В тази книга са събрани и подредени записките на двама души - на светогорски монах, наричан поп Алигорко, и на френски дворянин, пленен при Кандияи приел исляма, наричан Венецианеца. И двамата съвременници описват едно и също събитие - разорението и помохамеданчването на родопската долина Елинденя през лятото на 1668 г. Поп Алигорко го е гледал откъм страната на българите родопчани, Венецианеца - от страната на турците. Много пъти и двамата описват една и съща случка и ясно се вижда как различните гледни точки и различното осветление променят очертанията на събитията. Тия повторни, макар и различни описания, почти винаги ... |
|
Местни герои е книга за улиците – от безутешните пресечки на мрачните софийски гета до окъпаните в златна светлина крайбрежни алеи на въображението. „Местни герои“ е и книга за чувствата – от добродушното презрение към безинтересното до нежната съпричастност с уникалното. Но най-вече, „Местни герои“ е книга за хората. Един слам поет, който работи с думите като уморен, но все още жилав боксьор... Един кротък луд, навит като стоманена пружина... Един непринуден художник, който не е загубил умението да мечтае... Още един непринуден художник, който рисува приятелите си като богове и императори... Едно джудже, което иска да ... |
|
Островът в небето е разкошен нов курорт, към който се стичат туристи от целия континент. Пълен е с изискани ресторанти и хотели, басейни и клубове, до които отвеждат приятно подрънкващи рикши. Най-нашумялата атракция, издигната в дъното на зрелищен търговски булевард, е огромен неонов цирк, билетите за който винаги са разпродадени. Островът е споделено преживяване - там се преплитат безброй култури и интереси и всеки намира своето място, колкото и различен да се чувства. Ния, млада адвокатка, не харесва тълпите и не може да си обясни защо Островът е толкова популярна дестинация. Налага се да го посети служебно, заедно с ... |
|
Добре дошли в омайния свят на Антон Чехов ! Изящно илюстрованата Книга за семейно четене представя девет истории с деца за пример и палави калпазани, които ще ви разсмеят до сълзи, ще ви удивят, а може дори да ви разплачат. Познат като майстор на късата проза и новатор в драматургията, тук Чехов блести в по-слабо известна, но отново ярка светлина - на тънък познавач на детската душевност, на онова, което вълнува и затрогва сърцата на най-малките. Весели хлапета, улисани в игра, храбра майка вълчица, едно направо невъзможно фамилно име или пък банда мъже, впуснали се в лов на подводен звяр... Из въображението на руския ... |
|
"Необуздана хармония Гони към нас Неизбежното ни приближаване Вежди до вежди Чело до чело Тяло до тяло Едно цяло Там, насред нищото Изпълнено с всичкост От нашата отдаденост." Антон Кабрански ... |
|
Изданието се посвещава на 150 години от рождението на писателя. Пренебрегван 75 години от издателства и литературни "естети", критици и идеолози, романът "Висящ мост" на Антон Страшимиров възкръсва от забвението. Читателите ще съпреживеят бурни времена от нашата история в началото на 20 век, когато девизът "Да живее смъртта, момци!" носи повече живот, отколкото отстъпление, и в които парадоксалните проникновения на една неспокойна душа провокират размишления, не по-малко актуални и днес..."Момчета, Бог дава земи само на храбрите си народи... Да се вредим със своя народ: той пак нас ... |
|
Автобиографичният разказ "Вихър. С шопите към Цариград" представя ролята на будната българска интелигенция по време на Балканската война. При вестта за предстоящия сблъсък с Османската империя българи от всички краища на света бързат да заемат своето място под знамената на младата царска армия. Сред тях е и Антон Страшимиров - един от най-разпознаваемите родни публицисти и писатели. Авторът посвещава писателския си талант на народната кауза. В своите автентични репортажи от фронта Страшимиров разкрива душевността на българския народ и демонстрира силата на словото в моменти на върховни изпитания. ... |
|
Една книга, която ще ви пренесе в Южна Франция в търсенето на Свещената книга на българските богомили. Романът разказва за пренасянето на Свещената книга на българските богомили до албигойците в Южна Франция. В тази епоха средновековието се осветява от кладите, на които изгарят еретиците. Човешкият дух достига до най-големите дълбини на нетърпимостта и жестокостта, но се издига и до висините на бунта и саможертвата. "Аз разглеждам романа "Странният рицар на Свещената книга" като роман за търсенето на истината. Два свята са застанали един срещу друг, взаимно отричайки се и отричайки истините, върху които са ... |
|
Експресно издание. Секс, лъжи и комунизъм. ... Сензационно разследване на Антон Тодоров ! Какво съдържа секретно дело "Самозванец" на Държавна сигурност? Конспиратор, сваляч, марксист, дисидент, доносник или обикновен самозванец - кой е човекът, който управляваше България 5 години и чиято сянка виси над българската публичност и до днес? ... |
|
Експресно издание. Цялата истина: Комсомол, държавна сигурност, БКП, офшорки, бизнес кръгове, зависимости. ... Американският писател Уилям Бъроуз навремето беше писал, че Ричард Никсън е политик с морал на частен детектив. Това някога в щатите се приемаше за силен изказ, който целеше да обърне внимание към границите, прекрачени от бившия американски президент. На фона на всекидневното прекрачване на всевъзможни граници от българските политици, подобен изказ би бил престъпно беззъб и мекушав. Направо ще им вдигне рейтинга. Перифразата, за да хване дикиш по тези земи, би трябвало да изглежда например така: " ... |
|
Изданието включва трите книги от романа на Антон Дончев . ... Това е книга, посветена на нашите прадеди траките, които победиха страха от смъртта и повярваха в безсмъртието. Тя разказва за смели мъже, родени и отгледани от земите на Балканите, които изораха браздите на новата цивилизация до границите на познатия свят. Тя е за сляпата жрица Хестия, която се опитва да премине през границите на този свят и да достигне до света на звездите. И за първите богове - Кабирите, за които златото на Лизимах е като меда за пчелите. ... |
|
В тази книга градът ни вони, ухае приятно, мръщи се, усмихва се, пие, плаче, не му пука... Говори... Мрази ни, обича ни... ... Антон вижда под лъскавите опаковки на града онова нещо, което обикновено наричаме "градска поезия". Терзиев е непоносимо маниерен и пише с толкова дълги изречения, че началото им се губи някъде в литературата от края на 90-те. Терзиев е досаден и назидателен, късогледо вторачен в поп културата и неизбежно старомоден във вкусовете си. ... |