"Неслучайно народът е казал, че: "Хубавите работи бавно стават". Добре е да вървиш бавно - пулсът не се ускорява, добре е да се храниш бавно - стомахът не се натоварва, добре е да четеш бавно - смисълът не се изплъзва. А май е добре и да пишеш бавно - по-дълбоко овладяваш словото... На тъкмо такова бавно писане сме свидетели в сборника с разкази на Горан Атанасов Махалата на совите. Това са промислени разкази, изпитани, връз кожата на автора изпробвани, за да се получи един текст, в който тъкмо бавното, тъкмо незабързаното, тъкмо айляклийското са приемливата и желаната житейска концепция. Те започват с ... |
|
|
"... В събота привечер лежи на брега на океана. Мисли за родителите си и мисълта му е ясна, опитва се да подреди доминото на спомените, но не се получава. Шарада. Спрял е Форда на 100 m от брега. Зяпа носталгично изчезващото зад хоризонта слънце. Дошъл е да остане, и толкова. Това, което е видял, не му дава спокойствие. Дойде, побачка, Guten Abend, дори утре ще се натурализира. Иска да мисли за онова петънце на Балканите, но вълните изтриват мислите му като фигури по пясъка. Единственото, което съзира ясно, е краят. Там, където слънцето залязва. И своя програмиран финал. Бяга на запад при залез слънце, за да види по- ... |
|
|
"Започнах да мисля на глас: – Ти ми пееш... За добро трябва да е. Но аз избягах. Какво съм постигнал? Аз предадох, не простих, откраднах, бях немилостив... а ти ми пееш. Не заслужавам добро. Песни - още по-малко. Птицата беше черна, а дървото, на което беше кацнала, сякаш щеше да падне всеки момент. То не бе мъртво, беше умъртвено. – Още не ти е дошло времето. Затова ти пея. – Ти си камбана, така ли? Съобщаваш, че е време ли? Звън на съдбата? Птицата запя по-силно. Някой трябваше да ѝ каже, че не пее добре. Крещеше и щракаше с клюна си, сякаш отваря и затваря врати, метални ръждясали порти. – Оглушаваш ме! ... |
|
|
Книга съдържа седемнадесет разказа и една новела. Отново поемаме на пътешествие из дебрите на човешката фантазия. Героите често са надарени със свръхестествени дарби или попадат в приказни страни и ситуации. Светът обаче никога не е черно-бял, в него не винаги възтържествува единствено доброто или лошото. А често разликата между тях е недоловима за човешкото око. "Градът на статуите" започва леко - с приказки и легенди, неусетно нагазва сред непокорните течения на заплетени мистерии и екзотични приключения, и докато се усетите, се озовавате в самото сърце на книгата - в дебрите на въздългите драматични и малко ... |
|
|
Спомняте ли си родния град и тихата квартална уличка с хлебопекарницата на ъгъла, цветните кафенета и ателиетата за ръчно изработени бижута, кукли и сувенири? А очите на мама? Или онзи тъжен площад с мрачната камбанария и меланхоличните хора и дървета? Колко спомени всъщност може да побере човешката памет? В дебютната си книга с разкази, наречена Събирачът на думи, Десислава Грамадникова успява да приюти дузина спомени, свързани с Пловдив и самобитния квартал Капана, с фотографското ѝ студио и някои странни негови посетители, а дори и с онзи залив на сирените - колкото въображаем, толкова и истински. Успява да ги ... |
|
|
Спиращите световете и времето разкази на Кънчо Атанасов. Словото на Атанасов е по човешки вълнуващо, неусетно думите в делничен порядък се настаняват в душата и здраво "те хващат" за сърцето, неочаквано те превръщат в един от героите на прозата му на пръв поглед обикновените малки истории всъщност представляват цялата палитра на човешкото битие. ... |
|
|
Новела и осем разказа. ... Сборникът ни отвежда в един парадоксален и естетизиран свят на маски, лабиринти и разнопосочни пътища, където всяко разклонение е отдалечаване от изхода и приближаване към центъра. Свят, в който реалното, въобразеното и съновидението се преливат, творческият импулс е вик от болка, а въпросите остават разпръснати в пространството. В новелата, дала заглавието на книгата, творецът е заплетен в нишките на своите сюжети и мъчително търси пределите на писаното слово, както и на собствената си същност. Историите в Средището на лабиринта търсят излаз към читателите си, отваряйки множество проходи за ... |
|
|
Вълшебни истории от Пловдив. ... Разказите са в стил магически реализъм и представят живота на главната героиня Катерина под облика на родния ѝ град Пловдив и през призмата на собствения ѝ невероятен вътрешен свят. Това, което със сигурност знаете за Пловдив, е, че има хилядолетна история. Той е един от най-древните градове в Европа, сменял е няколко пъти името си, бил е свидетел на стотици битки водени под стотици знамена, а в съвремието ни е европейски културен център. Това, което обаче със сигурност не знаете е, че: Пловдив може да облече плажна рокля и да ви целуне; може да ви подари свръхслух, с ... |
|
|
"Отдавна подозирах, че Боряна Богданова умее да размества небето с думите си. Втората нейна книга, този път с кратки разкази, категорично ме убеди в това. Не е лесно най-напред да съзреш, а после и да разкажеш за малките детайли, които градят големия живот - подлез, изпитващ надежда, хризантема, от която боли, въже, на което виси надеждата, леха с ягоди, която лекува загуби... Боряна има очи и сърце за облаците, плаващи в бездънни локви, за любимия в отраженията, за възможното и реално бъдеще, за старците и децата, чиито души са най-близо до небето. Тя не измисля, тя сътворява. В това е и силата на изкуството - да ... |
|
|
Тарък Туфан е познат на българските читатели с романите "Сватбен салон "Шанз Елизе" и Разпери криле и полети". Кратките разкази му предават истории, преживявания и размисли, които докосват читателя по необикновен начин. Въвеждат го в случки, които всеки от нас вижда ежедневно и на които рядко обръща внимание. Тъмни квартали, бягащите жени, натъжените лица, загуби, стари песни и смелостта да започнеш всичко отначало... Тарък Туфан е роден през 1973 година в Истанбул. Завършва философия в Истанбулския университет и социология в Университета Мармара. Започва кариерата си на писател със статии за ... |
|
|
В сборника с разкази "Реката на живота" Иван Станчев умело събира лични преживявания и истории на свои близки през един период, който започва от Втората световна война, продължава през социализма, Берлинската стена, хипи движението и чак до ден днешен. Една съкровена панорама от голямата река на живота, с нейните меандри и подводни камъни, представена не само с думи, но и с рисунки и картини на автора, вмъкнати между текста. Палитрата от чувства и състояния - тъга, жестокост, скръб, любов, красота, сарказъм, ирония и щастие - е предадена с лекота, непретенциозност, освободеност и искреност. Ще се гмурнете ли ... |
|
|
Сборник с разкази на автора Йордан Д. Радичков от издателство Фама1 ."Книгата, обичайно, се чете и възприема като предмет, носител на определени послания, авторови идеи, претворени в литературни образи. Тук обаче случаят е малко по-различен, защото тази книга е своенравна. Тя първо не искаше да излиза от главата на автора, откъдето трябваше да я изтръгнат с вендуза, след това, като се отприщи и хукна по Патриарха, за малко да се пребие в изкопа за метрото. От там, цялата в кал, в тая лепкава и сочна софийска кал, каквато само в софийското поле може да се намери, се върна в квартирата на автора, поигра си с песа, ... |
