Това е първата монография за един от най-великите и най-недооценените българи. Неговият безпримерен подвиг в XVI - XVII век поражда Дълбокото Възраждане на България и я спасява от исторически провал. Вълнуващото изследване на действия / бездействия, подкрепено с архивни документи, разкрива как през 30-те и 40-те години на XX век българския елит се бори за преоткриването на св. Пимен - но се проваля поради секуларизма си. Така изследването на Равноапостола се превръща в ключ към самоосмислянето на българството. ... |
|
|
Георги Моравски започва да свири на класическа китара на 12 години при Симеон Симов. През 1992 година се завършва НМА Проф. Панчо Владигеров - София в класа на Александър Пумпалов, а от 1994 до 1996 година преподава там. Печели множество награди от различни конкурси - Първа награда от Националния китарен конкурс Аполония в Созопол - 1985, втора награда (първа не е присъдена) от Международния китарен конкурс в Гоце Делчев - 1986 и награда за транскрипция на българска пиеса. През 1996 се мести в Германия. Георги Моравски изнася концерти като солист или в ансамбъл в България, Унгария, Германия, Гърция, Кипър, Нидерландия, ... |
|
|
"Ако си добър разказвач, с няколко щрихи можеш да разкажеш цял един живот, с шепа думи да създадеш портрет на герой, толкова дълбок, че влезеш ли веднъж зад чертите му, да не успееш да го забравиш никога или история, толкава истинска, че читателят да се преоткрие в нея. Ако си добър разказвач, можеш да рисуваш светове с няколко изречения или да уловиш състояния сред скрития смисъл, във въздуха и свободата между думите. Георги Христов прави точно това - той е художник и фотограф на реалността. Едновременно, но боравещ със слово. Стегнат, репортажен, със силен емоционален заряд, разпознаваем стил - това ще откриете в ... |
|
|
"Книгата на Георги Маринов е стотен менхир, който дълго ще занимава изследователите; ще се опитват да го нагодят към другите известни мегалити, но той ще продължава да стърчи извън всички класификации и ще указва не път, а състояние. Ако е възможно да има спокойно безпокойство - това е книгата на Георги Маринов. Ако е възможно да има потайно себеразкриване - това е книгата на Г.М. Ако е възможно да има неочаквано очакване - това е книгата на Г.М." Откъс от рецензия на Красимира Зафирова "Мнозина и днес ще попитат: Кой е Георги Маринов? Ще отговорим: автор на няколко стихосбирки, един от деликатните ... |
|
|
"...Знам - пролетната обич навярно не ме помни. И лятната ненавист докосва ме едвам... Ръцете ми сега са ветровити клони — разпервам ги в мъглата... И се прегръщам сам." Из книгата Георги Константинов - поет, есеист, автор на книги за деца. Роден в град Плевен през 1943 г. Завършил българска филология в Софийския университет "Климент Охридски" през 1967 г. Работил дълги години като редактор и издател. Бил е народен представител във Великото Народно събрание (1990 - 1991) и зам. министър на културата (1995 - 1997). Автор е на повече от 35 книги с поезия: "Една усмивка ми е столица"(1967 ... |
|
|
Положителни или негативни, ценностите владеят човешкия живот. Така е от раждането до смъртта. Хората загърбват едни ценности, но се изправят пред други. Ценностите се обезценяват, но тогава идва нихилизмът и светът се озъбва от всички страни с негативни ценности. Настъпва криза на ценностите и пътят за излаз от нея е преоценката на всички ценности. Професор Георги Фотев е изтъкнат български социолог с международна известност. Той е автор на голям брой научни трудове. Има публикации в над 15 страни. Чел е лекции в редица чуждестранни университети. Член е на Европейската академия на науките и изкуствата и на други ... |
|
|
За "провалът на неправославното "православие" в Крит като историческо тържество на православното Православие..." ... |
|
|
Философия. Формообразуване. Пропорции. Реализация. Еволюция на схемотехниката. Георги Анев е роден през 1959 г. Завършил е средно радиотехническо образование в техникум по слаботокова електротехника А. С. Попов, а след това висше образование по специалност Радиотехника във ВМЕИ Ленин - София. Пътят му като инженер започва с разработка на промишлени електронни устройства. Но истинската му творческа дейност се разгръща след 1992 г. с разработката и производството на гама медицински апарати за електротерапия и електродиагностика, използвани в стоматологията. Негово дело са първият български батериен портативен апарат за ... |
|
|
Томът съдържа избрани стихотворения на един от най-мъжествените и драматични български поети, пиесата "Прокурорът", публицистика, словото на Джагаров, произнесено след връчване на специалната награда за чуждестранна литература на Френската академия; редове от биографията и статии от Св. Игов, Ч. Добрев, Д. Канушев, Л. Левчев|_blank , П. Матев и Иван Гранитски. Пред надписите Тая сутрин на стената, на ледясалата каменна стена, аз прочетох десет имена. Десет песни чух. Десет погледа почувствах в мене. Десет знамена Видях развени, тая сутрин. Дълго аз стоях пред тях, дълго не посмях да се подпиша. Георги ... |
|
|
Фамилна книга за родители, за децата им и за родителите на родителите. ... Където бях и пак ще бъда Да ходим боси по камъни редени и между тях тревата да гали ходилата. Да кацне меко над бялото коляно червена пеперуда и да трептиш от гъдел. Да дишаш слънце под есенната круша и да усетиш с нея как крушите едреят. Щурче преде в косата и в ухото. От теб към мен ще скочи над спомена с поточе. Вода сълзи под камъните боси, в зелената мъгла след сенокоса. Георги Атанасов ... |
|
|
Авторът на "Диалогична социология" проф. Георги Фотев изследва в настоящата си книга ключови проблеми на дисциплинарното знание в късномодерната/постмодерната ситуация. Разграничават се монодисциплинарни, интердисциплинарни и мултидисциплинарни науки, които образуват цялостната картина на съвременната наука. Монодисциплинарността е нож с две остриета. На едното острие се дължи прогресът (постиженията) на модерната наука, а поразяващото острие поражда опасна фрагментация на знанията за света, както и забрава на началото и смисъла на научното знание. На това се дължи критицизмът и нихилизмът към ... |
|
|
"Веднъж, когато гребях с лодка в морето, видях самотна пеперуда да се носи над вълните. Сигурно вятърът я бе откъснал от любимите й цветя и отнесъл далеч навътре. Сега със сетни сили тя летеше съвсем ниско над водата. Всеки миг се опитваше да кацне, като навярно разчиташе, че ще срещне някаква опора за телцето си, но усещаше морето под себе си, издигаше се и пак се спускаше... На нейно място никоя пеперуда нямаше да смогне да стигне до брега, но тази продължаваше да лети, защото възприемаше всяка идваща вълна като място за избавление. Всеки следващ миг и се е струвал спасителен и тя щеше да го очаква, докато загуби ... |
