Градът издиша кълба дим, черното море облизва бреговете му. Тълпи от механични хора се блъскат по лабиринт от прашни улици и булеварди, а тежки заводски грамади им напомнят колко малки са всъщност. Общество, износено от модерния прагматизъм, където чувствата са дефект, а телата - кухи органични машини. Скрити в своя измислена градина от изкуствени цветя и треви, двама опитват да си спомнят какво е да бъдеш човек. Скрепени един за друг танцуват по спирала от любовни вибрации и скърцащи дисторции, чиято най-ниска точка е напът да ги промени завинаги. Сърдечна малфункция, която ще доведе до мрачен край или ново начало. ... |
|
|
Пролетно стихотворение На дървото отсреща два сиви кълвача търкат гушки после отлитат единият почуква и другият почуква различни клонки чук-чук чук-чук зеленото на листата ги чува и се показва бялото на облака ги вижда и се скрива ти ми се усмихваш и аз ти се усмихвам в цъфналото утро. Таня Николова ... |
|
|
Сборникът Поезия от Пол Елюар, който предлагаме на вниманието на читателите, няма амбицията да запълни празнините, оставени от предходните издания, а отразява в голяма степен преводаческите пристрастия и представлява по-скоро лична антология. Елюар е поетическа вселена, еманация на поезия. Той като че ли е взел най-доброто от поетиката на сюрреализма и го е пречупил през своята уникална чувствителност, за да сътвори стихове, които извършват революция в европейската поезията на XX век. Като въвежда всекидневна лексика и я прекарва през своето поетическо сито, той ѝ отрежда съвсем различни функции и вместо да приземи ... |
|
|
"В тази по-различна моя стихосбирка този път съжителстват всички нюанси на битието - любовни и еротични стихотворения, стихотворения за смъртта на майката, за смъртта на приятелствата, както и стихотворения за плагиаторите и епигоните, за двата края на обществената стълбица и за духовното призвание на човека. В книгата има както сонети за съкровената християнска надежда и утеха - опитностите с Истината в нейния най-благороден библейски смисъл, така и сонети, събрани под надслов "Балади за невъзвратимото", съжителстващи с раздел от шаржове за държавници и хора на изкуството. Разделът от стихотворения в ... |
|
|
"Плътта - най-висшата материя - желае да преобразува и сънищата си в предверия към непостигнати копнежи. Щом смелостта не се страхува, щом верността не се купува ще бъде волята стремеж и най-уязвимата материя - плътта - не иска да загине. Дали смъртта ще я отмине!?" Боян Ангелов "Поезията, според Боян Ангелов, е мост между душите, епохите и световете. Отвъд видимото, отвъд материалното се веят "косите на нощта", а по "хълбока на мраморния хлад" се изкачва мъчително човешкото познание. И това не са само ефекти и прекрасни метафори, а по "хълбока на мраморния хлад" се ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Библиотека "Музеи на български писатели" на издателство "Славена". ... "Един от най-нежните и същевременно трагични лирици в нашата поезия е Димитър Бояджиев. Наред с Яворов той е създател на психологическата лирика у нас, а техен следовник е Димчо Дебелянов . Той е и сред представителите на българския символизъм. Този син на Пазарджик отрано изпитва жестоките неволи, които разпъват душата му на кръст и го довеждат до страшното решение за самоубийство. Лириката на Димитър Бояджиев се характеризира с изтънченост, финес, изящество, музикалност. Нежните чувства ... |
|
|
Замъкът Нойшванщайн Нова лебедова скала Замък на баварския крал Лудвиг II Замък на принца на Пепеляшка Замък на вагнер Над алпийското Лебедово езеро В подножието на Баварските Алпи. На 5 km от границата с австрийската Тирол Е краят на прочутия романтичен път На старите немски рицарски легенди И началото на пътя на любовта Лебедите се сгодяват. Таня Николова ... |
|
|
"Всички можем да летим" представлява психотерапия в рима. Мадлен Алгафари я нарича така, защото смята, че езикът на поезията е най-близък до езика на душата, която борави също със символи и метафори. Така посланието е разбираемо за подсъзнанието. Стиховете са обособени в пет раздела: за корените, за сърцето, за мен, за теб, за смисъла. Стихосбирката е придружена от компактдиск, позволяващ посланието да достигне до още повече хора - незрящи или просто лишени от време или навик за четене на книги. "Изчезнало време, безкраен просторът - така е в света на летящите хора. Любов, доброта и екстаз без умора ... |
|
|
Стихосбирката на Георги Константинов носи поетичното заглавие "Роднина на дъжда". Заглавието ни връща към известната чудесна песен, сътворена по негово едноименно стихотворение. Ала творбите в стихосбирката, над 80 на брой, ни водят напред - към днешния творчески ден на поета. Почти всичките от тях са писани в последните 2 - 3 години... И навярно те ще зарадват читателя със своят оригинален, образен и остроумен стихопис. Достатъчно е да споменем някои цикли в книгата: "Последната четвърт на луната", "Болка за утре" или "Пейзаж с луна"... Особено място сред тях заема цикълът " ... |
|
|
"Има и щастливи редактори! Историята ми с Красимира Макавеева е любов от пръв прочит. А за историята с Бивши смърти и рождения сама си завиждам, защото работата с талантлив човек е... богоизбрана работа. Да живееш в поетичния свят на Краси е привилегия. Висока, честна, горда, а не горделива, поезия! Щастлива съм, че бях съучастник. Сега съучастник си ти, читателю! Вече завиждам и на теб!" Камелия Кондова , редактор Втора кожа Ева гузно мълчи и опипва с очи пустотата - гъста, лепкава, топла, като сок от онази смокиня. Ева още обича Адам, вярва в Господ и помни змията, но е късно да тръгне. Пред нея е само ... |
|
|
"Тодор Билчев ни поднася новата си поетична книга Боричкане в сърцето, и това вече не е изненада. Само за две-три години единадесет негови стихосбирки излязоха със знака на нашето издателство. Спектърът на темите и образите е пъстър и разнолик, езикът е богат и пластичен; стихосложението - изчистено; то често разчупва отделното стихотворение на части, като акцентира по този начин върху сгъстените авторови послания. И тази, 24 -та за автора сбирка в мерена реч има с какво да провокира въображението на читателя, да го замисли, да го разсмее и да го накара да се почувства човек - живо късче съзнание в огромната ... |
|
|
Стихотворение с хриле Но ако пише стихове, той непременно ще остави една сълза в очите или драскотина в паметта ви… Борис Христов През тази нощ една звезда не спи и сякаш, че е фар на небосвода. Как ме привличат звездните лъчи! И шепотът ѝ звезден как ме води! Ще бъда много смела да доплувам до пристан сред сърцето, храм в душите. До белега, че всъщност съществувам за драскотина в паметта, сълза в очите. Въпрос на гледка Не чакам вече. Просто си живея. Ала кога Животът бил е простичък?! Подмамва те привидно откровено, поваля те небрежно вместо поздрав. Такъв си е. Такъв си го приемам. И връзката е здрава ... |
