"Непрекъснато се питам дали за всички ни нямаше да е по-добре, ако не се бяхме укрили, ако сега бяхме мъртви и си бяхме спестили това нещастие и най-вече ако бяхме пощадили другите. Но и от тази мисъл ме побиват тръпки. Още обичам живота, не съм забравила гласа на природата, не спирам да се надявам, надявам се на всичко." Ане Франк , 26 май 1944 г., петък Ане Франк си води дневник от 1942 до 1944 г., докато се укрива със семейството си и други бегълци от нацистите в една "задна къща" в Амстердам. Пише писмата единствено за себе си, докато през пролетта на 1944 г. не чува по радио "Оранж" ... |
|
Във времена на алчност и беззаконие, когато цивилизацията все още не е преобразила напълно Дивия запад, а стремежът за бързи пари тласка находчиви авантюристи към богатата на петрол прерия, един мъж с качествата на класически уестърн герой се изправя сам срещу корупцията, омразата и организираната престъпност. Неговото разследване през 20-те години на XX век проправя пътя към възхода на ФБР, но също така спасява може би стотици коренни американци, които са били набелязани за отстраняване. През 20-те години на XX век поредица от мистериозни смъртни случаи разтърсва най-богатия народ в света - племето на осейджите от ... |
|
"Приятели, не искам да Ви разстройвам нервите - започна чичо ми с особено впечатляващ, да не кажа смразяващ кръвта глас, - та ако предпочитате да си замълча, ще го сторя, ала всъщност точно тази къща, в която сега си седим, е обитавана от призраци. - Не може да бъде! - възкликна господин Кумс. - Какъв е смисълът да ми казвате дали може или не може да бъде, когато аз току-що ви съобщих, че е така? - отвърна чичо ми леко обидено. - Заявявам ви, че къщата е обитавана от духове. Най-редовно в нощта срещу Рождество в Синята стая витае духът на греховен човек - човек, който някога е убил един коледар? С буца въглища. - И ... |
|
"Гений на широкомащабната фантастика."Publishers Weekly ... Преди шест милиона години, в зората на човешката епоха на звездоплаването, Абигейл Джентиан се разделя на хиляда клонинга и ги изстрелва в галактиката. Тяхната цел: да натрупат повече спомени и мъдрост, отколкото едно човешко същество някога би могло да натрупа във вселена, спъвана от законите на Айнщайн. Дяловеците от линията Джентиан редовно се събират на грандиозни празненства, където в течение на хиляда буйни нощи си обменят спомените. "Майстор-певец на космическата опера."Таймс "Рейнолдс е най-добрият жив представител на " ... |
|
Студовете наближават и Прогонващия духове обявява, че е време да се преместят в зимния му дом в Ангълсарк - неприветливо, заплашително място, където липсва уютната топлина на Чипъндън. Веднъж щом стигнат там, Том не просто ще трябва да свикне с влажната, студена къща, твърде близко до мрака с избата си, пълна с приковани вещици и обуздани богърти, но и ще започне да разкрива все повече и повече от миналото на господаря си. Загадъчен посетител обикаля в околността, смущавайки покоя на мъртвите и, както изглежда, е стар познайник и заклет враг на Прогонващия духове. Какво иска странникът? Миналото на Прогонващия духове ... |
|
Вековно проклятие. Обещание от миналото. Тайна, която само тя може да разкрие. 1806 г. Астрид Пул сияе от щастие в булченските си одежди, но веднага след церемонията е убита, а златната халка е изтръгната от пръста ѝ. С последния си дъх обещава на любимия си никога да не го изостави. В наши дни Соня Мактавиш с изумление открива, че починалият ѝ баща е имал брат близнак. И че чичо ѝ Колин Пул ѝ е завещал величествено имение на крайбрежието на Мейн. Но за да получи наследството, Соня трябва да живее в къщата поне три години. Водена от желанието да разбере защо братята са били разделени при ... |
|
Милена Буржева е поетеса, писател и театрален критик, известна както в България така и във Франция. Автор на множество публикации и седем книги на български език. "Празници умират като хора" е осмата ѝ поред книга. Четири, от предложените в нея разкази, са публикувани в три френски списания. "... Една стая винаги вика някой при себе си и ако не отиде някой отиват духове,а тя тогава започва да вика още повече и отиват още повече духове...""... Понякога те седяха до мен на масата и си говореха кой какво от тях е откраднал, кого е пребил или убил. " Значи и в големите къщи може да има ... |
|
"Притвори я душата не оставяй пролука нека има стени няма да духа няма да чуваш скърцащи гласове нечисти мисли бесове Затвори я душата ключа глътни в теб къща ще расне от отминали дни а ти само бъди само бъди." Ангелина Талева Книгата е част от поредицата "Съвременна българска поезия" от издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
Щастието е избор... След трудно и безрадостно детство и два провалени брака без любов, авторката на бестселъри Сабрина Брукс най-после е постигнала живота, за който винаги е жадувала. Писането, близкият кръг от приятели и красивият ѝ дом в планината Бъркшир в Масачузетс и двете ѝ любими кучета са всичко, от което има нужда, за да се чувства щастлива и спокойна. Идеалният живот на Сабрина е преобърнат от мистериозно писмо, в което я уведомяват, че е единствената наследница на титлата и имението в Хемпшир на наскоро починалия ѝ чичо. Сабрина решава да продаде имението, но за целта се налага да прекоси ... |
|
Приказки от цял свят. Съставителство и превод: Огняна Иванова. ... Близо двеста лирични, смешни, мъдри и страшни приказки от цял свят: пътешествие до щастливата страна, където доброто винаги побеждава злото. Освен непознати истории от познати места, ще прочетете за пръв път и приказки от Австралия, Нова Зеландия и Океания, Албания, Австрия, Черна гора, Тибет, Афганистан, Лаос, Виетнам, Монголия, Филипините, Австрия, Коми, Куба и Швейцария. Така ще разберете кой как си е представял сътворението на света, ще научите магически заклинания, ще срещнете летящи жени и вълшебни дървета, хитри селяни, храбри рицари, непобедима ... |
|
"Животът на Арсениев" е написан в чужбина и е завръщане към най-съкровеното - родината и любовта, победата на любовта над забравата. Малцина са успявали да достигнат такава изобразителна сила в усилията да изследват отминалото време, впечатленията и чувствата, от които всъщност сме съставени всички."Случвало се е понякога в чужда къща да взема в ръце стар албум. Лицата на тези, които гледаха от неговите излинели снимки, предизвикваха странни и сложни чувства... Това са все хора, живели някога и някъде, всеки по своему, с разни съдби и в различни епохи, където всичко е било от тяхното време: одежди, обичаи, ... |
|
Направил самопризнания за „Убийство на щурец“, 1982 (за което го осъждат с наградата „Южна пролет”), опитал да привлече поглед със „Смъртен скок”,1989 (за който пък получава наградата „Ламар”), организирал „Пъдене на лоши духове”, 1991, скандирал скандално „45 стихотворения стигат”, 1993, и опиянен от факта „Живи бяхме да се видим”, 1997, поетът Васил Сотиров ви казва наздраве с новата си стихосбирка „Душата на компанията”. Авторът гарантира за градуса на своите стихове, дори се надява книгата да се окаже галерия от образи, стига всеки да открие нещо от себе си в нея. Впрочем тя е за тези, които поне веднъж са били на ... |