Стихосбирката излъчва чувствителност, детска доверчивост и непосредственост и разбира се, любов. Зад всичко това прозира тревогата й по отминаващата взаимност, по все по-обсебващата самота. И за надеждата, която не бива да умира. "И само някакъв цигулков вопъл, протест неистов, плач, или молба, ще скъса сетната ми струна топла... И ще съм после просто дъжд в дъжда." ... |
|
|
С поредната си стихосбирка Радосвета Миркова доразвива и доизгражда своя поетичен свят, населен с пастелна мекота, горчива житейска безкомпромисност и женски бунт да извоюване на съвършенството в отношенията между хората. Поетесата знае цената, както на мълчанието, така и на родените от него думи и затова всяко нейно стихотворение е и подарък, и повод за размисъл у читателя. ... |
|
|
"Жена! Родена от цъфтежа на лятото и обичта. Тайнството прозира във очите й, оплели нежното зачатие с вкуса на Чудото и магията на Вечността. През косите й извират ветровете - обли на Живота. От докосването на дъха й Вселената въздиша с бяло цвете. Изумително звъни на тичинките песента. И ни връща към светлината - замайваща и откровена - на Сътворението..." ... |
|
|
Стихосбирката представя поетичния свят на Тодор Копаранов, изпълнен с доброта и човечност. Тази поезия ни заразява с чистота и откровеност, със съкровената интимност на преживяванията и размислите. Поръка към ближния Сняг вали от кичестата круша - едър, ароматен майски сняг... Поседни до мене и послушай как се ражда новият рояк, как се стрелва, как бучи, как стене, как превзема слънчевата вис... Поклони се, паднал на колене, засвири на тънък крушов лист!... ... |
|
|
Книгата е посветена на цялостните вътрешни различия в разновидностите на християнството и на твърде често антагонистичните взаимоотношения между тях. Обърнато е внимание и на упадъка и развитието на християнството, като са разгледани не само неговото възникване и разцвет до момента, в който се превръща в най-масовата религия, а и сериозните трудности, с които то се сблъсква днес в модерния Запад. Целта на всичко това е не просто да се изкаже мнение, да се прокара някаква оценка или да се издаде присъда, а да се нарисува един наистина реалистичен и неретуширан портрет. ... |
|
|
Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... Човекът е творение на Естеството и то е вложило в него всичко, от каквото и съставено самото то. Съдба – тава е основната водеща страст. Човек с голяма съдба е човек с голяма страст. Силният човек е личност с една основна, преобладаваща над всичко останало страст. Страстта е синоним на съдбата. Това заявява още в началните страници на „Мостът на Сан Луис“ тридесетгодишният Уайлдър и след това подхваща своя разказ. "Кое е това нещо, което събира хората и ги смирява?" - пита той по-нататък. Кое? - Любовта. ... |
|
|
Поредица "Световните религии" ... Джон Ричис е професор по богословие и библейски критицизъм в университета в Глазгоу. Книгата му е възхитително въведение в начините, по които Библията е станала това, което е днес, и в това, какво означава и е означавала за вярващите. Примерите са идеално подбрани, а разсъжденията са ерудирани и оригинални."Може би кратка книга на Джон Ричис, но не и проста - нито би могла да бъде. Това е майсторско резюме без минимализиране на проблемите: тя наистина ги излага точно така, както трябва да бъдат изложени."Канон Ерик Джеймс"Джон Ричис съумява щедро да изтъкне ... |
|
|
"Все тази болка в сърцето. Идва винаги, когато не трябва - в средата на всяко веселие и след нея душата ми тръгва сред зима по плажа пустеещ. По обед. В неделя. Откъде се е взела? Защо съм й верен? !!! Защо все далече от дом и семейство ме води - не зная. Може би с нея заплащам краткото щастие ден след ден. От години така. И до края..." ... |
|
|
Мария Романова се представя за пръв път пред широката читателска аудитория. "Илюзии за вечност" събира стихове сякаш писани на един дъх, така, както са преживени и печели със своята искреност и неподправеност. Това дава на читателя заявка да бъдещи хоризонти, към които авторката вече се е отправила. "Полушега, полуизмислица, просъница, наяве необмислена, в гърдите си те нося. Магия, трепет, недомислица, омая шеметна, безсмислица, от тебе бягам и от тази власт. Илюзия измислена, измамна. История, разказана отдавна. С теб аз съм всеки час." ... |
|
|
Написани сладкодумно, разказите на Веселин Вълчанов увличат вниманието със своята непосредственост, с мъдростта и добротата, която излъчват. Тяхната полудокументална основа ги доближава до читателя, който би могъл да открие в някой от сюжетите самия себе си. ... |
|
|
"Вдлъбват надписи крадци на дребно. Как всеки иска с нещо да остане?! Изгарят мигове във спомените вредни във времето да врежат свойта памет. Изправен пред дървото на живота, сега си сам - и малък, и голям. И ето - то покълва в теб, защото във себе си откриваш своя храм." ... |
|
|
Стихосбирката на отдавна доказалия се на поетичното поприще Валентин Чернев "Песни от здрача" поднася на ценителите на изящното слово пълнозвучни и блестящи рими в един завладяващ и ненарушим ритъм. Чрез тях читателят е завладян от една силна поезия, която настоява да бъде не просто разчетена, а усетена, защото се домогва до истини от друг, по-висш порядък и синтезира не толкова развлекателните, колкото възпитателните начала. "Нищо в живота ми с вас не ме свързва, изглежда - в други години живеем, на други планети. ...Само за всички ни вече не стига надежда, само еднакво нетоплещо слънце ни свети... Глух ... |
