"В тази книга съм се опитал да обобщя впечатленията ми от света, в който живеем, и от другите, по-различни от нашия, където прекарах част от живота си. Резултат на моите лични преживявания и размишления, те естествено имат субективен характер и са лишени от всякакви претенции за правота или пророкуване. Напуснал родината си с желанието да намеря нов дом някъде по света, аз останах постоянно на път, опознах други земи, хора и култури, за да напусна и тях, а после да се запозная отново с други. Никога не успях да пусна корени на ново място и така си останах гражданин на света с всички предимства и недостатъци, които ... |
|
|
Това е история за една чудна земя - магично красивата Рифтова долина в Кения, която става център на зловещи събития. Назрял е убийствен конфликт между две групи от хора - едните планират да заграбят чужди територии, в чиито недра има ценни находища, а другите се стремят да опазят имотите си и да спасят живописната природа от екологична катастрофа. Събитията се застъпват шеметно. Богати чужденци и корумпирани местни политици не се спират пред нищо, за да постигнат целите си. Скоро смъртта застига почтения фермер Джордж Еванс. Заложник на престъпниците става и неговата дъщеря Елизабет. От Лондон пристига по спешност синът ... |
|
|
Литературна критика публикувана във вестник Култура 1997 - 2013 г. ... Томът съдържа избрани статии от едноименната колонка във вестник Култура, писани през периода 1997 - 2013 г. - литературни рецензии за български и преводни книги, анализи на събития с явно влияние върху българската култура от този период, коментари по важни дебати."Това е сборник с вестникарски текстове, доколкото техният автор определяше себе си като вестникар и настояваше върху важността на оперативната критика. Това е литературна история, доколкото проследява най-важното в българската литература през един сериозен период (шест години) и в ... |
|
|
Четвърто допълнено издание ... Бизнес стратегията не е наука или академична дисциплина. Вече не е просто това. Тя е ръководство за оцеляване на давещите се и автопилот за набралите височина. И ако за социално и икономически развитите страни тя все повече се превръща в елемент от общата бизнес култура и от елементарното възпитание, то за нас тя е онази азбука, която би ни позволила да разчетем табелите за изход от окаяното си състояние. Всеки поотделно. А значи и всички заедно. Функционирането на всяко пазарно стопанство има като своя неотменима предпоставка конкуренцията. Класическите икономически теории за ... |
|
|
Второ преработено и допълнено издание. ... При организационната култура става въпрос основно не за неща, които са "обособена част" или пък са "отвъд", или встрани на самата организация и на дейностите, които протичат в нея и в името на които тя функционира, а за възприятията ни на въпросната организация, на вещите и дейностите в нея. Авторът се спира на същността, формите и функциите на организационната култура, както и на характеристиката, видовете и стратегиите ѝ и така нататък. ... |
|
|
37 стихотворения от Марин Бодаков ... "Повечето от творбите в тази книга притулват своя смисъл надалеч от джунглата на днешната баналност. Без груба сила и без шум. В благоговението на една особена тишина." Ани Илков ... |
|
|
"Тенорите - та те са това, което бихме искали да бъдем, но не можем да осъществим поради липса на глас или актьорска култура. Затова ги обичаме, обожаваме, не само защото са най-редките и най-тачените гласове. Книгата ми има и друга цел. Да възроди патриотичния дух на младото поколение, да го накара да се почувства гордо от факта, че малка България е с такова мащабно присъствие в света на операта, че парламенти на отделни страни дават поданство на български певци и ги короноват за първи тенори на своите опери... че български гласове нарушават правилата на десетки оперни театри и дори уволняват диригенти и директори, ... |
|
|
"Още един човек от село си отиде. И гробището ни расте. И селото ни се смалява." Марин Георгиев Марин Георгиев е роден на 9 април 1946 г. в с. Биволаре, Плевенско. Завършил е Техникум по механотехника в Плевен и българска филология във ВТУ "Братя Кирил й Методий". Бил е редактор в културния отдел на Радио Варна. Работил е във вестниците "Учителско дело", "Народна младеж", "Пулс", "Литературен фронт". В края на 1981 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, преди това - в Съюза на българските журналисти и после в Съюза на българските преводачи. В ... |
|
|
42 стихотворения от Марин Бодаков ... Световъртежна записка "здания, изтривани от въздуха; изтърбушено разточителство: козунакът на Казиното опиянява, за кратко, туристическата индустрия закъснява, смъртта закъснява, имперското богатство отдавна се е оттекло от жилите на този град - кожата на призраците се зачервява, опъва и лъсва от слънцето зад Констанца жаля с мярка и леко, вслушвайки се в Овидий""Наивно изкуство": върховна поезия,която посвещава в живота на живота." Илко Димитров ... |
|
|
"Доскоро световната музикална критика наричаше България "Страната на басите", цитирайки имената на Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев. Но басите далеч не изчерпват оперната ни слава. Много български певици са прославяли и прославят страната ни. Особена заслуга в това отношение имат нашите сопрани. Христина Морфова и до днес е наричана "Българският славей". Люба Велич е прославена като "Саломе на Саломеите". Райна Кабаиванска е или "най-бележитата изпълнителка на Тоска", или "преродената Елеонора Дузе". Гена Димитрова и през ХХІ век е недостижима като ... |
|
|
"Това са стихотворения, които търсят език за неназовимото. Които карат нагнетеното мълчание да проговори. Които заекват на самите себе си и ни позволяват да ги чуем. Без да дообясняват нищо. Натрупват се навътре, вместо да се разгръщат навън. Избухват като имплозии. Вътре в елементарните частици на материята, които се намират едновременно навсякъде и никъде. Защото са всъщност енергия. Не се улавят от дебнещия разсъдък, а само от освободилото се от него шесто чувство. Не търсят читател, за да го убеждават в някакви открити от тях истини. Както заобленият камък не търси ничий поглед. Просто съществува. Поезията, казва ... |
|
|
Още виждам дъха ти Крачиш разсеяно по пътеката. Иглолистните дървета са си зелени, широколистните вече са оранжеви и червени, облечен съм неподходящо. Понякога те настигам, разменяме незначителни думи по текущата работа, с теб съм по-умен от обичайното. Бузите ти са все по-хлътнали, крачолите ти почват да се ветреят, понечвам да посоча с ръка къде е изчезнал коремът ти - и я връщам. Усещам те все по-близък от всякога, все по-малко имам какво да ти кажа, а ти се оттегляш. Марин Бодаков ... |
