Съставители: Веселин Методиев , Пламен Дойнов . ... Тази книга събира програмни текстове, академични слова и публични лекции, в които идеите за нов университет, проектирани във времето между края на XX и началото на XXI век, се сплитат с живата история на НБУ. Някои от тях са пряко свързани със създаването и утвърждаването на университета, други са предизвикани от конкретен празничен повод, но всички те имат общо място на възникване - пространството на Нов български университет . Текстовете тук произхождат от всекидневието и от празника, от същностното битие на университета. Това е своеобразна антология на идеите за ... |
|
|
"Лека нощ, сладки сънища" разказва за един необикновен ден, 30 април 1945 година, в самия край на Втората световна война, наречен от автора "нулево време" - между покрусата и надеждата, новото и старото, смъртта и живота. На фона на полуразрушения град Бърно се преплитат съдбите на младия евреин Индржих, предопределен да промени съдбините на бъдните хора, но неспособен да се справи с демоните в душата си, и на двойка ентусиасти, които вървят по следите на пратка чудодейно лекарство, но когато се сдобиват с него, осъзнават, че няма лекарство за вездесъщото зло. Помагат им приказни и митични персонажи, ... |
|
|
До днес името Калин Илиев се свързваше главно с театъра. Той се наложи през последните години на сцените в страната и чужбина с оригиналната си и предизвикателна драматургия. Първият му роман обаче – “Последният пощальон” – бележи своеобразен връх в досегашното развитие на автора. Подобни книги имат дълбока и хуманна мисия, не се появяват често и безпричинно на преситения книжен пазар. “Последният пощальон” е еднакво приближен до реалността и фантазното. Повествованието поддържа любопитството ни до края с типичните за плутовските романи премеждия по пътя, в случая – из Зелената къща. Тази ярка, модерна приказка се поглъща ... |
|
|
Драматургията на "Млада Виена" и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944. ... Тази книга връща на българската колективна памет изгубени културни фигури и събития от покрит със забрава културен пласт. За пръв път българският читател може да се запознае с характера на драматичното творчество на групата "Млада Виена", в което намира литературно отражение духът на Виенската модерност. Виена около 1900 г., когато успоредно с появата на научните теории на Ернст Мах, Зигмунд Фройд , Ото Вайнингер творят Херман Бар, Артур Шницлер , Хуго фон Хофманстал. В какви отношения влиза духът на ... |
|
|
Как в края на 20 -ти век нуждата от писатели бе използвана за налагането на британската вълна на насилие в европейския театър. Книгата представлява задълбочен и оригинален поглед върху развитието на съвременния европейски театър. Нещо повече - чрез разглеждането на един професионален ареал Саня Никчевич поставя в дискурсивен план битуването в наше време на екзистенциални и общовалидни категории. Написана е на чудесен, комуникативен език, което гарантира възможностите и да предизвика спонтанния интерес на голям кръг от българската културна общност. В увод и шест раздела и заключение Никчевич прави оригинална ... |
|
|
"Последните мохикани на киното" е своеобразен сборник от творчески портрети-интервюта с най-видни представители на съвременното кино: Оливър Стоун, Вернер Херцог, Тонино Гуера, Жан-Клод Кариер , Клаудия Кардинале, Джон Малкович, Такеши Китано, Джулиано Монталдо, Никита Михалков, братя Дарден, Дейвид Линч, Клод Льолуш, Сергей Соловьов, Горан Паскалевич, Майкъл Пейлин, Роман Балаян, Бепе Чино, Тони Палмър, Пиер-Анри Дьоло, Милчо Манчевски, Беатрис Роман, Андрей Кончаловски. Те дават възможност да се надникне в творческата лаборатория на тези сценаристи, режисьори и актьори, в тайните на любимата им професия, в ... |
|
|
Глобализиращата се индустрия на изкушенията за щастлив живот произвежда хедонистичен и пасивен зрител, очакващ от театъра да му предложи следващата доза изкушения. Раздвоени между идеологиите и хедонизма, в зависимост от собствената си театрална памет и култура, театралите осмислят по различен начин дълбоките културни промени в началото на новия век и търсят отговор на въпросите, пред които те ги изправят: Какъв е театърът на новия век? Какви са драмите му? Какви са функциите му? Защо все още човек отива на театър в един дрогиран от медии свят? Защо обществото се нуждае от театър? От какъв театър се нуждае? Как се ... |
|
|
Книгата проследява събития и процеси, анализира модели и механизми, чрез които се появява, създава и дооформя социалният образ на новия писател в Народна република България между 1944 и 1956 г. Разказите за чистката в обществото и в Съюза на писателите в месеците след Девети, арестите и процесите на Народния съд срещу хора на словото, цялата система от репресии се надграждат от описания и анализи на фазите на приобщаването, (пре)възпитанието и преобразяването, в които кристализира образът на държавния писател - служител на тоталитарната република. Книга за многоликото присъствие на терора в българската литература, но и за ... |
|
|
Представена за пръв път през 431 г. пр. Хр., трагедията "Медея" от Еврипид е едно от най-тълкуваните, превеждани и поставяни произведения на световната драматургия. Този нов превод от старогръцки език, дело на класическия филолог Георги Гочев и поетесата Петя Хайнрих , е специално направен за представлението "Медея" (реж. Десислава Шпатова, в ролята на Медея - Снежина Петрова), част от програмата "Пловдив - европейска столица на културата, 2019 г. ... |
|
|
Читателят ще открие в книгата изследвания върху Платоновото разбиране за справедливост, според който тя освен вътрешна нагласа, качество и добродетел, представлява и ситуация на отношение между хората - кратковременна, когато вършим действие в преследване на някакво благо, но и дълговременна, когато живеем с другите по определен начин. И на второ място: че освен отношение към другите, справедливостта е и отношение към себе си. Това според автора е второто голямо завещание на платонизма в сферата на политическите добродетели: че справедливостта представлява и ситуация на живот в истина със себе си. Освен проблем на ... |
|
|
Виолета Дечева е доктор по театрознание и доктор на науките от БАН. Професор по театрознание в НБУ. Изследовател и преподавател, историк и критик. Специализация в Freie Universtat-Berlin (1998). Гост-лектор в Германия, Полша, Чехия и др. Международни изследователски проекти като многократен БААБ-стипендиант в Freie Universitat-Berlin, Advanced Akdemia-CAS, Sofia. RSS-Central European University, Landis&Gyr' Stiftung-Sckweiz, и др. Член на International Federation for Tkeatre Researck, на International Association of Tkeatre Critics, на Сьюз на журналистите в България и др. Годишни награди за критически текст на САБ. ... |
|
|
Ханс-Тийс Леман - професор от университет "Й. В. фон Гьоте" във Франкфурт на Майн, един от основателите на "Институт за приложно театрознание в Гисен, гостуващ професор в редица европейски и световни университети - задачата на теорията е да дава понятията за явленията. През 1999 г. излизат 500-те страници на панорамното му изследване "Постдраматичният театър". На него веднага се възлагат надеждите да даде отговори на потребността за нова теория на съвременния театър и книгата му се превръща във все по-малко оспорвано и все по-утвърдително приемано събитие в световната театрална наука и практика. ... |
