Записки по българските кризи."Нима е чудно, че българската политика затъна в спиралата на хаоса? Историите на поредица български кризи са нанизани на един и същ безкраен конец, отвеждащ пряко към пагубния избор между Русия и Запада, довел до горестни крушения и трудни освестявания. И не на последно място - до необявената, но все още продължаваща, че дори и усилваща се с годините българска гражданска война, разпокъсала тялото на нацията на враждуващи племена, възприемащи себе си преди всичко като фили и фоби." Тони Николов Тони Николов е философ и журналист. Главен редактор на Портал Култура и на списание ... |
|
|
След пороя Беше внезапна и някак нелепа подранилата пролетна буря - изведнъж заваля и задуха свирепо, цветовете обрули. След пороя намерих една пеперуда, удавена в калната локва - над нея навярно е пърхала лудо с крилцата си мокри. А после е паднала, вече без сила, в канавката мръсна край пътя, но даже и мъртва бе украсила водите ѝ мътни. Галина Вълчева "Поетическите книги на Галина Вълчева я представят като човек със завършена естетическа и морална позиция, с ясен възглед за това какво е поезия, истина, стил." Петър Стефанов "Рядко днес можеш да срещнеш автор на стихове с такъв усет за ... |
|
|
Любознателният читател на "Апокриф за воаяжа на една овца от стадото на пастира" трябва веднага да бъде предупреден: книгата на големия актьор и общественик Явор Милушев безспорно има автобиографична основа, но не е традиционната автобиография на един толкова щастливо осъществен не само в артистичната си професия наш съвременник. Няма да намерим тук последователно, хронологически разгърнат автобиографичен разказ - от ученическите години, към трудния или внезапен професионален избор до зрялата възраст на равносметката. Авторът е избрал съвсем различен подход. Явор Милушев (р. 1948) е български актьор, известен с ... |
|
|
Съставители: Дафина Генова, Станой Станоев . ... Съставителите на сборника "Хуморът: прочити, практики, техники" са убедени, че погледът към смеха като културен феномен би трябвало да стъпва върху една по-широка интердисциплинарност. Затова в него си дават среща учени от различни области на хуманитаристиката - фолклористика, лингвистика, литературознание, културология, история, които имат подчертан интерес към проблемите на хумора. Статиите са групирани около две основни проблемни полета. Първото е посветено на мястото и ролята на хумора и неговите форми във всекидневната култура в различни социални, ... |
|
|
Българска критика за унгарски книги - 2000 - 2010. Съставител - Пламен Дойнов . ... Книгата съдържа български критически текстове за унгарски книги, издадени в България през първите десет години на XXI век. Включени са близо петдесет рецензии, които не просто регистрират появата на нови унгарски заглавия, преведени на български език между 2000 и 2010 г., а ги четат отблизо, тълкуват ги, поставят ги в различни контексти. Сред авторите на подбраните текстове присъстват едни от най-проницателните съвременни български критици - наблюдатели и анализатори, които изграждат образа на българската критика от началото на века. ... |
|
|
Иржи Жачек е роден на 6 ноември 1945 година в Хомутов, Чехия. Завършил е строително инженерство. Работил е като редактор в издателства и списания, а през последните десетилетия - писател на свободна практика. Автор е на повече от 50 книги със стихове за възрастни и деца, басни, епиграми и афоризми, приказни, театрални и телевизионни пиеси, детска енциклопедия. Между последните му книги са "Чешко море" (1999), "Трето полувреме" (2009), "Сонети" (2015). Иржи Жачек е сред най-видните и четени съвременни чешки поети, с трезвен поглед към битието на обществото. Той е познат и на българските ... |
|
|
"Тотален писател, щедро надарена личност, Марин Сореску опита перото си в почти всички жанрове: поезията , драматургията, прозата, критиката, естетиката и превода и навсякъде остави забележителни образци. Още с първите си книги: "Единствен сред поетите" (1964) и "Стихове" (1966) той се наложи като голямо поетическо дарование. Но остана в съзнанието на публиката най-вече в двете си хипостази - на поет и на драматург. Издаде повече от 20 поетични книги, написа десетина пиеси, преведоха го от Чили до Австралия, получи и големи награди, номинираха го и за "Нобел". Пиесите му се поставиха на ... |
|
|
"...Ако на края на годината и на управниците се пишеха оценки, както на учениците, голямо треперене щеше да падне между отговорните хора. Но къде по света, ще кажете вие, се пишат оценки на управници? Моля, моля - пишат се! Пишат се по време на избори. ...У нас обаче не е така. Изборите се провеждат, колкото да се каже, че е имало избори. Те са нещо като оценки, писани с връзки. ... Един ученик, като не го бива по някоя дисциплина, повтаря класа. Един ръководител, като не го бива, повтаря грешките си. За да се оправдае, от време на време казва: "Другари, ние от грешките си се учим! Другари, ние от грешките си... ... |
|
|
Пролуки е третата книга от автобиографичната трилогия на Храбал (след Сватби в къщата и Vita Nuova ), в която той разказва живота си през погледа на съпругата си Елишка (Пипси). Сюжетът обхваща времето от публикуването на първия му сборник с разкази и утвърждаването му като автор със световна известност до събитията през 1968-а и последвалите няколко години на нормализация, когато става писател в ликвидация. И тук големият белетрист изповядва с шокираща искреност страховете, маниите и пристрастията си, но и гражданските си позиции. И тук като в калейдоскоп оживяват образи на забележителни чешки творци, на Хайнрих ... |
|
|
Vita Nuova е втората книга от автобиографичната трилогия на Храбал ( Сватби в къщата , Vita Nuova, Пролуки ), в която писателят разказва живота си през погледа на съпругата си Елишка (Пипси). Написан без точки и запетаи, сякаш за време, колкото едно дълбоко поемане на дъх, романът е своеобразен монолог, в чийто център са писателската страст на Храбал и митичният му бохемски живот в годините, когато се утвърждава като един от най-любимите и авангардни чешки писатели. Събрал стари и нови истории, неспирен поток от образи, Vita Nuova отново ни дава възможност да надникнем в забавното огледало на писателя, в една ... |
|
|
Стефан Стефанов е роден разказвач. Той пише четивно, енергично, неотстъпващо - с остър социален и политически усет за провала на нашето общество и упадъка на днешния свят. Начинът му да наблюдава и осмива е уникален, но талантът му иде в модерните времена от Суифт , минава през Гогол и Хашек . "Новите сериали се снимаха в Тонго, защото беше по-евтино. Всичките трима продуценти от България бяха решили, че Тонго е много екзотична дестинация, която е и доста по-евтина от Слънчев Бряг, въпреки че беше на около шест хиляди километра от България. Човек можеше да мерне заснемането на някой сериал по улицата. ... |
|
|
"Скандалните книги са забраненият плод, към който всеки посяга. Иска да вкуси нещо непознато, различно от ординарната литература. Те хрупкат между зъбите като ябълката от Адамово време. Скандалните книги са живецът на литературата. Без тях книжнината мирише на застояло. Наподобява добре сготвено, но постно ястие. Езикът изтръпва, докато ближеш пръстите и прелистваш страниците. Скандалните книги се спотайват в мазето на библиотеките. Преследвани, четени в тъмна доба, старателно крити под одъра. Изгаряни и спасявани, те дописват по свой начин развоя на свободното слово. Колко са ония, за които си спомняме? ... |
