"Тази книга не се чете, тя се изживява! Тя е за всички жени, които някъде по пътя са изгубили себе си, както някога направих и аз. Поглеждаш се една сутрин в огледалото и виждаш непознати очи в собственото си отражение. Дните се нижат, но без значение дали имаш мечтана работа, прекрасен партньор, семейство, което те подкрепя, деца, избрани като от каталог за най-добрите деца на света..., или може би е точно обратното и се чувстваш самотна и изоставена, защото никой не те подкрепя и не те кара да гориш, сърцето ти знае, че нещо липсва. Липсват ти желанието и страстта за живот! Като че ли си заспала и си забравила да ... |
|
|
Съставители: Никола Григоров и Цочо Билярски . Книгата е част от поредицата "Библиотека "Сите българи заедно" от издателство "Анико". ... Никола Йонов ме плени с безкрайната си любов към музиката и изключителното разнообразие от български народни песни, които знаеше и които изпълняваше от цялата си душа и сърце! Песни от цялото българско землище - от Охрид до Черното море и от Дунава до Егейско море, които песни Никола Йонов е изпълнявал в хиляди концерти по всички краища на земята. И най-важното - Никола Йонов споделяше с радост тези си знания с всеки, който обича българската народна музика, с ... |
|
|
След шестнайсет години пътешествия и участия във войни на три континента, както и незаслужен престой в затвора Клайд Бар се завръща в планините на Колорадо. Търси само уединение и спокойствие, но миналото скоро го застига. Неочаквано телефонно обаждане от сестра му Джен преобръща плановете му. Джен го моли за помощ, линията прекъсва, а той не знае нито с колко време разполага, нито къде е тя, нито кой я е отвлякъл. Знае само, че нищо не може да го спре да я спаси. Защото е дал дума. Клайд получава неочаквана подкрепа - младата Али Мартин се включва всеотдайно в търсенето, а мотивите ѝ са твърде сложни. И докато ... |
|
|
Сексът е утехата на човек, когато не му достига любов. ... Това заглавие също е извадено от романа, представен с хубавата обложка по-горе. То е реплика на главния герой, мъж на 90 години, 70 от които, по груби сметки според повествованието, е бил журналист и музикален критик в един от местните градски вестници и продължава да бъде такъв и в момента, който трябва да е някъде около 1960-а, плюс-минус някоя година. Ето и първото изречение от книгата: "В годината, в която ставах на деветдесет, ми се прииска да си подаря една нощ на луда любов с девствено момиче." Началото, погледнато буквално, е доста подвеждащо, ... |
|
|
Общ окултен клас: година XIX (1939 – 1940) - том 1. ... "Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави доброто за основа на ума си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще ме познаеш и Аз ще ти се изявя." Учителя ... |
|
|
Камен, Маляка, Пантата, Добролюб... съмнявате ли се, че те са още деца? Че още тичат между блоковете, планират геройски бели, кроят план след план как детството да продължи вечно? И още хвърлят баскетболната топка, онази - от Милано! - към коша, за който са водили своята славна таралежова война. Близо 40 години след първото си издание навярно най-обичаният български детски роман заживява нов живот с корица и илюстрации на Дамян Дамянов. Думите са същите, емоцията е различна. Днешните деца наглед други войни водят. В същността си обаче борбата им е същата - за правото да бъдат свободни, да градят живота си така, както им ... |
|
|
Съвременната "бетонна цивилизация" и нейните технически "услуги", сред които е удобно да се живее, ни прави неусетно свои пленници и ни откъсва от природата, към която уж непрекъснато искаме да пътуваме,а всъщност непрекъснато се отдалечаваме. Навярно и заради това, докато четем новелите на Николай Хайтов , ние сме щастливи, че пътуваме към природата, към естествения живот, към екзотиката на планината, че бродим на воля из гората и гълтаме на големи глътки пресния въздух, който в съвременния свят се превръща все повече и повече в истинско зло... В тези разкази връзката "човек-природа" е ... |
|
|
Валентин Начев е написал много притчи и стихове. Някои от произведенията му са публикувани в блога му и в различни сайтове и електронни издания, а малка част от тях са издадени в книгите: "Къде се ражда любовта ?", "Силата на словото" и "Няма да е все така". Повечето от разказите и притчите, които ще прочетете в неговите книги са напълно основани на истински истории, но и останалите по някакъв начин са свързани с неговия скромен половин-вековен живот. Говори ми само за любов Говори ми само за любов, помни, че другото е нищо, един ненужен апостроф, едно бърборене излишно. Говори ми Само ... |
|
|
Колекционерско издание с 3 картички и репетиционни аудиозаписи. Може да чуете аудиозаписите като сканирате QR кода на картичката с вашето Smart устройство."Песента беше написана, изсвирена, почти изпята. Бях решил как ще се казва - "По-полека". Но нещо все още ме притесняваше. Още чаках моя емоционален барометър да се задейства и да ми каже, че съм си свършил работата правилно. С годините успях да изградя в себе си един вид душевен тест за силата на дадена песен. Понеже не пиша по готови формули, а следвам инстинктите си, се впускам в някакъв мисловен поток, вътре съм в тунела, в някакво полутрансово ... |
|
|
Ако всичко в живота ти е планирано може да изглежда като малък ад, ако ти се наложи да пуснеш контрола. А може и да е точно обратното? Анди е убедена, че е помислила за всичко. Като дъщеря на политик тя е свикнала да се грижи сама за себе си и контролът върху всяко решение и събитие да е единствено в нейните ръце. Особено когато става дума за бъдещето. Летен стаж? Уредено. Страхотни приятели? Уредено. Момчета? Уредено. (Стига да не става дума за нещо по-дълго от три седмици.) Само че тогава избухва скандалът. Анди никога не си е представяла, че основната част от лятото ѝ ще премине в разходки на няколко кучета ... |
|
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
