Интересът към темата за сакрализираната змия - змей датира отдавна в българската етноложка и фолклорна литература, както и в литературата на науките за древността. Първите етнографски изследвания на този митологичен персонаж се отнасят към втората половина на XIX век и принадлежат на П. Р. Славейков и Е. Каранов. ... |
|
Обвиненията, повдигани срещу руската класика в наши дни, служат като фон, на който руските постмодернисти създават своите игри и манипулации с текстовете на техните предшественици. Съвременните форми на отричане на класиката, пародирането и преиначаването на класическите произведения са изследвани в книгата в историческа перспектива. Книгата е предназначена за студенти, докторанти и за всички, които се интересуват от съдбата на руската класическа литература в съвременната културна ситуация. ... |
|
"Малка звезда" е роман за аутсайдерството, за конфликта с предателството на света на възрастните и напомняне за зачатъка на злото, който живее у всички ни. ... Новородено момиченце е намерено изоставено в яма в гората и израства, скрито в мазе. То притежава забележителен талант: пее изключително чисто и умее да пресъздава всяка мелодия, която чуе, но е затворено в себе си и не изразява нито чувства, нито желания. По същото време в едно съвсем обикновено семейство се ражда друго момиче. То няма особени таланти, не изпъква с нищо. Прилича на всички останали - е, може би е малко по-грозно, малко по-дебело, малко по- ... |
|
През 50-те години на XX век френският планински водач Гастон Ребюфа постига световна слава като първия човек, изкачил шестте легендарни северни стени на Алпите: Гранд Жорас, Пиц Бадиле, Пти Дрю, Матерхорн, Чима Гранде ди Лаваредо и Айгер. Сред бури и лавини, каменопади и импровизирани биваци, триумф и смърт "Звезди и бури" проследява изкачванията на Ребюфа по тъмните заледени стени, които всяват страх и сред най-опитните алпинисти на неговото време. Но тази класика на планинарската литература не е само история за изкачени върхове. Тя разкрива човешката природа сред скалите и описва радостта от приятелството и ... |
|
Бележки под линия II. ... "Животът ни тече в блянове по нормално човешко общество, без кумири, попличности, вождове. Вожд на мегдана ни е Йоло Д. А в душите ни берат душа трите природни опори: Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София (мъдростта). Трийсет години след бедствието реалсоциализъм дочакахме "от всичко по малко". Вместо модерна държава, изградихме неуютни селища, изоставихме плодородни полета, смерч отвея младите под чужди небеса. Страната е огромна канцелария за чиновническата класа, Обществото е в бара. Пием си коктейла пред барплота и с жест сочим чашата: "От същото! От същото! От ... |
|
Книжка от поредицата "Малката Божана". ... Малката Божана започва да пише още на една годинка - основно по листовете на баба си. Жалко, че по онова време все още никой не може нищо да ѝ разчете. Тъй като е много любопитна, тя се интересува от всичко: от цветята и животните в двора, от книжките, които четат мама и татко, от всички интересни неща между земята и небето. И така, както си разговарят с баба ѝ по най-различни въпрос, двете неусетно написват първата книжка, озаглавена "Малката Божана в нощта на чудесата". Съвсем скоро след нея се появява и втората "Малката Божана в деня на ... |
|
Окса Полок е най-обикновено тринайсетгодишно момиче, както всички тринайсетгодишни момичета по света. Обича карате, нинджи, джинси и големи маратонки, обича приятелите си, свободата, обича да хвърчи на ролерите си... А, и има великолепно чувство за хумор... Освен това често действа без да се замисли за последствията... Един ден разбира, че притежава фантастични дарби, а любимата ѝ баба Драгомира разкрива тайната на предците им и на изгубената родина Едефия, на трагичната съдба на Спасените, прогонени от родните им места. В следващия миг върху крехките плещи на момичето се стоварва тежката отговорност да сбъдне ... |
|
Съставител: Елеазар Хараш . ... "Незнайното ни е по-близко от знайното, но ние не го виждаме. Незнайното - тишината му е песен. Знайното е произлязло от незнайното, а незнайното - от неведомото, а то е мистерия. Незнайното те вижда. Незнайното лети без крила, но е по-бързо от всяка птица. Знайното се нуждае от опората на незнайното. Незнайното не го знаем, защото има покривало. Незнайното може да изненада всеки и всичко. Незнайното е повече приятел, отколкото враг. Незнайното излива потайност. Незнайното само свещеното ухо го чува. Незнайното променя възгледи. Незнайното извира от ядрото на нищото. Незнайното е ... |
|
"Романът "Звезди под клепачите" на Николай Терзийски е опора в мигове на болезнено колебание, дали да простим на някого, или да го осъдим. Ще открием истини за хората под българското небе, за пропастите по пътя им, които те превръщат в свобода и страст, за техните изпълнени с труд, пречки и упорство дни. Този роман ни е особено нужен, когато сме решили да напуснем най-важния за нас човек, но всичко - нашата кръв, въздухът в дробовете ни, часовете, които разсичат сърцата надве, крещят: "Върни се!". Този роман на Николай Терзийски е необходим днес и сега, за да не се превърне животът ни в ... |
|
Идеята за написване на това изследване възниква през годините на научно-изследователската, творческата и педагогическата ѝ работа в Нов български университет. Като преподавател в департамент "Музика", от 2000 година тя е част от творческия екип на проф. д-р Симо Лазаров, почетен професор на НБУ, създател на първата и единствена у нас специализация "компютърно музициране". Разработката фокусира вниманието върху творческата лаборатория на композитора Симо Лазаров. Като една плуралистично ориентирана личност, композиторът и изпълнител Симо Лазаров, който повече от 40 години работи за утвърждаване ... |
|
От авторката на "Любов" - Елиф Шафак . ... В минутите след смъртта си Текила Лейла си спомня живота - започнал с надежди и завършил... Всъщност завършил. Обаче не е толкова просто, нали? Приятели, семейство, любов, сълзи, омраза, мечти. Всичко протича пред очите ни за десет минути и тридесет и осем секунди. Казват, че това е времето, през което мозъкът все още продължава своята дейност, въпреки че сърцето е спряло. Но как е възможно да събереш цял един живот в минутите, необходими за завирането на чайник? ... |
|
Записки на един българин в Амазония. ... "И сред оглушителния сутрешен крясък на маймуни и пъстроперести папагали, които изпълват джунглата - изумлението, което предизвиква внезапно произнесената команда "Шаро, тук!", с която викат някакво куче. И последвалата прегръдка с възторженото "И ти ли си българин бе, пич?" За да се разбере за колко много нашенци, опънали платна по тези отвъдокеански азимути в гонене Синята птица на успеха, как цялата ни необозрима планета, с всичките й паралели и меридиани, континенти, острови и рифове, в миг иде се свие колкото една шепа, и тя се нарича „сърце". И в ... |