Това е роман за любовта и живота на социалните полове след ратифицирането на Истанбулската конвенция в България... ако тогава още има България и въобще живот - било то по-цветен като знамето с дъгата или по-тъмен като новия световен ред. Във всички случаи ще е по-мръсен... Въпросът дали да правим любов или война вече не е толкова реторичен колкото е бил през шестдесетте години на миналия век. Обърканият автор пита: Каква точно любов? Остава ни само да четем и гадаем дали красотата ще успее да спаси света преди кичът да го е погубил... ... |
|
|
"Моментната снимка на българската действителност днес е тревожна и напомня на политически трилър. Току някой се изсмее и премине в масово зловещо кикотене на хиени в нощта. Тълпи от необразовани и мизерстващи хора се надигат с оголени зъби и искат да заграбят придобития стандарт на успелите. Съотношението бедни - богати определя съдбата на един народ. Пред това се е изправил днес човешкият род. Пулсациите на световния климат застрашават всичко живо на планетата Земя. Статистиката е безмилостна. Съдбата на човечеството не е в неговите ръце и никога не е била. Човекът все още е непознат за самия себе си. Преобладават ... |
|
|
В този сборник се опитваме да разкажем за протестите чрез избрани лозунги, снимки и цитати от политически и обществени фигури, допълнени с кратка хроника на събитията. Лозунгите в този сборник са плод на българското възмущение, находчивост и чувство за хумор. Много от тях са тъй оригинални и остроумни, че би следвало авторите им да се знаят. Известно стана само името на Правдолюб Иванов. ... |
|
|
"...предизвика го една песен. Беше я чул някога много отдавна, още като студент в Солун. Тайно, разбира се, защото в ония години полковниците яростно забраняваха тази музика, както и всичко друго, свързано с дългокосите, а самият господин Одисеас Критиас, разбира се, не искаше да го мислят за такъв... Както и да е. После я беше забравил, но си я спомни една сутрин, когато над Санторин валеше така, сякаш рибите се готвеха да изскочат от морето и да плуват седем дни озадачени между небето и земята..." ... |
|
|
"Рицарски замък" е типична символистична метафора на лелеяното място, където да се уедини човек и там да преживява своето безнадеждно отчуждение от света. Но какъв е животът на този човек? С какво се занимава, за какво размишлява, какво очаква? И защо му е необходимо да бъде в този замък и извън света? ... |
|
|
Христо Фотев (25.03.1934 - 27.07.2002 г.) е не просто един от най-даровитите ни и лирични поети, но е истинско явление в изящната ни словесност. За мнозина творчеството му е еманация на представата за поетична стихия, а самият той - синоним на понятия като "море", "любов" и "Бургас". Още дебютната му стихосбирка "Баладично пътуване" (1961 г.) му отрежда почетно място сред галерията с шедьоврите на любовната ни поезия, а всичките му по-късни творби са обвити в ненадминат бохемско-романтичен ореол. Биографията му е пълна с парадоксални обрати - роден в Истанбул, живял в бежанската ... |
|
|
Идеята да се публикува второ и допълнено издание на "Атиловите империи - триумф и срив" възникна на фона на серията от избори за народно събрание и в контекста на задълбочаването, разширяването на обхвата и претенциите на руския управляващ елит за възстановяване на империята на съветското пространство от времената преди 1997 г. Фронтовата линия на рускоукраинската граница, около която се "завъртяха" неформалните и формални дипломатически похвати, показа жизнеността на "архаичните" сили в първата четвъртина на 21-то столетие от новата ера. България отново е на граничната зона върху спиралата ... |
|
|
Второ издание. ... "Българите са генетичният носител на свещените познания. През вековете, във времето са правени многократни опити тези познания да бъдат изтръгнати от естествения си корен. Възраждането и изявата на свещения език на символите закономерно става в настъпващия нов космически ден - ерата на Водолея. Тази ера коренно ще се отличава от отминалата, защото ще бъде белязана с духовното въздигане на човечеството. Аз-ът на българите е генетичният носител на тези промени. Ще дойде ден, когато целия период на зеления Водолей ще се нарича с благодарност български!" Христо Танев ... |
|
|
Не от вчера темата Македония вълнува живо цялата българска общественост. Още от Възраждането съдбата на тази област, населена предимно с българи, предизвиква интереса на нашите интелектуалци и кара много от тях дейно да се включат в борбата на сънародниците ни в тази бунтовна земя. А едни от най-активните застъпници на българската кауза в Македония са родните писатели и поети. Тази книга разглежда творчеството на дванайсет изтъкнати наши майстори на перото до 1944 г., вдъхновено и посветено на устрема на всяко българско сърце към Македония, на борбите за отбиването на домогванията на алчни и вероломни съседи до ... |
|
|
"Настоящата книга е главният социологически труд на Христо Тодоров, преподавал социология в Юридическия факултет и катедрата по Стопанска история със социология на СУ "Св. Климент Охридски". Името на Тодоров, както и на други социолози, с изключение на Иван Хаджийски , е покрито със забрава по времето на комунистическия режим в България. Съвременните поколения социолози не познават социологическите трудове на Тодоров. Настоящото съчинение възкресява делото на университетския социолог, демократ и хуманист. Наистина, съвременната социология е отишла напред в течение на повече от половинвековното си развитие. ... |
|
|
Сборник с разкази. ... Христо Димитров е роден през 1971 г. в Хасково. Има множество журналистически публикации в регионални и национални медии. По професия е психиатър, а по душа е юнгианец със склонност към дирене на митологични връзки и архетипи в ума и навън - между хората. Освен в родния си град е живял и работил в Пловдив, София, Лас Палмас де Гран Канария и в Стендал, Германия. По тези места е чул удивителни истории, които преразказва с цел укрепване на европейския (си) дух. ... |
|
|
Истини за българската народопсихопатия. Карикатури: Христо Комарницки. ... Ами ако? - въпросът, който поне веднъж всички българи си задаваме. История, култура, велики личности - всички попадат в плен на въображението ни, щом се размечтаем на тема "Какво щеше да стане, ако...": Ами ако Аспарух не се беше заселил в Онгъла? Ами ако нямаше комунизъм? Ами ако имаше социални медии преди 1300 години? Ами ако Меси и Роналдо бяха българи? Ами ако имаше жълта преса преди 100 години? Въпросите нямат край. Истината и мечтите обаче често изпадат в тежки несъгласия помежду си, а българинът е пословичен със своята ... |
