"За кого пише Атанас Стойчев ? Отговорът е лесен - авторът обожава да започва книгите си с посвещения, с които да се освободи от отговорност, в стил Използвай на свой собствен риск. В тази книга има даже две - на целия род до седмо коляно; на приятелите, с които останахме приятели; на приятелите, с които се разделихме; на онези, с които не станахме приятели и също така на познати, които няма да се познаят в нея и на непознати, които ще се познаят. Така че, дори да имате късмета да не сте му роднина, със сигурност може да се откриете в посвещението и да бъдете спокойни, че пише за вас. И точно това ви е грешката - ... |
|
|
Удивителното е необяснимо. И да искаме, не бихме могли да обясним убедително явлението Дико Илиев. То се усеща със сърцето... Ражда се в душата нещо, размахва криле, те създават вълни, които са чудотворни тласъци на кръвта. Излезли от тялото, тези вълни стават отново криле и известяват на света, че се е излюпило нещо ново, което ще го зарадва. Така е и с майстора на българското хоро Дико Илиев. Книгата е част от поредицата Дълг и чест на издателство Захарий Стоянов . ... |
|
|
Класическите поеми са любими на децата. Те са чудесен помощник на учителките в детските градини и на малчуганите, които започват да четат самостоятелно. В поредицата "Приказки незабравими в рими" са събрани творбите на най-сладкодумните поети в българската детска литература, с които е израсло не едно поколение... ... |
|
|
"Звездинов е поет със свой глас, със своя насока на развитие. Той и до днес си остана верен на онази линия на непосредствена и жизнерадостна лирика, с която започна и която очевидно е органически присъща на човешката му природа..." Атанас Свиленов "Любов, не ти си жива рана, макар че чувствам как минава през тебе времето копнежно... Не заздравяваш, не заръбваш, отворена към Вечността, упойваща, неразгадана..." Атанас Звездинов ... |
|
|
Книгата включва 8 песни по стиховете на поемата Концерт в гората от популярната поредица Във Вълшебната гора . Със своята приказна природа и нотен материал песните са подходящи за деца от предучилищна и начална училищна възраст. Могат да се използват и от педагози, и от родители. ... |
|
|
"Видяхме го, но де се е видяло опашка да върви сама, без тяло! А беше, беше някога юнашка, а беше за завиждане опашка. И да ѝ беше тялото мъничко, то имаше си, имаше си всичко. Сега е и проскубата и бедна - от всичките опашки е последна. Сега е и без армия, без флота. Изобщо - непригодна за живота. И няма граждани, а поданици само. Бозволието сякаш е голямо. Та кой ще уважава като цяло опашката, останала без тяло." Атанас Звездинов ... |
|
|
"Да крачиш само - е съпротивление. Да влезеш във вода, в огън - пак. Нестигнатата цел - съпротивление. Постигнатата - носи негов знак. И плуга, и ракетата, зърното, и труса нейде в земните недра, прибоя на морето... Как животът това съпротивление побра! Плътта ни не е ли съпротивление? А мисълта? А чувството за дълг? Съпротивление е съвестта. И бреме е. Ама какво без нея бих могъл? Часовниците като белезници заключват китката ни за това, което все да правим сме длъжници. Кое ни неусетно окова, че все вървим и все вървим нататък, където свети онзи ключ - мечтата." Атанас Звездинов ... |
|
|
Към светската биография на Петър Дънов . ... Както пее битълсът Харисън: "Изгрява слънцето... Добре е!". И разбира се Джон Ленън: "Всичко, което ни трябва е любовта!" Или може би песента на Харисън: "The sun is rising... It is going to be all right!" да е своего рода далечен, странен превод на братската песен:"Изгрява слънцето... пръска светлина..."Едва ли! Вероятно това е просто учението, което Братството е изграждало през цялото време: Че основните положителни сили във вселената ще бъдат готови за помощ всеки път, когато станем достатъчно мъдри, за да започнем да търсим начин да ... |
|
|
"Целият свят, който описва Атанас Далчев , е една морална категория. Но той е и конкретна битова среда с реални хора. Те са затворени в стаята и единственият им контакт със света е прозорецът. Пътят, който тръгва от къщата, води към небитието и по него се минава само веднъж. Трите образа метафори: стаята, прозорецът и пътят, са всъщност трите опорни точки на Далчевата вселена. Битието функционира в строго определени рамки и от тях се излиза символично, в преследване на копнежа, на надеждата, на избавлението, т.е. когато дойде краят. Тази толкова потискаща атмосфера е събрала огромната енергия на човешкото страдание. ... |
|
|
"Познавам Атанас Звездинов като майстор на баснята, като поет, като преводач и съставител - посоките, в които житейските ни пътища обикновено са се пресичали. И винаги веднага се е откроявала неговата прецизност - при избора на необходимите, точните думи при структурирането на стиха - задължително изящен, при превода - верността му към оригинала, при съставителството - вътрешната споеност, защитеност на подбора. И се е откроявало изключителното му чувство за мяра, за съизмеримост. Особено в басните, където едно погрешно движение, една излишна дума, една непремерена емоция, един фалшив тон биха разрушили цялото ... |
|
|
Фрагментите на Атанас Далчев в жанрово отношение варират от афоризма до кратката прозаическа скица (миниатюра) и краткото литературно есе. "Онова, от което страдаме най-много и може един ден да загинем, е липсата на национален егоизъм. И този недъг е по-опасен, тъкмо защото се смята за добродетел."Атанас Далчев ... |
|
|
Книга от поредицата "Българска класика" ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Изданието съдържа ... |
