|
|
"Всички можем да летим" представлява психотерапия в рима. Мадлен Алгафари я нарича така, защото смята, че езикът на поезията е най-близък до езика на душата, която борави също със символи и метафори. Така посланието е разбираемо за подсъзнанието. Стиховете са обособени в пет раздела: за корените, за сърцето, за мен, за теб, за смисъла. Стихосбирката е придружена от компактдиск, позволяващ посланието да достигне до още повече хора - незрящи или просто лишени от време или навик за четене на книги. "Изчезнало време, безкраен просторът - така е в света на летящите хора. Любов, доброта и екстаз без умора ... |
|
(Не)любовни стихотворения ... Да, това е новата книга на „поета на виното и любовта”, но в нея ще откриете не „любовни” стихотворения, а поетични творби, които ровят в раните на миналото и настоящето, за да ни изправят пречистени пред бъдещето. Включени са безусловни „класики” като „Паисий обикаля още” и „Крепост”, както и други шедьоври на поета. Макар и „нелюбовни”, те също са пропити от любов – към всичко онова, което ни прави българи и хора. Вижте другото лице на големия български поет Евтим Евтимов . Стихотворенията в тази книга ребром поставят пред всеки от нас въпроса: „Дали съм българин или не съм?”. Не само по- ... |
|
Адаптирано ученическо издание. ... "От много време насам в нашата литература се е наложил един паралел, според който, ако Христо Ботев въплъщава нейния героически гений, то Пейо Яворов (Пейо Тотев Крачолов) е трагическата ѝ емблема. И наистина между тези двама поети от пръв поглед може да бъде констатирано онова родство в мащаба на творческото мислене и преживяване и в размаха на художествения изказ, което рязко ги отграничава от техните съвременници, превръщайки ги в изключения, в несвоевременни явления. А това е и един от съществените признаци на гениалното присъствие..." Елка Димитрова ... |
|
Докато листата бавно се отронват и прошепват спомена за отминалото лято, Явор Янесовски се завръща на литературната сцена със стихосбирката Сънуван шепот. След успеха на дебютната му книга Чакани вселени и последвалата я Името на прелестта младият поет представя своите най-съкровени стихове, описващи пътя към Нея - момичето с незабравени очи. Изданието излиза с красивите картини на художничката Павлина Тодорова, нарисувани специално, за да пресъздадат нежния поетичен свят. Поетична утеха Не ми се обади, изобщо не дойде, но спокойно - аз напълно те разбирам, останал сам, като мъничко дете, ранени птици в скута си ... |
|
Все още Усмихвай се... Все още ходиш по земята. Все още гледаш горе слънце и луна. Все още те облъхва долу дъжд и вятър. Все още чувстваш с тялото си студ и топлина. Ръцете ти все още носят тежки книги за минали животи и за древни дни. Я хайде разтвори ги... Опитай... Прочети ги. На рафта стар на времето отново ги върни. Не си мисли, че пръв откриваш вечни истини. Отдавна всичко знае земният човек. И твойте днешни мисли са всъщност чужди мисли Хилядолетия... Предавани до нас... От век на век. Свикни със тази мисъл, че утре ще те няма. Това е непременен и вечен ритуал. Тогава ще узнаеш сам тайната голяма и кой те е ... |
|
"Стихотворенията на Чухов ? Те са като бадеми. Изящните им черупки проблясват меко, примамват те в книгата, гладки, ясни и непроницаеми. Но когато схрускаш със зъб повърхността на текста, вкусваш ядката на горчивината. Преглъщаш онези отрови на общуването, от които само чувствителен майстор като Чухов няма да се уплаши да сподели с теб, за да те излекува." Марин Бодаков "В кратките мигове на осенение, когато този неумолим хирург – времето – прави разрез в сърцето, любовта, душата и мислите, поетът стои с игла и конец от думи и само той успява да надзърне какво има в дъното на разреза, преди да се опита ... |
|
Сборник със 161 стихотворения на Емили Дикинсън , които излизат за първи път на български език. Емили Дикинсън (1830 - 1886) е най-известната и обичана американска поетеса. Напълно непозната приживе, поезията ѝ успява да спечели сърцата на читателите и признанието на критиката. Сбъдват се думите ѝ: "Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна". Причината за това се крие в умението ѝ да изрази по неподражаем начин драмата на битието, очарованието на природата, възторга на любовта, покрусата от смъртта и да развълнува дълбоко читателя."Поезията ѝ е великолепна изповед, ... |
|
Не вярвах, че ще оживея... Какво да правя, извинете .... Все ще дишам Аз ... И пея - един от старите поети. /Недялко Йорданов/ ... И ето го вихърът ... Нима? ... Нима съм го достигнал вече? Наистина над мен - небе! Небе...Небе...И нищо друго. О, господи, какво да правя, освен да продължа нагоре... ... |
|
"Има и щастливи редактори! Историята ми с Красимира Макавеева е любов от пръв прочит. А за историята с Бивши смърти и рождения сама си завиждам, защото работата с талантлив човек е... богоизбрана работа. Да живееш в поетичния свят на Краси е привилегия. Висока, честна, горда, а не горделива, поезия! Щастлива съм, че бях съучастник. Сега съучастник си ти, читателю! Вече завиждам и на теб!" Камелия Кондова , редактор Втора кожа Ева гузно мълчи и опипва с очи пустотата - гъста, лепкава, топла, като сок от онази смокиня. Ева още обича Адам, вярва в Господ и помни змията, но е късно да тръгне. Пред нея е само ... |
|
Поетът е включил в първи том на четиритомните си избрани творби от най-ранните си стихове писани през периода 1950-1963 г. до творбите в последните му засега книги "Човекът е въпрос", "Аспиринов сняг" и "Вечерна дъга". Георги Константинов е сред най-талантливите български поети, които осъвремениха нетленното същество на любовта, като му вдъхнаха чувствителността на ежедневния човек и го потопиха в драматизма на реалния живот. "Той е от тези, които истински обичат живота, и имат таланта и смелостта да бъдат такива, каквито сами са си избрали да бъдат.Един творец, чиято заветна мечта е ... |
|
Новата книга на Ралица Генчева "Морето, в което летя" е поетична книга, събрала в себе си любовна поезия и красиви илюстрации. Тя ни кани на уютен разговор сред висините на душата. "Тази книга ще ви стане най-добър приятел. Ще ви покани на разходка до морето, ще ви предложи питие, ще ви изслуша. Плавен, бавен, уютен разговор, който по-скоро прилича на прегръдка. Поезията на Ралица Генчева ще ви даде смелост да прошепнете всичко онова, което бихте искали да споделите късно вечер на самите себе си, на обичаните от вас. Думи, които ще ви донесат утеха. И ще ви подарят безкрайното синьо." Теа Денолюбова & ... |