Издадена за първи път в Цариград в печатницата на Македония през 1869 г. Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев . ... "Тази книга, библиографска рядкост днес, е един изключителен паметник на българската култура. Написана е от един от най-образованите българи не само за времето си, но и до днес, владеещ езиците, говорени в Османската империя, тънък познавач на гръцки, старогръцки, латински и френски, завършил право в "Сорбоната" с подкрепата на Стефан Богориди, след което е негов частен секретар, управител на остров Самос, автор на "Търговския закон на Османската империя", член на & ... |
|
География - история - литература. ... "През изминалите години на турски език бяха публикувани много трудове за българската история и литература. Ние, кюрдската интелигенция, следяхме и с интерес четяхме тези трудове. Между историята на кюрдите и на българите има много общи неща. Българите също 500 години бяха под турско робство и бяха много изтезавани. Бяха клани и депортирани. И те след дълги години на мъчителна освободителна борба стигнаха до свободата си. Откакто съм в чужбина, а това са много години, от време на време посещавах тази красива страна. Опознах симпатичния български народ, красивата Варна, ... |
|
Препис: Д-р Николай Иванов Колев . ... "Драги читателю, Тази книга Раковски написва и издава по време на турското робство с ясно определена цел. Асен и брат му Петър вдигат въстание за освобождаването на България от византийско робство, което води до възстановяване на могъща България. Именно това иска да покаже на поробения си народ Раковски, че е възможно освобождаване от робството със собствени сили. Но, за да напише този труд, на Раковски се налага да изучи всичко, до което може да се добере буден българин по онова време за епохата на Асеновци. Той събира сведения от национални източници, от нашия фолклор и от ... |
|
Това издание е окончателна редакция на "Български хроники". Баш историците мислят човешкия живот преди всичко във факти. Стефан Цанев го превръща и в състояния и рефлексии. Целта е тези, които идват след нас, да не бъдат отегчени, уморени, дори мисловно умъртвени от Историята. Авторът на Хрониките демонстрира потенциалната естественост на случилото се. Неговите исторически страници са като трохите на Хензел и Гретел - подобно на тяхното завръщане, нашата историческа вгледаност винаги ще си остава по-скоро възможност, а не даденост. В този ред на мисли подходящ анонс към историческите хроники на Стефан Цанев е: & ... |
|
В книгата са разгледани проблемите на българската държавност от Освобождението до 40 -те години на ХХ век – възстановяването на българската държавност след руско-турската война от 1877 - 1878 г., изработването и приемането на Търновската конституция, начинът на конституиране и правомощията на висшите органи на власт и управление, както и развитието и формирането на основните отрасли на частното и публичното право. Трудът е ориентиран както към преподавателите и студентите по право, така и към по-широка читателска аудитория. ... |
|
"Уважаеми читателю, Наложи се да се върна доста назад във великата история на българите. В търсене на истината, се сблъсках и видях как "сведенията в древните източници са оплескани с лъжи като воняща кал". Направо се озовах във вонящо историческо тресавище. Тръгвайки през това воняло историческо тресавище, търсейки опорни точки на исторически истини, се придвижвах, вървях, за да се добера до наши дни. Озовавайки се в нашето съвремие, останах изненадан с каква измислена и преиначена история живеем. Преиначена история, с всичките ѝ отражения върху самочувствието на българите, общественото съзнание и ... |
|
Второ допълнено издание. ... "Какви процеси доведоха великата в миналото българска държава и нейния хилядолетен народ до днешната драматична ситуация, описвана като екзистенциална опасност? Държава - затънала в корупция, с унищожени индустрия и армия, с потисната интелигенция и с народ - равнодушен към национална история и родова принадлежност, стопен до няколко милиона. Днес малко хора четат, а университети и медии създават леви глобалисти, без чувство към родина и без собствено достойнство. Момчета, има по-важни неща от парите на глобалистки централи и от парите на службите на съседни държави. Бъдете горди българи, ... |
|
Николай Генчев (1931-2000) е български историк, член-кореспондент на БАН, професор, д-р на науките. Ректор на СУ (1989-1993). Носител на международната Хердерова награда (1989). Автор на десетки трудове в областта на новата и най-новата българска история. Значителен принос в развитието на българската историография за Възраждането имат такива известни български учени като В. Априлов, Т. Бурмов, Ст. Заимов, Д. Маринов, Д. Кънчов, Ив. Шишманов. Списъкът ще бъде непълен, ако не прибавим името на Николай Генчев. Макар да разполага със значителен научен потенциал, българската историография все още не е успяла да създаде ... |
|
Съставител на изданието - Иво Милев . ... "История на българското изобразително изкуство" e ненаписаната книга на големия изкуствовед Кирил Кръстев. Той работи върху нея цял живот, проучванията му се простират върху хиляди страници, но така и не са събрани в едно цялостно изследване. Години след смъртта му това прави Иво Милев, който прочита всички архиви на Кръстев и въз основа на натрупаните материали сглобява цялостната картина на българското изобразително изкуство от древността до края на XX век. Кирил Кръстев (1904 - 1991) e сред най-ярките фигури в българския художествен живот в продължение на близо ... |
|
Книга 1: Исторически бележки. ... "Краеведската литература е специфична тематика, групираща на местно ниво исторически сведения, археология, родоизследователска дейност, топонимия, демография на населението, фолклор и всичко останало, свързано с дадено селище и околните села, останало като спомен от старите хора и от запазени писмени документи. В случая настоящият труд е най-мащабният по рода си ръкопис в България издаван до момента, описващ историята и околностите на село Гèрдима (днес с. Нова Надежда), Хасковско. Ръкописът с общ обем повече от 3000 страници е отнел енергията на целия човешки живот на Петко ... |
|
Откъде произхождали хората, робували през османско време в предела на днешна България и най-близко прилежащите ѝ територии? Наистина ли, както често се внушава в популярната книжнина, българското присъствие в робските редици е било масово и постоянно? Променял ли се е етническият спектър на робите у нас в хода на османските столетия, как и защо? В каква степен етническата и расова принадлежност оказвали влияние върху съдбата на роба? Били ли са заробвани и мюсюлмани, а от друга страна - всички заробени християни ли са били помюсюлманчвани? Какво могат да разкажат историческите източници за статута, нормативен и ... |
|
"Паметниците не са толкова за умрелите, които са издигнали паметник неръкотворен и безсмъртен с делата си, колко за живите, за да развиват и укрепват в тях ония доблестни чувства, които дават на един народ право да живее." Иван Вазов "Темата "3 -ти март и паметниците на свободата" ангажира моето внимание още като гимназист. Тогава същата тази власт, която през 1990 г. възстанови 3 -ти март като национален празник, през февруари 1950 г. с Постановление на МС на НРБ, го отмени. Предлогът беше, че ние имаме само един ден на свободата - 9 -ти септември 1944 г., когато сме се освободили един път ... |