Япония, 1691 г., Мияко. В имераторския дворец някой владее до такова съвършенство бойните изкуства, че е постигнал способността да убива с вик. Левият императорски министър е открит мъртъв. Причина за смъртта му е среща с поразяващия вик киай. Самураят Сано Ичиро е изпратен от шогуна да разследва загадките около императорския трон. Естествено, да се намерят улики срещу могъщия убиец е почти невъзможно. Следите водят до няколко заподозрени - кой от кого по-знатни. Оказва се, че в двора на божествения император невинни няма... ... |
|
|
Осемгодишният син на Сано мистериозно изчезва. Той открива, че господарят Мацудайра, неговият политически враг, е отвлякъл момчето и го е изпратил в най-северната част на Япония, известна като Езогашима (днес остров Хокайдо). Комуникацията между тази област и столицата е прекъсната. Сано и съпругата му – Рейко - заминават за Езогашима, за да спасят сина си, но самите те попадат в беда. Трябва да открият убиеца на любовницата на господаря Мацудае, за да спасят Масахиро. ... |
|
|
Чрез жестока кастрация е убит видният управител Мори, близък на шогуна, а до тялото му е намерена красива бременна жена с окървавен кинжал. Привидно убийството е разкрито, но всичко щеше да е така, ако жената не бе Рейко – съпруга на новия дворцов управител и бивш сосакан сама Сано Ичиро. Сано поема трудното разследване, като бялата хризантема, оцветена с кръв, намерена на местопрестъплението, е най-солидната улика, която може да използва. ... |
|
|
Улиците на Едо са изпълнени с насилие, след като две воюващи фракции се борят за контрол върху режима на Токугава. Едната фракция е предвождана от Мацудайра, а другата - от дворцовия управител Янагисава. Всеки един от тях оказва натиск върху Сано Ичиро... Но когато един от най-доверените съветници на шогуна е убит, нещата се заплитат твърде много. Сано получава завещание от самата жертва, че трябва да разследва смъртта, каквото и да му коства това. Макар и да се досеща, че ще открие неща, за които по-късно ще съжалява, честта на сосакан сама не му позволява да се откаже. ... |
|
|
Япония, Мияко, 1682 г. Знойна топла вечер пада над Мияко. Красива жена, облечена във фино кимоно в синьо-зелен цвят, изпъстрено с анемони, е удавена в тъмните води на градското езеро... Дванадесет години по-късно Четири от най-влиятелните жени на Япония са отвлечени. Кралските династии използват смута, настъпил в двореца, за да реорганизират позициите си. А и споменът за мистериозна жена на име Анемона, удавена преди години, е още жив. И този път Сано - почитаемият следовател, ще трябва да се бори със злото, раздвоен между дълга към шогуна и обичта към съпругата си. ... |
|
|
Сборникът включва 41 приказки, повечето от които се появяват за първи път на български език. Те са разказани, непреведени, като са представени в литературните версии, които ще бъдат полезни на изследователите по фолклор, но и интересни за всеки един читател."Основателят на японската фолклористика Кунио Янагита Определя приказките като голямо културно богатство и като важен национален монумент на Япония. И това е така, защото приказките не само предават непреходни и всевалидни ценности, но и защото отразяват културните особености на народа, който ги е създал. Те са, от една страна, универсални и транскултурни, но от ... |
|
|
Книга от поредицата "Японски загадки" ... Япония, 1689 г. В столицата Едо броди зловещ убиец. Главите на жертвите му са приковани към дървени дъски, а етикетите към тях отпращат разследването сто години назад - към времето на страховитите междуфеодални войни. Личният следовател на шогуна Сано Ичиро е изправен пред най-жестоката дилема в живота си - да залови убиеца би означавало да си направи сепуку... "Бундори" от Лора Джо Роуланд е втората книга от световно известната поредица романи за криминалните разследвания на самурая Сано Ичиро. За разлика от първата - "Шинджу", в "Бундори" ... |
|
|
Периодизацията на изкуството се основава на традиционното деление на исторически периоди (джидай) и на девизи на управление (ненго). Настоящата книга обхваща времето от началото на неолита (14 500 г. пр.н.е.) до средата на XX век и съдържа 218 илюстрации, които дават визуална представа за развитието на японското изкуство. Сред тях е и почти непознатата у нас картина Българско момиче на Хякутаке Канеюки (1842 - 1884) - пионер на западния изобразителен стил в Япония. Братислав Иванов е български японист, автор на трудове по лингвистика и културология и преводач от японски език. Завършва специалността Японски език и ... |
|
|
Братислав Иванов е дългогодишен преподавател по японски език. Директор е на Българо-японския образователен и културен център, създаден към 18 СОУ „У. Гладстон“ с финансовата подкрепа на японското правителство. Предлаганият увод в японската писменост е поредната книга на Братислав Иванов, предназначена за българи, изучаващи японски език самостоятелно или в различни организирани форми. Тя ще бъде незаменимо помагало не само за тези, които правят първите си стъпки в японския език, но и за всички, които имат интереси в областта на теорията и типологията на писмото. ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... Поредната книга на Братислав Иванов e второ допълнено издание на "Основи на японската граматика". Специално внимание в новото издание е отделено на типологичните особености на японския език, които нямат свои аналози в българския. Книгата е предназначена за всички, които изучават японски език - самостоятелно, в школи и курсове или в различни образователни институции. ... |
|
|
Трудът на Гордън Варнер и Дон Дрегър е класика сред книгите, посветени на воинските традиции. Това почетно място на "Японската катана" се дължи на рядкото съчетание на академични качества, професионален интерес към историята и личен опит, свързан с дългогодишни занимания с бойни изкуства и на двамата автори. Доналд Фредерик "Дон" Дрегър (1922 - 1982) е легенда в бойните изкуства. Служил е в окупационния американски корпус в Япония. Остава там след края на военната си кариера и продължава изучаването на японски бойни изкуства - джудо, кендо, джукендо, иайдо, джодо, както и древните школи Шинто мусо ... |
|
|
Братислав Иванов е български японист, един от основоположниците на българската японистична школа. Завършва специалността "Японски език и литература" в Московския държавен университет и специализира в "Института за японски език" към Японската фондация. Включен е в състава на първия преподавателски екип на създадената през 1990 г. специалност "Японска филология". Превежда класическа японска поезия и е автор на осемнайсет статии и повече от трийсет книги за японския език и японската култура. През 2009 г. по предложение на японското правителство е удостоен от името на император Акихито с " ... |
