"Видяхме го, но де се е видяло опашка да върви сама, без тяло! А беше, беше някога юнашка, а беше за завиждане опашка. И да ѝ беше тялото мъничко, то имаше си, имаше си всичко. Сега е и проскубата и бедна - от всичките опашки е последна. Сега е и без армия, без флота. Изобщо - непригодна за живота. И няма граждани, а поданици само. Бозволието сякаш е голямо. Та кой ще уважава като цяло опашката, останала без тяло." Атанас Звездинов ... |
|
От появата на първия том през 1884 година до наши дни книгата на Захарий Стоянов е преиздавана напълно или адаптирано около 40 пъти. Тя е печатана в учебници и христоматии, във вестници и списания, в юбилейни листове. Тя се изучава в училища и университети. Преписвана е дори на ръка като История славянобългарска. Нейните герои населиха екрана. Започна шествието ѝ по света и то сигурно ще бъде също така триумфално. И като по чудо цял век тази книга е живяла и цяла. Никой не можа да я умъртви, да я профанира, да я разкъса или обезличи. Няма сила, равна на нейния глас, да я заглуши. Причината за безсмъртието на ... |
|
Понякога разумът от "Любомъдрие на историята" изпада в странно противоречие с нейната загадъчна душа, което не е причина да бъде отречена. Ако някой съвременник се оплаква, че не може да разбере постъпките на предците, то това съвсем не означава, че всички трябва да се откажем от мисловното и духовното общуване с тях. Най - напред нека намерим онова, което ни сближава и хвърля психологически мост между поколенията и ги свързва в обща историческа съдба. Задочното опознаване на добродетелите, нравите и преживяванията на нашите предшественици ще ни позволи да разберем и себе си. Нека се опитаме да се пренесем ... |
|
"Знам, че днес мъдростите, поуките от народните приказки у някои от младите българи ще предизвикат насмешки, на други ще им прозвучат старовремско, наивно, несмислено. Трети ще решат, че това са писания, които са изживели времето си и няма да бъдат проумяни. Но аз вярвам, че ще се обърнат нещата към добро, че българите ще погледнат назад към предците си, към корените си, за да потърсят и намерят там опора, кураж и сила, и да продължат напред. Защото няма нищо по-страшно от това съзнателно да се откажеш от рода си, потеклото си, от създадената от народа си духовност съхранена до наши дни, за да стигне до нас, днешните ... |
|
Книга от поредицата "Слово и образ" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Понякога Дайми Брадвата поглеждаше в джоба си, пъхваше вътре пръсти и изваждаше дългия като дъска билет от гладка жълта кожа със синя напречна черта. Дори египетските царе с всичките им камили и бързи петнисти щастливи гущери не са могли да се радват на такова пътешествие - каза той на децата си. И изведнъж нещо се случи. Срещнаха влак, който вървеше по същата линия. Техният влак отиваше натам. Другият влак идваше насам. Срещнаха се и се разминаха..." Из книгата Крал Сандбърг е автор на приказките. Той е роден в ... |
|
"... Изведнъж спътникът ни се изправи, очите му блестят, лицето сияе, струи благородство. Започна да говори, като че ли на себе си. Дали може в България, човек да си стъкми символично "по стъпките на Буда"? Да го нарече "по стъпките на българското". И започна да съпоставя необятната Индия с Велика България, на хановете от Волга и Кубан до Пеща на Дунав, високите Хималаи с Рила, Пирин, Родопите. Стигна до духовното на Буда и го сравни с българския дух и дело на св. св. Кирил и Методий, княз Борис, цар Симеон Велики. После нарисува със слово Рилския, Бачковския и Троянския манастири. Говори за ... |
|
"В предлаганата на вниманието на любознателните четци книга не се наемам да се произнеса "от последна инстанция", а се стремя да покажа и докажа, че "Съдбата в Историята" е многолика и не взема пристрастно страната на силните на деня. Тя е в състояние да преобърне благоволението си и да накаже самозабравилите се галеници, както и да подаде ръка на давещия се нещастник, подценил подводните камъни поради привидно тихата повърхност. Ако сме искрени пред себе си и другите, недоразуменията няма да се превърнат в беди. Никой не е надхитрил Съдбата в стремежа да я спечели изцяло на своя страна. Добре ще ... |
|
Книгата на големия съвременен историк е породена от стремежа му към философското осмисляне на "Учителката на живота и народите". Авторът се позовава на ярки примери и научни трудове, на изводи и обобщения. Есеистични и мъдри, текстовете в тази книга носят истинско удоволствие на интелектуалния читател. Тази книга е породена от стремежа към философското осмисляне на Историята въз основа на ярки примери и научни трудове, на изводи и обобщения. Историята и миналото не са едно и също, колкото и да се покриват в общественото съзнание. Историята е възприемана като памет за част от миналото, по-голяма или по-малка в ... |
|
Авторът представя задълбочено и аналитично правилата на историческото поведение, което е в състояние да поправи старите грешки. Това я нарежда в първите редици на руската православна и пророческа мъдрост. Борис Тарасов е един от най-големите днешни руски литературоведи и философи, учен от висок ранг, проникновен познавач на руската и френската литература и философия, задълбочен изследовател на руския XIX век. Въпросът, зададен от Б. Тарасов в книгата, която държите в ръцете си, е основен за цялото му творчество - той се отнася не толкова до миналото, колкото до настоящето, до пътя, по който Русия върви и не трябва да ... |
|
Вили Цанков - театрален, филмов, оперен и телевизионен режисьор. Осъществил повече от 130 постановки и филми. Носител на български и чужди награди. Поставял на чужди сцени. Написал пиесите "Сребърната паяжина", "Ако имаш хиляда хитона", "Плач Еремиев", "Буна" - филмов сценарий. Еднооките" - роман, "Сбърканият" - роман, "Седемте небеса" - роман, "Вилиси" - повест, "Горящият ангел" - роман, "Вавилонски кули" - роман, "Цинобър" - сборник разкази, "Театърът на Уилям Шекспир в живописта XVI, XVII, XVIII, XIX век", ... |
|
Какво отброява обърнатият пясъчен часовник? Останалото време или оставащото ни лично време? Сипят се неотменно трохите на пясъчните секунди под очарования ни поглед и - атом по атом, клетка по клетка ни отвеждат в безкрайността на всемирното единство. Но времето няма вина за нашата земна ефимерност - то не е нищо повече от смисъла, който влагаме в него. Смисълът, който е вложила Албена Фурнаджиева в своите истории, е обграден с носталгичния цвят на едно особено време - времето на успокоените страсти. Всичко в тези разкази е истинско - без търговски трикове, протяжни диалози и моден епатажен натурализъм. ... |
|
"Антон Кабрански е от авторите, които знаят силата и значението на думите. Новата му книга "Длетото на думите" завладява със свежестта на поетическата си образност, с ефирния и нежен лирически рисунък и със способността на автора да отразява тревожния дух на времето, в което живеем." Иван Гранитски "Не е време за поезия... А Кабрански пише... Още по-чувствено, по-страстно и по-тъжно за любовта, която сме имали или сме нямали. Кой знае. А дали е любов за един любовен, двучасов, откраднат следобед? Или е любовта - позната и удобна? Нали все е любов, и все има смисъл да пишеш за нея. Това са ... |