Сборник с хумористични разкази. ... "Когато бях на 30, хумористичните разкази ми се виждаха лесна работа. И ги пишех почти на кило, без много да му мисля - може би по един седмично.Сега, когато съм на 2 х 30, работата не изглежда тъй проста. Колкото по-дълго пиша, толкова по-трудно ми се получават кратките разкази. От много лутания из лабиринта от думи съм се докарал до онова положение, за което пее блусарят Камен Кацата в парчето Боли ме главата: "Забравил съм к'во търся, но не е к'во да е...". Всъщност, не съм забравил - търся онзи хумор, дето ръжда не хваща. Ръждата на времето е най-големият ... |
|
Психолози твърдят, че дори пет минути смехотерапия възстановяват функцията на червата, регулират кръвното налягане, помагат при стрес. Ако беше жив, Зошченко със сигурност щеше да напише по този повод великолепен разказ, с който да се надсмее над подобна теза и с това да я потвърди. Затова пък смешните му истории са все така живи и със сигурност - целителни. Така че житейският кръг се затваря, доказвайки ни за пореден път, че голямата литература предшества и поражда всички важни научни открития. Ха-ха-ха! ... |
|
Смехът е присъщ на силните духом. И е последно убежище срещу тиранията и мракобесието. Ако има руски писател от годините на СССР, който да се равнява по смехотворство на Иля Илф и Евгений Петров , то това несъмнено е Зошченко . Майсторството му да открива абсурда в делничното и смешното в трагизма е навярно ключът към неговата неугасваща и до днес литературна слава. Всеки, веднъж докоснал се до магията му, се връща към нея отново и отново, за да се зарежда с позитивна енергия и да се пречиства. ... |
|
Сред обитателите на селото има всякакви – гяволи и балъци, хитреци и ахмаци, но всички са единни, че не в труда, а в далаверата е формулата на успеха. Затова не работят земята си, а гледат да се „изработят” един друг в играта „Монополи“ – единственото им делово занимание. Като истински брокери купуват и продават имоти на „Пикадили“ и „Риджънт стрийт“, приватизират лондонските жп гари, строят хотели или попадат в затвора. Един ден в Ново Плодородно пристига чужденец – Виталий Баранов. Не за да си купи къща, а цялото село и да го управлява – с твърда ръка и с „мягкий знак“. Ще се събуди ли гражданското общество в заспалото ... |
|
Да се рееш като омагьосан сред феерична красота, екзалтиран въпреки липсата на думи, достатъчно ярки да я опишат, смирен пред свидетелствата за погребаната история на чужди трагедии - това е нещо, което повечето от нас могат да преживеят само насън. Говорим за глъбините на подводния свят с метафори, с които се опитваме да си го обясним, и дихотомии, които ни плашат. Виждаме моретата и океаните като закрилящи и обгръщащи подобно на майчина утроба, или гневно поглъщащи човешки животи в яростната си стихия. За Михаил Заимов обаче загадъчните дълбочини в безкрайното им разнообразие са нещо повече: в тях той открива ... |
|
"Черноморски диалози" съдържа 83 кратки поетични текста в проза и 83 оригинални подводни фотографии на самия автор. Книгата е изпълнена с много любов към Майката природа и с размисли за сложните взаимоотношения на съвременния човек с нея, но и със самия себе си; с чувство на преклонение "към този красив свят на спокойствието, в който вечността говори на собствен си език - мълчанието". Подходяща за всички възрасти, книгата е особено привлекателна за децата, пред които разкрива тайните и красотата на морето и ги учи на определен вид общуване - уж говорейки си наум с морските обитатели, авторът задава ... |
|
Коледни приказки - подарък за децата от популярни български писатели. ... Мили деца, в тази книжка ще прочетете две коледни приказки, написани специално за вас от писателя Михаил Вешим . ... |
|
Илюстрации: Иван Газдов. ... "Оксиморон", новият роман на Михаил Вешим , е черно-бяла, смешно-трагична и уникална история за компромисите и малките неща, които ни правят хора. Романът се нарича "Оксиморон". Подзаглавието е "нечовешки роман". Това също е оксиморон. Каква точно е тази стилистична фигура, ще прочетете в книгата. "Оксиморон е, защото романите се пишат за хората. Дори романът да е за кон, муха, слон или куче, той няма да се чете от кон, муха,слон или куче, а от хора. Тоест - всеки роман е човешки. А този - не. Този е за компромисите. Които превръщат човека в нещо друго. В ... |
|
Вероятните приключения на едно храбро петле. ... След големия успех на "Дракончето в мен" (2017), десетки срещи с децата от Кюстендилска област и различни градове в страната, номинация в националния конкурс "Бисерче вълшебно", включване в читанката за четвърти клас на издателство "Просвета", поетът Михаил Калдъръмов приятно ни изненадва с новата си книга за деца "Петюха". Така се казва главният герой - едно необикновено петле с остър ум, смело и благородно сърце. То ще преживее много приключения, ще премине през неимоверни трудности и изпитания, но те няма да прекършат силния ... |
|
"От години са ми сложили етикета "писател-хуморист". Винаги двете думи заедно, винаги с тиренце... Почти като Римски-Корсаков. Или като дама, приела и фамилията на мъжа си. Разказите в тази книга се получиха някак по-сериозни и по-тъжни от предварителните ми намерения. И ме обхвана страх за етикета: дали това "хуморист" няма да отпадне? Ами, ако отпадне и "писател"... и остане само (-) тирето?" Михаил Вешим "Бе спокойна сутрин, свежа и леко хладна – есента още стъпваше на пръсти, плахо, та да не уплаши лятото. В този град лятото най-късно си отива – понякога се заседява до ... |
|
Наричат го най-красивия град на крайбрежието. Царицата на Черноморието. И наистина Варна очарова с красотата на съвременен град, ширнал се по брега на едноименен залив с просторни зелени улици и модерни сгради, заобиколен от изток и югоизток от водите на Черно море, от юг от ласкавата прегръдка на огромното езеро, защитен от северните ветрове чрез височините на Франгата. В продължение на повече от десет хилядолетия народите, обитавали бреговете на Черно море, древният Понтос Еуксейнос, са постигали забележителни успехи в скотовъдството и земеделието, в експлоатацията на мините и металургията, в усъвършенстването на ... |
|
Сантименталната изповед на един залязващ мъж... ... "1 септември, 5:30 ч., таванът Напоследък се събуждам все по-рано с мисли (тревожни) за теб. Опитвам се да ги отпъдя, налагам си волята, но в тези моменти си представям как си легнала до Мариу, как си се гушнала в него (боже мой, как хубаво го правиш) и това не ми дава покой. Не мога да спя след това. Как да спя, като ми е отнето най-сладкото нещо в живота ми - да се събудя и да те видя до мен. Да видя божественото ти лице. И още по-сладкото нещо - докато съм сънен да започнеш да ме любиш." Из "Сия" ... |