Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. ... "Драги осмокласници, Вие сте пред прага на интелектуално предизвикателство. В часовете по литература ще познаете изкуството на словото в неговото развитие и художествени проявления във времето. Новата учебна програма в 8. клас ви предлага възможността да интерпретирате литературни произведения на Античността, Средновековието, Старобългаската литература и водещи произведения на безсмъртни творци в западноевропейската литература. Докосването до световъзприемането и мисълта на хората от тези отминали времена на човешката цивилизация ще подпомогне осмислянето ... |
|
|
Петко Хинов превежда от старокитайски ("Сън в алени покои" от Дао Сюецин, 4 тома), съвременен китайски, старобългарски, църковнославянски, руски, сръбски, румънски. От детство е влюбен в българското слово и книгите. В тази книга авторът ни представя как "езикът и словото пронизват всяко измерение на всяко разумно човешко общество. Езикът е оная духовна сила, чрез която душите и сърцата на хората се докосват помежду си... Мъдрият старобългарски език е използвал една и съща дума за "народ" и за "език" - "iазыкъ." Неминуемо условие, за да пребъде един народ през вековете, това е ... |
|
|
Настоящето изследване на проф. д.и. Бистра Николова е единствено по рода си проучване на основна, важна и влиятелна социална група в Средновековна България - духовниците. То може да се разглежда като продължение на нейната монография - Православните църкви през българското Средновековие IX - XIV в. В книгата читателя ще срещне критично изложение на различни страни от живота на средновековното българско духовенство: появата на съсловието през IX в., неговият правен статут, кариерното, развитието и статусното състояние на духовниците съобразно управленската и устройствена мрежа на българската църква през IX - XIV в. Тук ... |
|
|
Съставител: Анна-Мария Тотоманова , Мария Тотоманова-Панева, Явор Милтенов. ... Проф. д.ф.н. Татяна Славова преподава старобългарски език в СУ Св. Климент Охридски вече четири десетилетия. Професионалните интереси са в областта на средновековната славянска текстология и библеистика, българската историческа лексикология и лексикография, славянската епиграфика, палеография и хронология, прабългаристиката, дигитализацията на ръкописното наследство. Автор е на монографията Преславска редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод и на книгите Тълковната палея в контекста на старобългарската книжнина; ... |
|
|
С приложение на житие на св. Сава Сръбски ... Като част от православната богословска култура, житията са резултат от сътворчеството на човека и благодатното осенение на Бог върху съставителя на агиографския текст. С литературното движение метафрастика блажени Симеон Метафраст (Х в.) налага тази творческа позиция заедно със стремежа да се предава духовната правда без измислици и да се постига все по-високо художествено въздействие на четивата. Книгата е продължение на предишните изследвания „Метафрастика" (1997) и „Евтимиева метафрастика" (1999). В началото житието за св. Антоний от Атанасий Александрийски, ... |
|
|
Драготиният миней е ръкопис от началото на ХІІ в., който е запазен като палимпсест в Драготиния апостол (ръкопис от НБКМ № 880). Той е не само неоценим извор за българския език и за българската книжовност, за старобългарската химнография и старобългарското богослужение, за ранните старобългарски преводи и техните редакции, а и първостепенен охридски извор. Книгата съдържа публикация на текста, изследване на графиката, украсата, правописа и езика, издание на ръкописа с успоредни гръцки текстове и старобългарски текстове от други минеи и триоди, подробен анализ на състава и езика на десетте служби, запазени в ръкописа, ... |
|
|
Книгата е посветена на християнската адаптация на древния митологичен мотив за змееборството и на неговото разпространение във византийската и в славянската агиография. Трудът се състои от три глави, в които е изследвано влиянието на мотива при формирането на всеки от трите култа - на Теодор Тирон, Теодор Стратилат и Георги Победоносец. Проследени са появата и развитието му в произведенията за всеки от тримата светци - от лишеното от драматизъм убийство на живеещ в храстите звяр през символичната победа над чудовището с помощта на молитвата и кръстния знак до усложняването му в наратива за спасяването на царската дъщеря и ... |
|
|
Петър Илчев (1927-1995) е един от основателите на Катедрата по кирилометодиевистика в Софийския университет. Преподавал е дисциплините Старобългарски език и История на българския език в Софийския университет "Св. Климент Охридски", Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Бил е лектор по български език и литература в Ягелонския университет, Краков (1966-1967). Награден е с орден "Кирил и Методий" I ст. (1985). Основните му научни интереси и приноси са в областта на старобългарската палеография и глаголическата азбука като ... |
|
|
Охридският миней се съхранява в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" под № 122. Той е забележителен български ръкопис от 1435 г., който съдържа информация за богослужението в България от X до XV в. Втората част е за месеците януари - август. В нея са запазени редица старобългарски оригинални произведения: "Служба за св. Алексий Човек Божи" от Климент Охридски, "Служба за св. Еразъм Охридски", "Служба за св. Вит, Модест и Крискенция", "Служба за св. Климент Охридски", "Общи служби от Климент Охридски". Книгата съдържа изследване на състава на службите, ... |
|
|
Стенната историческа карта включва Българската църква и култура, VII - XIV век, Български средновековни градове; врезка - Разпространение на славянската писменост - Преслав, Плиска, Търново и схеми. Характеристики на картата: географска мрежа; хидрография; територия на разпространение на старобългарската книжнина през XIII - XV век представена чрез фоново оцветяване върху сенкорелеф; търговски пътища; посоки на разпространение на православно-културно влияние; старобългарски столици; столици на други държави и градове; крепости; седалища на българската архиепископия; манастири; църкви със забележителни ... |
|
|
В конфликтите между България и Византия войната с мечовете се съпровожда от война със символите и за символите главно за правото на закрила от Бог Слово, която тук е проследена хронологично при царуването на Асеневци. Победата в Голямата война на Византия срещу възстановеното българско царство след обсадата на Търново на 3 май, Възнесение на Словото в Година на Кириопасха през 1190 г., е ознаменувана с почетното означение на престолния град на цар Иван Асен І "богоспасния и богохраним Царевград Търнов" като обиталище на Царя на царете (Великия цар), на който великият цар на българите е Неговият земен наместник. ... |
|
|
"Църковнославянският език, пренесен в Русия от България не само чрез книгите, но и устно - чрез богослужението, веднага става в Русия своеобразен индикатор на духовната ценност на онова, за което на него се е говорило и писало. България даде на източните славяни висшия слой на езика, "полюса на духовността", обогатил извънредно нашия език, вдъхнал му нравствена сила и способност да възвисява мислите, понятията и представите. Това е езикът, на който са доверявали най-възвишените мисли, на който са се молили и на който са писали тържествени слова. Той през цялото време е бил "редом" с руския народ и ... |
