На моя баща Има още думи за вричане, преди залезът да потъне в морето; има още пътеки за бродене със спомена за детето. Има още молитви за шепнене с надежда за прошка, благословия; има още сълзи неизплакани, преди себе си да откриеш... Из книгата "На този, за когото почтеността и всеотдайността бяха начин на живеене. На този, който ми дари своята обич, вяра и духовна сила. Така пътуването ми към себе си стана възможно. На този, който и след края на земния си път продължава да бди над мен. Книгите ми, издадени години след това: "Дали ще има" (2009), "Равновесие" (2012), "По следите на ... |
|
|
"Има тежки, силни чувства, които ни изпълват, крещят ни, владеят ни. Има обаче и такива чувства, които обвиват органите, съзнанието ни и цялото ни същество с тънък, невидим конец. Стягат ни бавно, променят ни, движат ни, към невидима посока. Поезията разплита примката им. Кара те да дишаш дълбоко. Стига до всичко, което отричаш, че носиш. Гали го с перото си. И после просто го пуска на свобода. Теб също. Любомира Димов знае как да използва перото си. Знае, как да носи тази свобода на читателя. И го прави. Прави го смело и неосъзнато. Удря, гали, размества те. Правилно. Обичам думите ѝ. Свалят ми примката. Тази ... |
|
|
Превод и коментар: Крум Ацев. От древнокитайската поезия до японските тристишия хайку. ... Песен за белите облаци Бели облаци в небето – от хълмове, от върхове сами извират. Истината – вечна и далечна – е сред планините и реките. Безсмъртието в себе си открий – един ден пак тук ще се видим. Шестстишието се среща в един текст, чийто запис с дребни знаци върху бамбукови дъсчици бил открит през 281 г. при отваряне на гробница от началото на III в. пр. н. е. Запазеният днес препис под заглавие "Животопис на Сина на небето Ми" (Му тиен-дзъ дкуан) проследява странстванията на един от древнокитайските владетели - ... |
|
|
Нецензурираната версия. ... Любовта във всичките ѝ състояния - в поетичния диалог на двамата най-обичани поети, Маргарита Петкова и Добромир Банев . В дългоочакваното нецензурирано издание на безспорния бестселър "Абсурдни времена" припознаваме себе си такива, каквито сме се чувствали някога, или такива, каквито мечтаем да бъдем в компанията на човека до себе си. Егоизмът често надделява, но мисълта за любимия бързо ни връща на земята. Недоволството е непрестанен спътник, но споделената бутилка вино ни кара да погледнем към утрешния ден с нова надежда. Ревността ни погубва, но остава сигурен начин да ... |
|
|
"И конят, и коларят съм, и камшикът, и юздата, и окото съм." Из книгата ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... Томчето с избрани стихотворения, песни и романси, преведени от Александър Муратов и Атанас Далчев, ни среща отново с любимия испански поет. Предговорът е на Любомир Левчев. "Когато умра, погребете ме с мойта китара под пясък и глина студена. Когато умра, между портокали и мента зелена. Когато умра, погребете ме вий, ако щете, в един ветропоказател. Когато умра." ... |
|
|
"Дими над дърветата бялата пара, лисицата малките вънка изкара, трепти синевата дълбока, дълбока и шушне в тополите и ясена сока, пчелата грижливо прашеца събира - не ми се умира, не ми се умира..." ... |
|
|
|
|
|
Кольо Колев е роден през 1947 г. в с. Кирилово, Ямболско. Завършил гимназия в Бургас, учил в Железопътния институт - София. Работил е в "Нефтохим" и в Дружеството на писателите - Бургас. Печатал е в сп. "Септември", "Пламък", "Младеж", "Отечество", във в. "Литературен фронт", "Български писател", "Пулс", "Народна армия", "Труд", "Народна младеж" и др., както и в алманасите "Тракия", "Море", "Хоризонт", "Простори", "Зорница". Автор е на стихосбирките "Утринни ... |
|
|
Книга от поредицата "Малка ученическа библиотека" ... Днес няма никакво съмнение, че Димчо Дебелянов е името на най-големия наш лирик след Ботев . Единият - ехо на най-високите подеми на българския дух, другият - гласът и музиката на най-дълбоката ни елегична същност. ... |
|
|
В стихосбирката си Някой ден... Дария Манева продължава да разглежда проникновени, дълбоко философски проблеми: дали някой ден човекът ще отвори прозореца на душата си и ще открие себе си; може би светът някой ден ще излезе от порочния кръг на безвремието; навярно любовта някой ден ще се завърне, за да превърне съществуването в живеене... Отговорът на тези и други екзистенциални въпроси би могъл да се открие в съкровените стихове."Това, което исках да разкажа, потъна със залеза в морето; луната в мрака бясно ще разлее тъгата своя бяла във небето. Пепелта все още ще е топла след чезнещи във нищото нозе, ще се ... |
|
|
"Ще се завърне ли любовта на крилете на сини пеперуди... Ще намери ли пристан в нежността на две очи и в топлината на две ръце - Може би... Порив към извисеност над злобата и пошлостта и стремеж към светлина ще открие читателят в новата стихосбирка на Дария Манева ." Доц. д-р Нина Белова "Мъдрост, изящество, простор са стиховете на Дария Манева. Те изплитат фините нишки на истини, с които душата преоткрива себе си, другите, смисъла на живота. За да светне - пречистена и умиротворена от споделеното." Д-р Ружа Маринска "Стихосбирката Може би... е скрито дихание и нежно послание за тайните на ... |
