Сергей Максудов е на път да се самоубие. Бленуваната литературна кариера не се е случила. Успехът не му се е усмихнал. Преди да натисне спусъка, в квартирата му се появява спасение - Независимият театър иска да представи на сцената си неуспешния му роман. Окрилен от тази възможност, Максудов се гмурва зад кулисите на театралния живот, за да открие нещо още по-ужасяващо. В последния си роман, който е публикуван след смъртта му, авторът на Майстора и Маргарита Михаил Булгаков проследява несгодите на своя герой. Те твърде ясно напомнят за биографията на Булгаков, който също се сблъсква с жестоката реалност на театралните ... |
|
В книгата за първи път на български език - и в нов превод - са събрани всички достигнали до нас текстове на Александър Сергеевич Пушкин (1799 - 1837), посветени на драмата и театъра: завършените му пиеси, написаните, но отпаднали от тях сцени, самостоятелни откъси, планове, както и статии, размисли, бележки, приписки, писма. По този начин читателят получава възможността да изгради своя обективна представа за неговото отношение към писането за сцена и към спектакъла като събитие, което той защитава (обосновава) със свои полемични теоретични разсъждения, по-често оспорващи, отколкото доверяващи се на установените правила ... |
|
В “Идеи на театралното” като в лапидарий има отломки сякаш на стремежа ми да събера неща за съществени страни на театъра. Проговарям за първи път (може би) за йерофания и сакрално в театъра, за “дребни” театрали (от нашето Възраждане). Вглеждам се в опитите да се разкрие (определи) театърът до времената на осъзнаване на естетическото. Търся смислието на моделите за обучение и възпитание на актьори. Стремя се към “големия колаж”, към “свободния сбор от фрагменти на теорията, историята и практиката на театъра: своят огромен, а едновременно с това толкова хаотичен и труден за обхващане, за подреждане.” Вярвам, че в ... |
|
Костенурчето Франклин е познато на децата от цял свят. От книгите за него са продадени стотици милиони екземпляри и е заснет телевизионен сериал. Сюжетите на историите са почерпани от живота на децата, затова всяко дете лесно се идентифицира с героите и ситуациите в книгите. Всяка история носи ясно нравствено послание към децата, без да е назидателна. Съпреживявайки историите на Франклин, децата се учат да бъдат по-добри и да се справят с проблемите и трудностите в своя живот, а това им помага да израснат по-уверени и самостоятелни. Великолепно разказаните истории са и великолепно илюстрирани и превръщат книгите за ... |
|
Стефан Янков е добър ученик на своите духовни учители-разказвачи. Страниците, които ще прочетеш, щастливи читателю, са пропити от дъхаво червено вино и благостта на сладкодумието. Завиждам на родените в Пловдив. Като чета тази книга, си мисля, че това е мястото, това са хората, това е делото, за които човек може да мечтае. "Делото" е театърът. Почти 20 години Стефан Янков е в центъра на театралния живот в провинцията (Пловдив, Димитровград, Хасково, Сливен, Смолян), а през следващите повече от 20 години работи в софийски театри или в Националния център за театър. Бил е драматург, бил е и директор. Истински ... |
|
"Настоящата книга е продължение на изданието "Вандова, Мария и Никола Вандов, Театрална работилница "Сфумато" (1989 - 2009)", което излезе през 2009 година. Тогава, не подозирахме, че направеното е том първи от вече двутомната книга-летопис за "Сфумато". Новата книга излиза във връзка с 30-годишнината на тази уникална за България театрална лаборатория, която е спечелвала, печели и днес заслужено признание у нас и в чужбина. Настоящата книга има сходна структура с предишната. Отново най-голям дял в нея имат текстовете на или разговорите с Маргарита Младенова и Иван Добчев - основателите ... |
|
Опит за изясняване параметрите на играта от позицията на театралното изкуство ... В театралния жаргон понятието "игра" никога не е имало точно измерение. Обикновено се употребява като определение на дейността на актьора по време на представлението - Б. Дановски например няма в речника си друга дума, с която да обозначи актьорския труд. Твърде често го срещаме в чисто ругателен смисъл - като синоним на неограничено присъствие на актьора на сцената. А понякога ще го открием като хвалебствие, отбелязващо развихряне на творческите възможности, вдъхновена интерпретация. "Почти на всички езици понятието театър се ... |
|
В книгата се разглежда театралната критика в България през 20-те и 30-те години на ХХ век - едно твърде плодотворно за нея време. Проследени са както развитието, движението и взаимното разположение на театралните критически рубрики с техните автори в периодичния печат, така и основните критически дебати, засягащи театъра и драмата, състояли се по страниците на вестници и списания. Театралната критика от онези години дава най-съществена представа за тогавашното състояние на българския театър и в този смисъл се явява носител и на най-основното от неговата история. В нея се оглеждат и значителна част от нагласите, интенциите ... |
|
Комплектът съдържа: 8 картонени маски за изрязване; книжка с 5 драматизации на приказки и басни по И. А. Крилов , Жан Луи дьо Лафонтен , Ран Босилек , Петко Рачов Славейков и Езоп , която се състои от 16 страници; илюстрации за оцветяване; емотикони за развиване на емоционалния интелект; литературна викторина; книжка с гатанки за най-малките от Панчо Панчев , която се състои от 14 страници. ... |
|
Комплектът съдържа: 8 картонени маски за изрязване; книжка с 5 драматизации на приказки и басни по Братя Грим , Стоян Михайловски , Л. Н. Толстой и Езоп , която се състои от 16 страници; илюстрации за оцветяване; емотикони за развиване на емоционалния интелект; литературна викторина; книжка с гатанки за най-малките от Панчо Панчев , която се състои от 14 страници. ... |
|
"Вършейки своите покупки по търговската улица, не забравяйте, че там, на края ѝ, има театър. Отбивайте се по-често в него. Или поне пращайте там децата си. От това може би ще зависи как ще приказвате и пишете, какви вестници, романи и стихосбирки ще четете. Как ще се обличате и как ще мислите. Театърът никога няма да престане да бъде вечно обновяващото се първоначално училище за културата на всеки народ." Леон Даниел ... |
|
„Практиката, неизискваща от актьора ипровизационно, органично действие в предлаганите от автора обстоятелства, често тласка актьорите по пътя на придобиването на определен набор чисто технически прийоми, употребявани от тях от роля в роля. В крайна сметка актьорът се защампова, застава пътя на самоволното ограничаване на своите творчески възможности. Актьорът сам привиква към свитото усещане на своите възможности, към това привикват и режисьорите“ Чавдар Кръстев В крайна сметка на сцената все по-често се срещаме с резултати, а не с онзи жив творчески процес, който в края на крайщата е сърцевината на театралното изкуство. ... |