Илюстратор на книгата е Жан Морен. ... "Вече тридесет минути държа опашката на моето куче вирната нагоре с надеждата акито да излезе. Готов съм цялото да го уловя." Но господин Плондер изглежда не бърза. Ло отново е изгубил своя безценен талисман. В действителност този път го е глътнал Плондер. Откакто хлапето наследява този скъпоценен камък, животът му става по-хубав от всякога, но сега, когато е изгубен някъде в червата на Плондер, какво ли ще се случи с него? Ло не иска и да си помисли за това. Все пак татко е категоричен, талисманът ще се появи отново, само трябва търпение. ... |
|
Илюстратор на книгата е Жан Морен. Внимание! Тази серия може да съдържа сцени, предизвикващи гадене и луд смях. ... Тази година на първия учебен ден никой няма да се отнася към Ло като към подгизнал дребосък, защото чадърът му се е обърнал. Никой няма да му се присмива, защото прекалено дълго е носил очилата си за гмуркане, в резултат на което е заприличал на енот. Никой няма да му прави забележка, че е с долнището на пижамата си. Не, дори Жан-Себастиан Сен-Пиер-Сен-Жак няма да може да се присмива на Ло. Защото хлапето има нов талисман и откакто го е наследило, му се случват само хубави неща... ... |
|
"Казаларската царица" на Иван Вазов се счита за първият български любовен роман. Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
"С драматургичното си творчество Иван Вазов е създателят на българския театър. А с усилията си като писател, общественик и министър ратува да създаде, както е във всички европейски държави, български национален театър под управлението на държавата. Националният театър е немислим без национална драматургия. Това внушава и Иван Вазов в своите публицистични и критически статии, както и с политическата си дейност. Словото на българския драматург трябва да звучи от българската сцена. Драмите на Иван Вазов са сценични, написани в съотвествие със законите на театъра. В тях има действие, конфликти, важен за разрешаване ... |
|
Всяка нация излъчва рано или късно литературните си икони, непреходните емблеми на своята себепостигнатост и достойнство. За Франция това са Юго , Балзак ; за Англия - Шекспир , Дикенс ; за Русия - Толстой , Пушкин ; за Германия - Гьоте , Шилер; за Италия - Данте , Петрарка; за Испания - Сервантес … България, слава богу, също има писател, който е станал завинаги нейно лице, разпознаваемо за самата нея, а и за света. Това безусловно е Иван Вазов с "Епопея на забравените", с "Чичовци", с "Немили-недраги" и над всичко останало - с романа, който на границата между XIX и XX век, между ... |
|
Иван Вазов нарича втория си роман "Нова земя" (1896), защото сега българският свят става напълно различна реалност. Бълария е "нова земя", в която приижда новият народ, оставил старата си земя, за да изгради новото си битие. Метафората на великия писател е впечатляваща, макар и малко парадоксална, но всъщност е съвсем точна. Защото по своя мащаб и историческа важност възстановяването на българската национална държава и нейното устройване по модерен образец е като велико преселение. Този път това преселение е във времето, а не в пространството, но последиците му са почти същите, каквито е донесло ... |
|
Докато историците се наумуват как да оценят и опишат най-новото време, един журналист дръзна пръв да бръкне в раните на епохата. Документалният епос на Тошо Тошев "Лъжата. Жан, Иван и другите" е уникална хроника на последните 12 г., назовани от някои "време на преход", а от други - може би саркастично - "време на победилата демокрация". Безспорно най-ценното в книгата на Тошо Тошев е фактът, че той лично участва, а понякога и сам е двигател на някои от описаните преломни политически и социални събития. Главният редактор на "Труд" е имал уникалния шанс, но и тегобата да общува с ... |
|
Не е за вярване, но Царят видимо е ядосан. Изчезнала е благостта от лицето му - меките благородни черти, които са призвани да излъчват господарска любов. Но любов само за умерено вдигнати нагоре глави, мислещи правилно. И още по-правилно действащи. Вестникът е сгрешил. Вестникът! Ах, този вестник! Как си е позволил? Вестникът е ядосал Неговото Величество. И ето го, изправен пред мен, след като преди това се е ръкувал по царски сърдечно с десетина души поне, Симеон II съблича за миг меките си черти за благост и благослов, свежда ядовито глава и казва: - Тошев , как си позволявате да пишете във вестника си така! Три пръста ... |
|
В сборника с разкази "Реката на живота" Иван Станчев умело събира лични преживявания и истории на свои близки през един период, който започва от Втората световна война, продължава през социализма, Берлинската стена, хипи движението и чак до ден днешен. Една съкровена панорама от голямата река на живота, с нейните меандри и подводни камъни, представена не само с думи, но и с рисунки и картини на автора, вмъкнати между текста. Палитрата от чувства и състояния - тъга, жестокост, скръб, любов, красота, сарказъм, ирония и щастие - е предадена с лекота, непретенциозност, освободеност и искреност. Ще се гмурнете ли ... |
|
Събития, автори, произведения, библиография. ... Двутомният труд "Тринадесет века българска литература" дава многостранна археографска и библиографска информация. Като използва метода на хронологическата съпоставимост, авторът проследява историко-фактологическото и идейно-тематичното богатство на нашата литература в събития, дати, характеристики на автори и на произведения в процеса на многовековното и развитие. С особена практическа стойност са регистрите на имена, книжовни паметници, анотирани произведения и периодични издания. Първият том включва автори, произведения, събития и библиографски сведения за ... |
|
Събития, автори, произведения, библиография. ... Двутомният труд "Тринадесет века българска литература" дава многостранна археографска и библиографска информация. Като използва метода на хронологическата съпоставимост, авторът проследява историко-фактологическото и идейно-тематичното богатство на нашата литература в събития, дати, характеристики на автори и на произведения в процеса на многовековното и развитие. С особена практическа стойност са регистрите на имена, книжовни паметници, анотирани произведения и периодични издания. Първият том - "Тринадесет века българска литература - том 1", включва ... |
|
Човешкото съществуване е свързано с осъзнаване не само на живота, но и на смъртта. Отношението към нея обикновено не е ведро и логично. Нещо повече - страхът от смъртта (собствената и на близките хора и общности) е един от факторите, помрачаващи нашето самочувствие. Монографията си поставя за цел да обхване във възможната пълнота един фундаментален (и вечен) философски и екзистенционално-психологически проблем. Авторът се надява изследването да открие перспективи за по-адекватно, издигащо се над традиционните предразсъдъци разбиране за смъртта и безсмъртието чрез прилагането в единство на логически и психологически ... |