Общинска болница е иронично-социален роман, за времето преди Ковид епидемията, когато политици и властимащи здравеопазни дейци се бяха настървили да унищожават общински болници. Първите заради простотията си, вторите, за да приберат ресурса им за себе си. Сюжетът разказва за усилията на подуправителя на Здравната каса да ликвидира най-добрата общинска болница. А след нея и всички останали. Две медицински сестри в малко отделение воюват коя да е старша... А на директора на болницата се е явил деликатен здравен проблем... ... |
|
|
В село Долна мъка се излива пороен дъжд. Селото е наводнено, а Левачко изчезва завинаги. След себе си оставя само своя дневник - синя тетрадка с емблема на Мадарския конник върху корицата и думите "Не смей по-натам да прелистваш!" Настойникът на момчето се допитва до външен човек, с надеждата той да успее да открие причините за изчезването му. "Двамата с механика се надяваха, че... като се прочете записаното, то пълна яснота ще се внесе относно изчезването на Левачко, а излезе обратното“. С прочита на дневника пред читателя се разкрива историята на едно самотно младо момче. То гледа с широко отворени очи ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Златна класика" на издателство "Фама". ... "- Ах, Боже, какво да правя - викаше тя, - син ми е, а е чумав! Ах, Боже! Няколко пъти ту пристъпва към него, ту се връща, и най-после, като се хвана за косите и заплака, избяга и тя. Тогава Тиха тръгна към чумавия - Величко беше, позна го още щом се появи. Тя се наведе, обърна лицето му, после седна на каменното стъпало пред олтара, тури главата му на коленете си и го загледа в очите. Булото й падна и закри нейното и неговото лице. Отзад, от потъмнялата икона, Исус ги гледаше и вдигаше десницата си." Из "През ... |
|
|
Лятото е времето на любовта. Любовта може да е възкръснала с пролетта, ако има пролет в живота, но е толкова красиво да не я свързваме с нищо практично - любовта е все пак толкова неподвластна на нищо, толкова волна, и затова - красива. За лятото и любовта се говори в новия роман на Йордан Костурков . Разказва ни с думите на главния герой Атанас - млад мъж, изпълнен с воля за живот, за успех, за щастие, за победа, един съвременен Йожен Растиняк. В наситеното темпо в началото на лятото той се сблъсква със съдбата на свои близки и приятели - Андрей и Маргарита, Мартин и Сашо, Евгения, - университетски професори, творци, ... |
|
|
Том номер 12 от Събраните съчинения на Йордан Радичков е финалният том от поредицата. С него читателите ще разполагат с пълното литературно наследство на майстора на словото. Финалният том от поредицата съдържа публицистични текстове на автора, писани по различни поводи, големи събития и злободневни такива. В тях отново отчетливо се чува авторския почерк на Радичков. Заедно с публицистичните текстове, читателят ще открие множество слова по различни поводи и есета, текстове за изтъкнати писатели и хора на изкуството. Една от най-любопитните части на тома са текстовете от архива на автора. Това са различни никога ... |
|
|
"Тези разкази на Йордан Славейков са изпълнени с друга форма на любовен копнеж - копнежа на живия по мъртвия, копнеж, който не може да бъде осъществен и затова може да продължи до безкрай. Тяхната обща тема е сблъсъкът със смъртта в състояние на силна любов. Или не сблъсъкът, а онова състояние на живия, в което той започва да опознава новозародилия се копнеж по завинаги недостъпния друг." Зорница Христова "Сигурен бях, че след романа си Последна стъпка - един от най-пронизващо острите текстове, които съм чел от български автор - Йордан Славейков няма да предложи нищо по-щадящо на читателите. ... |
|
|
Новото издание на "Ние, врабчетата" с твърди корици се появява по повод 90 години от рождението на Йордан Радичков . ... "Виждате ли тая птича перушина, която се люлее и се мъчи да се задържи във въздуха? Тя лети самотно, оглежда се с надежда наоколо и пада все по-ниско и по-ниско. Много перушина се лее под небето и едно по едно перата ще притихнат долу, на земята. Понякога тих вятър ще премине на пръсти, ще ги повдигне и те пак си припомнят, че са летели някога, че са се къпали в синия въздух, гмуркали са се и са шумели весело. Но макар и долу, на земята, макар и мъртва, нашата птича перушина стои тъй, ... |
|
|
"Денят на Северозапада" е ироничен и остросюжетен роман, който не заклеймява и не порицава, а изобразява една действителност, която няма как да не е смешна... Компромат за кюлчета злато, митинги под прозорците на Министерския съвет с искане на оставка, протести на медицински сестри, референдум за независимост на Северозапада, провеждан в затънтено градче, близо до Атомната електроцентрала, със заплаха за възможен атентат срещу нея... далавери с апартаменти... Ще се справи ли премиерът?... Единственият българин, удостоен с дан седма степен и черен колан за любовно изкуство от" Обществото на японските гейши& ... |
|
|
"Изповедта на един карък" е разказ за живота в България в последните десетилетия на ХХ и началото на ХХІ век. За съдбите на обикновени хора, които се опитват на намерят своята реализация, да се издигнат или поне да се приспособят към господстващата Система, определяща техните позиции и битие по собствени правила и критерии. Система, която уж се срутва под тежестта на своите несъстоятелни норми, а всъщност се преражда, подменяйки ценности и понятия посредством някогашните си верни крепители. История за това как идеали и чувства могат да бъдат загърбени, а идеите за справедливост - отритнати. Коя е вярната посока? ... |
|
|
Йордан Динев е автор на четири книги на историческа тематика, посрещнати с голям интерес у нас. След неговия успешен дебют в художествената литература със "За пясъка и хората" през 2017 г., настоящата книга е второто му произведение в жанра. Тя представлява своеобразна житейска автобиография, изразяваща размисли, почит и преклонение пред бележити фигури и събития от древната история до днес. "Ще бъда продължител на традиции. Ще бъда. Без мене няма как. В кръвта ми капките са хиляди и всяка носи дух. Ще бъда продължител на традиции, такъв е моят род!" Йордан Динев ... |
|
|
Детектив Йордана е по следите на кошмарен убиец-канибал, имитатор на заловения преди време Борис Лилов-Людоеда. По всичко изглежда, че Людоеда поддържа връзка с безмилостния си последовател, дори се съгласява пред властите да бъде посредник между двамата. Междувременно в морския град е извършен брутален атентат в един от най-големите универсални магазини, където младеж с промит от наркотиците мозък избива десетки невинни граждани. Неговият вдъхновител и духовен баща, Учителя, е в основата на нов кошмар - изнудването на целия гард чрез серия от чудовищни престъпления. Исканият откуп е огромен, но градската управа и ... |
|
|
"Престоите в концлагера Куциян и в затворите - с цялата си атмосфера на унижение, трудности, издевателства и изкушения - бяха наложили отпечатък върху биографията и творческия път на Йордан Вълчев, върху поведението, манталитета и начина му на мислене. Но преживяното там не накърни оптимистичния му и ведър възглед за живота, чувството му за толерантност и опрощаваща мъдрост." акад. Иван Радев ... |
