"В своята дебютна стихосбирка Ванина Димова ни кани да погледнем света "през бинокъла на младостта". Чрез него можем да забележим как пролетта подменя облаците, да провидим в стълбата на дядо ѝ един забравен дървен олтар или да усетим тежестта на оловото, "от което правим децата си". С присъща за младостта дързост тя приветства всяка метафора, но предпочита да остане с реалността. Затова не се страхува да назовава множеството пукнатини в собствения си свят и тези отвън, а после да помоли шипката да погали всички "болни човеци" и да изцери света." Аксиния Михайлова ... |
|
|
В тази сбирка са включени стихотворения от книгите "Очи за красотата", "Сбогом на читателя", "Има страшно", "Прикоткване на смисъла", "Меко слънце", "Магазин за обли камъчета", "Перце от дим", "Шепа лъскави череши", "Чисти стихотворения", както и текстове непубликувани досега. "Вървите през месеците и сезоните на годината. И през годините на живота. Съпътстват ви стихове - отронени, издишани, извикани, въздъхнати, възкликнати. Истински като черновата на дните. Толкова непресторени, че ви се струва, че не са писани от поет, а от ... |
|
|
Пред вас е преводът на второто издание на бестселъра за 2003 година. Игор Ман (директор по маркетинг на фирма "Alcatel) продължава да споделя с читателите своя опит и дава неоценими съвети, необходими на всеки мениджър по маркетинг. Запазвайки достойнствата на първото издание и отчитайки недостатъците му, авторът е преработил и значително обогатил съдържанието на книгата, като е добавил глави, мисли и коментари. С удоволствие препоръчваме тази полезна, весела и добра книга на всички мениджъри по маркетинг, предприемачи, ръководители на фирми и отдели, а също на студентите във висшите учебни заведения. " ... |
|
|
Как и защо микроорганизмите в нашето тяло управляват здравето ни? Човешкият организъм не е само плът и кръв, мускули и кости, мозък и кожа. Нашите човешки клетки, макар и далеч по-големи по обем и тегло, на брой са 10 пъти по-малко от микроорганизмите, които живеят в нас и навсякъде по нас. На върха на един от пръстите ни има толкова, колкото е цялото население на Великобритания. Тези 100 трилиона миркоби, предимно бактерии, вируси, гъбички, археи и протозои, образуват телесната ни микрофлора или нашата микробиота. Общо микроорганизмите, обитаващи човеш-кото тяло, съдържат 4,4 милиона гени и представляват колективният ... |
|
|
"– Виж, Ина, краят не е край! Той е ново начало. Всички сме понесени в танцът на спиралата на живота. Сезоните се прегръщат едни-други, на небосклона слънцето се сменя с луната. Нещо идва на земята, после си отива след определен период от време. Баба ти изпълни дълга си тук и вече само Бог знае дали душата ѝ ще се върне на тази земя. Защо не плача ли? Да, тъжно ми е, че се разделихме с нея сега, но знам, че ще се срещнем на друго място и душите ни отново ще са заедно и ще продължим Пътя си - в друго място, в друга форма. Усещам, че баба ти е около нас постоянно. Тя казва да не тъжим, а да си вършим неотклонно ... |
|
|
Майката на Пау изпада в ужас, когато дъщеря ѝ отрязва дългата си коса. Не ѝ разкрива причината и това не е единственото нещо, което възрастните крият от Пау - тя усеща витаещите тайни в семейството с кожата си. Когато навършва 14 години, Пау получава покана да учи в Академия "Магия" и там пред нея започва да отваря врати един нов, магичен и тайнствен свят. Доскоро мислила, че не е надарена с никакъв талант, девойката открива неподозирана заложба в себе си - дарбата да омагьосва. От кого ли я е наследила? И не е ли тя свързана с тайнственото поведение на родителите ѝ? Макар че новите ... |
|
|
"...Книгата е пламък, по-висок от небето!... ...Нека си позволим празно място и грешки, истерия и тъга. Нека не заобляме ръбовете, докато се получи топка, която се търкаля гладко, като по магия... ...Когато пиша стихотворение, аз забивам стрела, стрела с червен връх, с отровна среда и окървавен край... ...Аз облизвам проклетата си душа с езика на пишещата машина... ...Никога не съм поглеждал тази пишеща машина без усещането, че нещо, някъде, някакви странни божества или нещо напълно неназовимо ме е благословило с един абсолютен, бъбрив и чудесен късмет... ...Когато всичко става най-добре, то е не защото си избрал ... |
|
|
Избрани стихотворения и още нещо! Не мога с всекиго да се простя - забързаните влакове не чакат. Задъханите влакове свистят на релсите по дългото разпятие. Не мога с всекиго да се простя - в очите ми ирония играе. И стигнал сам до края на света, пак се завръщам... в себе си. Това е. ... |
|
|
Рекламата, НЛП и 25-ия кадър ... Бихте ли поверили операция на лекар, който знае само как се казват хирургическите инструменти и кога се използват? Пази, Боже! Той трябва да знае как е "устроен" самият пациент, как работят неговите вътрешни органи. Едва тогава бихте могли да разчитате на медицинска помощ от него. Така е и в психологията. Преди да вградите в рекламния клип 25-и кадър или да сложите в макета голо тяло, трябва да имате представа какво представлява съзнанието и какво го отличава от подсъзнанието и защо тъкмо подсъзнанието е толкова предразположено към 25-я кадър или към голото тяло. Ако нямате ... |
|
|
Скот Келби, автор на "Тайните на цифровата фотография", най-продаваната книга за цифрова фотография на всички времена, се завръща с продължение на разбиващия бестселър, което подхваща нещата оттам, където ги е оставила част 3 . Получавате още от онази информация тип "А-ха, значи така го правели", по същество и без технически термини, която наистина можете да използвате днес и която е направила първата част толкова успешна. Книгата има наистина гениална идея и ето как я описва Скот: "Ако с вас бяхме на снимки и ме попитате "Хей, Скот, искам светлината за този портрет да изглежда наистина ... |
|
|
Как бихте реагирали, ако се събудите в хотелската си стая, а огромен непознат мъж се къпе в банята? Да, наистина няма нищо малко у Брок Уинтроп... Кашата е забъркана и дори не е по моя вина, но най-намръщеният мъж, когото съм срещала, решава да вземе нещата в свои ръце и се озоваваме на нещо като среща. О, историята става още по-пикантна и нещата между нас се разгорещяват толкова, че месеци по-късно все още си мисля за мега горещите му целувки под звездите. А съдбата нанася поредния си удар! Не мислех, че ще го видя отново. Не и на новата ми отвратителна работа, от която отчаяно се нуждая. Но тогава се сблъсквам с него - ... |
|
|
"Спомням си сякаш вчера беше, а не преди няколко години... В един горещ и напълно обикновен ден чичо Олег и Алисе изненадващо кацнаха в Мауес. Когато рано сутринта получих имейла, с който ми съобщаваха, че тръгват от Белен и ще пристигнат още преди обяд, се разтревожих: какви ли са ги надробили там, дали не се е случило нещо лошо, за да пристигнат толкова внезапно?" Из книгата ... |
