Нели Пигулева е родена в Русе, завършила е Литературния институт в Москва. Работи като журналист, превежда стихове и проза, занимава се с литературна история. Редактор е на русенското списание за литература и култура "Брод". "Точка. Нов ред" е четвъртият ѝ поетичен сборник - след "Шах с царицата", "Сеч" и "Пясък в обувките". ... |
|
|
"Хоризонтите в поетичния свят на Цвета Иванова са необятни. Тя вижда света с очи на художник и рисува с думи. Стиховете ѝ са пропити от себепознание и дълбока осъзнатост за света, за (не)преходното в живота и необходимостта да се твори - прозрения, постигнати след затваряне зад очите си, след поглед навътре към себе си... Интересното е, че всичките творби са създадени за по-малко от година, а сякаш за писани цял живот. За краткия си творчески път Цвета Иванова постига невероятна творческа зрялост. Вярвам, че стихосбирката "Църква за птици" ще отвоюва своето място в най-новата ни съвременна лирика.& ... |
|
|
Птици тръгнах си вълненията ми стихнаха като море след буря цветът ми беше равното синьо на небето в края на август нищо не можеше да ме докосне разбирах птиците летиш и летиш без да можеш да кажеш откъде знаеш посоката. Мария Гетова ... |
|
|
Многоточие е книга на Виолета Пенушлиева , която е главен секретар на Съюза на независимите български писатели. Член е на Световната хайку асоциация с множество награди. Нейна хайга е на Възпоменателната стена за вечни времена във Възпоменателен център Цунами в град Фокушима, където са поставени сто художествени творби за Фокушима от целия свят. Театър и поезия - начало и край на творческата ѝ същност."Тази книга на Виолета Пенушлиева Многоточие е оригинална и въздействаща не само с неповторимото си и енигматично заглавие, а преди всичко с богатите художествени внушения и жанровото многообразие. След ... |
|
|
"Машини" на Златозар Петров не е поредната книжка с поезия сред поредните книжки с поезия. Зад провокативно баналното заглавие стои поезия от най-високо качество. Теренът на книгата е неравен, което прави още по-видими естествени образци като "Човекът-кукла", "Наброски върху любовта и времето", "Каприз"... Играта с езика, но игра на майстор, позволява през думите свободно да се сливат емоция и разум, стихийно да преливат едно в друго в една интелектуална страст, и - "Погледни: изкуство и природа са едно." Илко Димитров ... |
|
|
"Така ми се лети далеч, далеч, при пъстри, при сияещи звезди..." ... "Преди няколко години едно младо момиче дойде на стаж в издателство "Слънце". Всички бяхме впечатлени от деликатната ѝ интелигентност и работоспособност. Трябваше да ѝ напомняме да спира да работи и да почива. Усмихваше се учудено, защо прекъсваме така приятните ѝ занимания. Бе затворена в себе си, разговаряше малко. И ние, хората в офиса, пришпорвани от железния график на книгите, като че ли не се помъчихме достатъчно да я опознаем, да достигнем по някакъв начин до сърцето ѝ. След това се премести да ... |
|
|
Т. Е. Елиът е един от най-големите поети на XX век. В своето есе "Традиция и индивидуален талант" (1920 г.) той пише: "никой поет, никой творец от което и да е изкуство, няма своя пълен смисъл сам. Неговата величина се определя от величината на отношението му към мъртвите поети и творци". Поезията на Елиът е неспирен диалог с автори и текстове от миналото, пълна е с цитати, перифрази и алюзии. И все пак индивидуалният талант на Елиът, неговият личен глас е толкова специфичен и мощен, че ние можем да усетим силата на поезията му без всякакво знание за чуждите гласове, които той цитира, перифразира ... |
|
|
В началото на май 2014 г. излиза от печат сборникът с поезия "Богохраними" на пловдивската поетеса Огняна Свилина . Поезията на Свилина прониква отвъд възможностите на изобразяването на света – тя започва да го претворява, да моделира отново преплитащите се минало, настояще и бъдеще посредством цветове, отражения, отблясъци и мелодия. Разкрива ни умението на сетивата да виждат и чуват недоловимото, да търсят и разпознават човешката пълноценна взаимност и глухия стон, когато ни се изплъзва."Богохраними" поставя истината, съня и спомена в една магична духовна реалност, където творчеството е всемогъщо, а ... |
|
|
В Китула, десетата поред стихосбирка на Есад Бабачич, авторът разкрива празните идеали, лъжливите илюзии и смятаната за табу интимност на обществото. Чрез автентичния ритъм на делничната реч и пънкарските рифове той формулира истини, заради които поетиката му често е изтласкана встрани от културния мейнстрим. Китула е книга за приятелството на цяло едно поколение, което никога не е било готово да се откаже от идеала за свобода, своеобразен негов символ и паметник. Въпреки меланхолията поради разпадналите се идеали и ценности обаче поетът ни кани да отплаваме с него, както каторжници - от златния кораб, защото ... |
|
|
Животът със песен, без песен, и труден, и лесен минава. А после камбана, дълбоката яма, пръст, кръст, цветя и... забрава. И само доброто което, защото на някого сторил си всъщност отново те връща, със спомена също. Доброто безсмъртно остава! ... |
|
|
"Сигурен съм, че някои ще нарекат тези стихотворения прекалено сантиментални. На фона на утвърдените или претендиращи за канон днес шаблони на модерна поезия, тези куплети наистина изглеждат уязвими, беззащитно - канцонетни. Други обаче ще намерят в тях най-важното - духа на всичко онова, което наричаме поезия. А то е безстрашие пред себе си, опиване от свободата да бъдеш тъжен, преклонение към лириката като начин за усещане на света. Много от стихотворенията на Борис Жогов са подобни на песни, изпълнени от бард, танцуващ по ръба на сантимента, но с по-своему хипнотичен танц. Желая успех и на този модел на ... |
|
|
"Ще си подадем ръка и ще се запознаем. Без да разменим и невидима дума. Ще оставим да говорят вместо нас врабчетата в короните на разсъблечените от есента все още недоизсечени дървета. Ще оставим приказките на мухите. Те винаги имат какво да кажат. И мравките по паважа не остават по-назад. Не е като да няма кой да си отвори голямата уста. Ще се срещнем на ъгъла, за да не произнесем и едно изречение. И стъпките ни ще са непоносимо тихи. Ще заживеем без думи, а подслушвателните от агенцията по сигурността ще са безполезни. Няма да си разменяме и бележки. Няма да има словесни грешки. Жестовете ще забравим. Дори и езика ... |
