Малката лопатка иска да помага, но големите строителни машини само ѝ ръмжат: "Върви си! Това е строеж, иска работа точна и гладка! Не ни е сега до игрички със малка лопатка!" Но дали те могат да построят пясъчен замък? Римувана приказка за малка лопатка, големи машини и едно истинско приятелство. ... |
|
Книгата е разказ за една изтляла в годините на прехода човешка любов, за един похабен от застойните времена и рутинното бездарие талант. "Като си помисля само, че през последните месеци се бях отказал от всичко останало, че това, което направих, ме обсеби, изпи всичките ми сили и в крайна сметка не беше лесно заради едно такова обвинение, изречено от приятелката на Маги, да се затворя вкъщи или да обикалям сам, като куче." Из книгата ... |
|
"В "Завръщането на белия бик" Цвета Софрониева излиза от всички сякаш запазени завинаги пространства с неоспорим усет към темите за мита и присъствието ни в него; предлага своя картография на мита и своя личен избор - дали ще полети или нарцистично в ручея ще се огледа. Композицията на книгата следва топосите на този избор, а поетичният и език - плътен и едновременно ефирен, нежен и чепат (без да е нито притеснен, нито заслепен от друго-говорите), подкрепя проекта за глобализацията на знанието, към който ни приканва да се присъединим." Малина Томова ... |
|
Четвъртата стихосбирка на Цвета Софрониева е покана да се превъплътим в пчели, колибри и бухали, да кацнем на пейките и в студията Парамаунт, и в село Парамун и да доловим как те пускат корени, които се преплитат под всевиждащия поглед на освободените ни криле някъде из тайнствените подземни палати на изворите на поезията. В многоликостта на световете, при пресичането на миналото и бъдещето им, в Несебър и Венеция, Калифорния и Париж, женското съзнание е индивидуално отговорно, творческо и самопроменящо се, посрещащо мъжа като старец и тригодишно момче, поет и наемодател, принц и лисица, копнеещ и копнеж, като Одисей и ... |
|
В Мълчанието на цвета, сборник с новели, разкази и пътеписи, Нарине Абгарян ни приобщава с тънък хумор, прозорливост и великолепен език към житейски уроци и към най-важното си послание: каквото и да ни се случва, на каквито и изпитания да се натъкваме, има една велика сила, която ни носи избавление и ни вдъхва утеха: любовта. Нарине Абгарян , писателката, покорила сърцата на хиляди читатели у нас, отново ни кани в приказната си малка вселена, където има място за всички: и за влюбените, и за отчаяните, и за застигнатите от скръб, и за късметлиите, за да ни разкаже за поезията на живота, за изборите, с които пишем своята ... |
|
"Който се опита да раздели "Отворени възможности", тази цялостна поетическа отливка на Цвета Делчева, на отделни заглавия, теми, мотиви, обеми, жанрове, стилове, цикли и подцикли, дори родове, наполовина ще се лиши от възможностите, които отваря стихосбирката. Който се подведе да я чете само литературно, без да види срещата на изкуствата в нея, ще съкрати още възможностите. Съзнателно бягаща от институциите "избрани", "събрани", "нови" стихотворения, тук те са заедно - публикувани и непубликувани (включително "Стихотворенията, от които се отрекох") - в едно гигантско ... |
|
Детективи Марли и Кари са изпратени на важна мисия, която са готови да изпълнят отговорно. Всичките опити обаче младият гълъб да се свърже с партньорката си са неуспешни. Къде се губи Кари? Дали големият град е залък за всяка човка и дали Марли ще разреши случая, пред който се изправя, ще разберете само след няколко страници. Книгата е част от поредицата Инспектор Бу от Цвета Белчева . ... |
|
Инспектор Храбъри Бу от българската горска полиция е на почивка в известния морски курорт Брайтън, Великобритания. За негово разочарование, съпругата му Радост Бу решава да отиде на гости при роднините си в Колбъридж и го оставя сам с брайтънския дъжд. Дали обаче инспекторът ще се отдаде на скука и похапване на ягодови сладкиши в сладкарничката на хотел Стария кораб, където е отседнал, ще разберете само след няколко страници... Книгата е част от поредицата Инспектор Бу от Цвета Белчева . ... |
|
В сборника с приказки Аз искам да бъда... на детската писателка Цвета Белчева ще откриете нейните петнайсет шарени приказки, които учат децата на основни добродетели, а също така им разкриват красивия свят на книгите. Текстовете ще повдигнат въпроси на теми като добро и лошо, приятелство и завист, любов и омраза, взаимоотношения със света около нас. Книгата е отпечатана с голям шрифт, което я прави подходяща за деца, които сега се учат да четат. На всяка страница има красива илюстрация, която допълва и обяснява текста, а също така привлича вниманието и на най-малките. Книгата обединява двете първи издания на ... |
|
"Хоризонтите в поетичния свят на Цвета Иванова са необятни. Тя вижда света с очи на художник и рисува с думи. Стиховете ѝ са пропити от себепознание и дълбока осъзнатост за света, за (не)преходното в живота и необходимостта да се твори - прозрения, постигнати след затваряне зад очите си, след поглед навътре към себе си... Интересното е, че всичките творби са създадени за по-малко от година, а сякаш за писани цял живот. За краткия си творчески път Цвета Иванова постига невероятна творческа зрялост. Вярвам, че стихосбирката "Църква за птици" ще отвоюва своето място в най-новата ни съвременна лирика.& ... |
|
Двама фаранги из Югоизточна Азия. ... Пътепис за обиколката на двойка пътешественици из Малайзия, Тайланд, Камбоджа, Виетнам, Филипините, Индонезия, Сингапур и Мианмар. В продължение на няколко месеца Цвета и Станислав с раница на гръб се катерят по планини и се спускат в пещери, надничат в гърлата на вулкани и в скритите гънки на гетата в мегаполисите, преследват дракони и се гмуркат край коралови рифове, ядат копринени буби и крокодили, откриват петте пола на бугисите, срещат се с духове и живи мъртъвци и всеки ден научават нещо ново за този вълнуващ свят. Двамата пътешественици търсят необичайната гледна точка към ... |
|
"Светът на Цвета Иванова е люлка за пораснали деца, картина на талантлив художник, пасторална емоция, уютна и "щастлива къща", жив пейзаж, през чиито зелени морави текат реките на тъгата. В тази книга думите имат тръни, детството е пришито с кръпки от спомени към настоящето на "сладкия хляб", а любимите хора са "дъга, тишина и посока". Цвета пише стихове, родени в тъга или от обич и в тях е светло от пречистващата сила на болката. Но онази, която ни извисява до високото на смисъла. Светът ѝ е разказ за живота - цял, завършен, несъвършен... човешки. Остава само да го видите през ... |