От авторката на "Сол при солта" и "Фонтани на мълчанието". Ужасите на войната, примесени с нежността на изобразителното изкуство и първите трепети на любовта, плетат сюжета на "Пепел в снега", своеобразна предистория на награждаваната "Сол при солта". В романа "Пепел в снега" Рута Сепетис ни прави свидетели на мъчително пътешествие, проточило се над 10 години и на хиляди километри. Романът разказва историята на младо момиче от литовски произход, което е изпратено заедно със семейството си в каторга в Сибир. Зимата на 1941 г., Литва. Лина е обикновено ... |
|
Една обемна панорама, възкресила времето на борби и изпитания, на победи и погроми на покрусени надежди и на съхранени идеали. Много ценно в книгата е наличието на непознати и неизяснени досега факти от живота и дейността на хората, за които Атанас Тончев пише... Той доблестно и отговорно разгръща страници от героичното минало и изважда от забвение хора-легенди, всеки от които е сериозно основание за националното ни самочувствие. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
"Първата дума от тази стихосбирка е "стаята". Последната е "обичам". Онова, което се случва между тях, може да се опише като изпадане от пространството, времето и логиката. То е шарено като в болезнен сън с треска и висока температура. То е кротко и буйно, като най-накрая изкрещяни дълго стаявани истини. Като да се въплътиш в картина и да се оставиш цветовете да те лашкат, където си поискат, а ти да се възхищаваш на въображението им. Музика има в тези стихове. Психеделичен рок, с малко Вагнер и нещо на флейта. Тишина със звън на дърпащи се плюшени завеси и надникнало слънце в отдавна неотваряна ... |
|
"Казвам се Красимир Николов - обществено познат повече като Краси Майски. Това е прякор, а тях обикновено ги измислят другите хора. Смятам се за късметлия, Майски звучи добре и си има своята история. Като си помисля, познавам мнозина с прякори, директно събуждащи предубеждения към носителите им. Е, случаят не е такъв и затова избрах на заглавната корица да бъда Краси Майски. Отдавна прекрачих в седмото си десетилетие на този свят, а това е възраст която дава основания за известни равносметки. Те пък обикновено са плод на натрупан житейски опит, а това е другата дума за спомени, нали? А спомените е полезно да се ... |
|
"За кого пише Атанас Стойчев ? Отговорът е лесен - авторът обожава да започва книгите си с посвещения, с които да се освободи от отговорност, в стил Използвай на свой собствен риск. В тази книга има даже две - на целия род до седмо коляно; на приятелите, с които останахме приятели; на приятелите, с които се разделихме; на онези, с които не станахме приятели и също така на познати, които няма да се познаят в нея и на непознати, които ще се познаят. Така че, дори да имате късмета да не сте му роднина, със сигурност може да се откриете в посвещението и да бъдете спокойни, че пише за вас. И точно това ви е грешката - ... |
|
Старите европейски карти имат една важна, все още недооценена подобаващо стойност - чрез тях може да се долови логиката в хилядолетното развитие на европейските представи за България. Тези представи са многопластови, често са нееднозначни и повдигат спорни въпроси. И в тях като всичко, що е продукт на човешкия разум, има неразумности, а и грешките не са рядкост. Над всичко обаче надделява един факт - в тези карти, макар и с различни граници, се изписва и изчертава България, дори и за периоди, в които е загубила своята политическа самостоятелност. Настоящето издание има за цел да публикува подбрани картографски образци, ... |
|
Градът, който живее в XXII век. ... "Написах настоящата книга, без да претендирам за изчерпателност. Написах я, защото културата на Япония ме е вълнувала още от детството ми, а начинът на функциониране на нейните обществено-икономически механизми - като икономист по международни икономически отношения. И считам, че тя може да е образец за България. В книгата направих опит да покажа и разкажа на научнопопулярен език това, което имам като лични наблюдения и разбиране за тази страна. При писането се ръководих от идеята както да предам вярно картината на съвременния начин на живот в Япония - такава, каквато я видях с ... |
|
Водните екосистеми в България се обитават от разнообразна ихтиофауна. Промените в ландшафта, загубата на водни местообитания и влошаването на качеството на водите са причина за значителни промени в състава и продуктивността на рибните съобщества. Популациите на много видове риби намаляват до рискови нива или напълно изчезват. Една от причините е съществуването на естествени или изкуствени бариери в речните корита, които пречат на видовете да се разселват естествено. Главочът Cottusgobio (Linnaeus 1758) е рядък за България и застрашен от изчезване вид. Популациите му са изолирани географски една от друга и с динамично ... |
|
Паметта на падналите за България не се изчерпва само с борците за Освобождение от турското робство в пределите на Стара България, както казват в Македония, то продължава в същия дух на Ботев , на Левски , на падналите за свободата на Отечеството. Беше продължено от хора като полковник Дрангов и с участието им в освободителната борба на македонските и тракийски българи, и с войните за национално обединение. Става дума за един непрекъснат процес и именно полковник Дрангов е може би най-яркото олицетворение на тази приемственост. Неслучайно преди да замине за участието си в четата на Владислав Ковачев в Илинденското ... |
|
"Всеки от героите на Атанас Наковски е неповторим, а това всъщност е белегът на истинското изкуство - правото на личен знак, на дамга, на собственост. Образи без личен знак са произведения на занаятчии." Антон Дончев "Прозата на Наковски е немислима без стръвно потапяне в страстите на делника - там, където кипи от напрежение в човешките отношения, където подлост и чест се размиват всеки час. И в този смисъл закономерно е, с оглед на тая нагласа у писателя, да го срещнем като автор на възлови книги за литературата ни."Здравко Чолаков ... |
|
От авторката на "Нито капка вода". Роман антиутопия. ... След десет години на безгрижно детство Луси отново се сблъсква със смъртта. Малката общност, в която живее, едва е стъпила на краката си, но сега е връхлетяна от безмилостна болест. Твърдо решена да намери по-добър живот за момичето, което отдавна е приела за своя дъщеря, Лин решава двете да поемат на път към Западния бряг. Водени от вярата, че някъде ги чака по-добър живот, те преодоляват немислими изпитания в един немислим свят, изпълнен с ужаси и страдание. Лин и Луси ще трябва да се преборят със страха и да преоткрият приятелството и надеждата. ... |
|
Гадамер и Дейвидсън за разбирането. ... Каква връзка гради езиковото разбиране между нас и заобикалящия ни свят? Как взаимодействаме помежду си като същества, създаващи реалности, които винаги са езикови? Философската херменевтика на Ханс-Георг Гадамер се стреми да отговори на тези въпроси, без да изпада в крайностите на познавателния обективизъм и културния релативизъм. Ала възможно ли е да отидем отвъд независимия предмет на Модерността, но и отвъд загубилата всякаква общосподелимост следа на Постмодерното? Тук херменевтиката стъпва на хлъзгава почва. Тръгнала от напълно различни предпоставки, езиковата философия на ... |