"Нещата в тази поезия са „като в обикновено стихотворение” само на пръв поглед. Но тя никога не ни оставя при първия поглед. Приближава обектива, взира се в детайлите, портретира отблизо, играе си с блендата, с фокуса. Понякога те приближава толкова близо, че можеш да минеш „от другата страна на следобеда”, в огледалния свят. Там секундите са семена за посев и времето пуска филизи около колчета, „магистралата се разгъва като вестник”, а децата защипват листата на дървото към клоните му с големи бели щипки. Образите са така релефни и реални, че ти се иска да ги пипнеш скришом, обаче рискуваш пръстът ти да потъне в тях. ... |
|
|
Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж епатиращото: "Обичам себе си като бога...". И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |
|
|
Американският писател Натаниъл Хоторн (1804 - 1864), по подобие на своя съвременник Едгар Алан По , е силно повлиян от готическата литературна традиция. Като осъжда пуританското морализаторство, лицемерието и користолюбието на окръжаващото го общество, на които противопоставя нравствената чистота на своите герои, Хоторн често търси убежище в света на мистиката и фантастиката. Той въвежда морализаторски тенденции в американската проза - дидактичните и често алегоричните му произведения, в които се борят доброто и злото, представят романтична картина на нравите и морала в Америка. Хоторн е написал над сто разказа и ... |
|
|
Мисис Куимби погледна към малката си дъщеря за обяснение, а Рамона сякаш изгаряше от нетърпение да сподели. Обикновено Бийзъс бе тази, който разказваше какви ги е вършила през деня Рамона: как сладоледът й е паднал от фунийката на тротоара и тя се е разплакала, след като й е забранила да го вдигне обратно; как, независимо че не е позволено, се е пуснала по пързалката надолу с главата и се е приземила в пясъчника… Но ето че сега беше ред на Рамона! Тя пое дълбоко дъх и се приготви да разкаже своята история. ... |
|
|
"В Непоръчан портрет Таня Николова превръща опита си (житейски и поетичен) в пестелив стихотворен фойерверк, който избухва, за миг осветява и украсява безрадостния екзистенциален пейзаж на ежедневието с искряща ирония и болезнен лиризъм и изчезва в мрака преди да сме го осъзнали. Дълго след това обаче отпечатъкът от светлината остава върху ретината - да дълбае, докато се отлее безвъзвратно в паметта. Няма как да не се връщаме отново към тези кристалчета мъдрост, които бодат закоравяващия ни инстинкт за съпричастие, към тези грахови зърна, върху които истински аристократичната природа на човешкото никога няма да ... |
|
|
Оливър е известен художник, който е изпаднал в творческа криза и е спрял да рисува. Той и красивата му съпруга са се върнали да живеят в малкото градче, където се е родил. Там се сприятеляват с друга двойка, с която се заплитат в сложни отношения на приятелство и изневяра. С жестокост към себе си и крайна самоирония Оливър се връща назад във времето, когато е започнал да краде малки ненужни предмети, към вината за отношенията с родителите си, изневерите си по-късно и смъртта на детето му."В нашия греховен, пределен свят всичко, което човек реши да подхване, да извърши, не може да бъде доведено до завършек, а само ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... The First photos from the history of FC Botev Plovdiv."В навечерието на 112 годишнината на жълто-черният клуб ние от Сдружение Колежа ви предлагаме една вълнуваща разходка в периода до 1947 година, увековечена от фотографските находки на знайни и незнайни автори и притежатели. Те ще ни напомнят за славната и вълнуваща история на нашият Ботев. Един отбор започнал своя път в зората на миналия век, когато изпълнена с дръзновение България търси достойното си място в общността на свободните народи. Ботев заслужи изобилие от спортна слава включително и на международно ... |
|
|
Задълбочен анализ на образа на църковния служител и неговите отговорности така, както са отразени в страниците на Новия Завет. "Ние се нуждаем в църквите си, от такива проповедници, каквито Бог желае. Така че целта ми е да представя посланието на проповедника, неговия авторитет, източниците от които може да черпи сили, и естеството на мотивите му за служение, неговия опит със словото и нравствените му качества, а те са неизменна скромност, честност и любов към хората." д-р Стот ... |
|
|
"... син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко племе." ... Неслучайно наричаме Вазов "Патриарх на българската литература". Той е писал във всички литературни жанрове. Темите на творбите му се простират от борбите за освобождение от турска власт до справедливия му гняв към нравите на управниците в освободена България. Вазов бил движен от моралният дълг, че литературата е мисия. Творбите му вдъхват патриотизъм и днес от най-ранна детска възраст. Те са своеобразна памет на народа за събития, на които той е бил свидетел, и за видни личности, чийто съвременник е бил. Иван Вазов е роден в Сопот, в ... |
|
|
Бесарабия. Каква е първата ви асоциация? Хората на "ти" с географията се досещат за областта в днешна Украйна и Молдова. Любителите на историята пък знаят, че тази територия е дом на значителна част от българската диаспора, наброяваща над 200 хиляди души. Малцина обаче са тези, които познават Бесарабия отблизо, пътували са из нейните безкрайни поля, посещавали са градовете и селата ѝ с български имена, срещали са се с наследници на хората, напуснали земите ни преди повече от 200 години. Елисавета Белобрадова - популярен блогър и създател на "Майко Мила", предприема вълнуващо пътешествие към ... |
|
|
"В тази книга Иван Гранитски се отправя по трудния път на сравнение между поетичната и пластичната метафора в българското изкуство от втората половина на ХХ век. Изкусителна и сложна задача. Няма съмнение, че нашата наука за изкуствата се нуждае от осмисляне и преоценка на този противоречив период. Това е време на формиране на нови оценки за идеалите, на разочарования и надежди, на освобождаване от догми, съпроводени с истински битки на поети, художници, артисти, музиканти с официалната идеология. Време на болка, но и на подем. Тази социално-психологическа атмосфера беше като кипящ котел, от който, като в мита, се ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Мислите на Бешков за изкуството, неговите есета, интервюта, статии разкриват образа и на един изключителен писател, журналист и публицист. Уникални са неговите възгледи за карикатурата. Може са се каже, че те са принос в световната история на хумора и теорията за комичното. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
