели? Какво място заема в живота на човека приятелството му с животните и как нашата добронамереност може да превърне и най-заплашителния сблъсък в приятелство? На тези и други въпроси отговаря книжката, която разгръщате, разказвайки за различните проявления на вярата в живота на човека, за очарованието на природата и за силата ... |
|
33 подбрани фейлетони от Данаил Налбантски . Голяма част от тях са публикувани през 1999 - 2000г. в рубриката "Приключенията на п-р Методиев" в Евангелски вестник. Книгата е богато илюстрирана с карикатури от редактора на изданието Борислав Георгиев. ... |
|
Бобърът рибар Събота е, сутрин край реката, всички още спят във тишината. Само бобърът е станал рано и е метнал въдица през рамо. Вчера си подготви макарата, за да хване рибка опашата. Стигна до брега и се отпусна, вечерта ще сготви гозба вкусна. Сложи подходяща стръв на кука и си пожела: "Сега наслука!"Времето минава много бавно, рибките ще чакам тука славно. Ина Негенцова ... |
|
Малките дървени човечета, наречени уникси, непрекъснато измислят нови начини да се съревновават. Но Пънчинело винаги е сред последните, защото все не му достига нещо, за да бъде като всички останали. Той непрестанно копнее за чуждото одобрение, иска да бъде като другите и да покаже всички свои "неща", пренебрегвайки цената, която трябва да плати. Но Елий, майсторът резбар, винаги е там да помогне на Пънчинело да разбере, че не е необходимо да бъде като другите, за да е ценен: "Ти си такъв, защото Аз съм те направил такъв", казва Елий. ... |
|
Това беше трагичен миг, печална случка сред снеговете - умиращо куче, свада между двама другари. Рут погледна умолително първо единия, после другия. Обаче Мейлмют Кид се сдържа, макар в очите му да се четеше безграничен упрек; само се наведе над кучето и преряза ремъците. Никой не рече нито дума. Те сложиха по два впряга на шейна и преодоляха трудното място; шейните отново пътуваха напред, умиращото куче се влачеше подир тях. Докато едно животно може да върви, не го застрелват и му дават тази последна възможност да остане живо - да се домъкне, ако успее, до лагера с надеждата, че ще убият някой елен. ... |
|
Върхове и хора събира в едно всичко, излязло изпод ръката на Людмил Янков - Мечта отвъд долините, Гранитна вода, Стената, дневниците от Лхотце'81 и Еверест'84, интервюта, снимки, есета, рисунки. За Човека Людмил и огромния му литературен талант свидетелстват Екатерина Йосифова, Едвин Сугарев , Александър Стефанов, негови близки и приятели. Изданието ще зарадва ценителите на стойностната литература със своето художествено оформление, книговезване и печат. На нас Еверест ни е нужен и ще го имаме за бъдещето. Посвещава се на 30 г. от гибелта на Людмил Янков."Дълго летях... Bceku скален праг отнемаше част от ... |
|
"Това е една история отпреди половин век, история за любов и свобода, която едва днес разчитаме в цялата ѝ дълбочина. Първата част на книгата е драматична хроника на 60 -те години на ХХ век, разкрита през "романа в писма" на хърватската класичка Весна Парун и българския актьор Вели Чаушев . Интимният сюжет от писмата им от 1963 - 1965 - до последното 30 години по-късно, е поставен в глобалния контекст на времето: "измамната свобода" на 1962 и последвалата през 1963 г. Студена война с тягостното ѝ отражение върху културните процеси и междудържавните отношения. Не е премълчан фактът, ... |
|
Публий Вергилий Марон е сред авторите, които превръщат римската поезия в класическа, а с творчеството си оказват силно влияние върху цялата европейска лирика. Неговият най-известен текст "Енеида" е написан през I в. пр.н.е. и е огледален образ на Омировите "Илиада" и "Одисея". Поемата разказва за героя Еней, който напуска превзетата от гърци Троя и се впуска в безчет приключения. Той странства по море, посещава чужди земи, пада в плен на любовта, участва в кървави битки, минава и през подземното царство... Всичко това води читателя до династията, по-късно създала и управляла великата Римска ... |
|
От трън, та на глог."Десетгодишен гледах филма Даките. В битка с римляните загина принцът - синът на главатаря. Племето устрои тридневен див купон с танци, вино и веселие - празненство за принца, отървал се от илюзията на този свят. Допускам, че оттогава у мен се породи афинитет към гротеската и вкус към абсурда. Дали аз ги привличам, или селективно попадат на мен - не е ясно. Следващите 55 години обаче ги доразвиха, защитиха и доведоха до апотеоз. Разчекнат между комунизма в България и капитализма в Америка, пиша есета в хармония със сентенцията От трън, та на глог. Оттам и заглавието на тази кратка одисея - Химни ... |
|
Отечествената поезия е немислима без имената на безкористните и самоотвержени свещенослужители в храма на родната поетическа традиция. Техният талант и постоянни усилия не само тласкат напред развитието на българското слово, но и определят спасително високото ниво на естетико-художествения хемоглобин на нацията. Найден Вълчев е едно от тези имена. Думите му светят. Чудесии До вчера гола бе гората, но вейна топлият южняк, реката чу, че птиче пее и млад април нетърпеливо развя зеления си флаг. Наднича слънцето и сварва във утринната ведрина прозрачна, още не успяла да се търкулне зад скалата до снощи златната луна. С ... |
|
През 2004 г. двама големи учени-изследователи се опитват да открият "дъното на света". Американецът Бил Стоун се спуска в огромната, смъртоносна пещера Чеве в южната част на Мексико. А украинецът Александър Климчук се насочва към Крубера, смразяваща суперпещера в разкъсваната от война територия в края на Черно море в Абхазия, на границата с Грузия. Двамата мъже прекарват месеци наред на почти две хиляди метра дълбочина, в абсолютен мрак, борейки се с бушуващи подземни реки, чудовищни водопади, пълзейки километри по корем на границата на невъзможното спасение. Базирана на информация от личните дневници на ... |
|
Лятото на 1922 г., село Планиница, Царство България Осем дълги години Христо Лепоев е прекарал в армията, бранейки отечеството. Сега най-сетне е там, където винаги е искал да бъде - у дома. Но мирният живот сякаш не е за него. Когато родното му село влиза в конфликт със съседното, той очаквано се оказва в центъра на сблъсъка. Това привлича вниманието на стария му главнокомандващ в Пети кавалерийски полк, който го призовава обратно в служба на родината. Христо е представен не на кого да е, а на министър-председателя и министър на войната Александър Стамболийски. От кабинета му той излиза с револвер и мисията да ликвидира ... |