Димчо Дебелянов е един от най-обичаните български поети. Неговата лирика успява да докосне всеки читател и да го накара да почувства всяка написана дума. Стихотворенията му остават златна класика през годините и до днес. В книгата са поместени над 60 стихотворения от творчеството на поета. Сред тях са любимите на всички Помниш ли, помниш ли тихия двор..., Аз искам да те помня все така..., Да се завърнеш в бащината къща, Спи градът, Миг и много други. ... |
|
|
Творчеството на Иван Вазов заема единствено по рода си място сред високите образци на българската художествена словесност. Този автор остава в литературната ни класика с ореола на Патриарх на българската литература. Есен Ронят се в златната есен лист подир лист от дървята, рони се песен след песен и на певец из душата. Ронят се дните ми бледни: всякой ден "сбогом" на радост някаква ил на последни блянове, сенки от младост. В тиха скръб гледам към заник, гледам как слънце ще зайде... Скоро и ази, тук странник, негли ще чуя зов: "Хайде!" Одеса, 1888 ... |
|
|
Стихотворения от Добри Чинтулов. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Библиотека "Музеи на български писатели" на издателство "Славена". ... "Пейо К. Яворов е най-големият и значим в творчески смисъл в четворката от "Мисъл", макар да няма стремеж към водачество. Той е най-откроеният, най-автентичният, най-големият и силен талант от четиримата. Яворов е най-влиятелният български поет от началото на ХХ век, основната ярка фигура, оказала решително въздействие и влияние върху развитието на националната ни литература. Това влияние отеква и до днес. Според забележителната мисъл на литературния критик Васил Пундев за ... |
|
|
"Силно и остро писане, което не се страхува да влиза рязко в личното, да работи с тъгата и меланхолията, като запазва своя нерв и тяга за излизане отвъд установеното. Писане, което познава добре големите образци и с таланта си успява да ги подчини на своя личен и разпознаваем почерк." Георги Господинов "Вярвам, че Виктор Пасков ще ни разбере, ще се съгласи с намеренията ни - да отворим вратата на поезията му към хората. Да направим личното всеобщо, каквато е задачата на добрата литература. А ако цар Виктор се захване да спори, както обича, си представям, че бих го контрирал с любим цитат: свещено, ... |
|
|
"Стихотворения" е третата стихосбирка на Йордан Фурнаджиев, чрез която той утвърждава отново своята физиономичност и автентичност. Несъмнено той е сред така наречените "мъдри" поети. При него няма да срещнем ярки и ослепителни поетични изригвания, той разчита на духовната дълбочина, на собствените си разпятия, които терзаят душата му. Забележителен е усетът му към природата. Очевидно тая дарба е наследена от баща му. Лириката на Йордан Фурнаджиев е топла, сърдечна, в неговите стихове усещаме неподправена ласка. Той търси да проправи пъртина към другия човек. Йордан Фурнаджиев е странстващ духовен ... |
|
|
На тридесет и две - сама, във влак от Плевен. Изпрати ли ме някой - случаен, всекидневен? Сред хора и багажи - сама, във влак претъпкан Стъклото гледа в упор - от нещо ли изтръпвам - през чужди очила? Сама във влак експресен. Здравей - и сбогом! Смях. Сълза. И - накъде сме? Не знам. И знам. А светлината се смалява. На тридесет и две запомних се такава. О, младостта си нося като изтъркана жилетка И наизуст я знам - омразна и проклета. На тридесет и две - вместо дете - със куче На тридесет и две - и нищо не научих. И нищо не прозрях. И нищо не запомних. Добро. И зло. И между тях огромни неясни съдбини. И бдения среднощни. ... |
|
|
Ти, Който можеш всичко и грижиш се безспир за мъничките птички, за целий земен мир, о, Боже, бди над мене! От Своя слънчев свод прати ми благословение над моя млад живот! Да расна в Твойта благост под Твойта светла шир, да се събуждам с радост и да заспивам в мир! ... |
|
|
Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна – голямата им любов бележи необратимо техния живот. Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят различията ... |
|
|
Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна - голямата им любов бележи необратимо техния живот. Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят различията ... |
|
|
Двуезично издание на гръцки и български език. Преводач: Константинос Марицас . ... Константинос Марицас е роден на 29 септември 1957 г. в София, в семейство на баща - грък и майка - българка. Средата, в която израства, е наситена с литература и музика. Така опознава и двете балкански култури до съвършенство. Дипломира се като инженер в Атина и като магистър философ в София. В зрелите си години пише много, пътува и превежда. Философските му идеи са екстравагантни и провокират нов прочит на раждането на цивилизацията и мястото ни - на мъже, жени, хермафродити и други - в нея. Публикуват книгите му на български, гръцки, ... |
|
|
Книгата включва творбите на Пенчо Славейков , изучавани в училище по новата учебна програма, както и техните анализи. Целта на изданието е да помогне на преподавателите и учениците при тяхната подготовка в училище, а също и за успешно представяне на най - важните изпити - националното външно оценяване след 7. клас и 10. клас и държавни зрелостни изпити след 12. клас . Пенчо Славейков е творецът, който в най-голяма степен допринася за обновяването на литературата ни по законите на европейския модернизъм. За него вечните философски въпроси са единствено достойната проблематика. Той превръща в обект на литературата ... |
