Най-прекрасният от творческите светове на българската проза е този на Йовков. Свят, изпълнен с епическа мъдрост, красота и хармония. Българският разказ при Йовков (след Вазов и Елин Пелин) достига третия си голям връх. Този връх е и художествено най-зрелият и поставя Йовков до такива световни майстори на жанра като Чехов , Мопасан , Бунин , Шърууд Андерсън, О'Хенри , Хемингуей ... "Мъдрецът наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беще преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, нещастия е пълен този свят, но все пак има нещо, което е хубаво - което стои над всичко друго - любовта между ... |
|
|
"Добри приятели, хубави книги и заспала съвест - това е идеалният живот.""Всеки път, когато се влюбваш, обичаш за първи път.""И грешката е полезна, докато сме млади. Въпросът е да не я влачим със себе си до старост." Може би не знаете чии са тези думи? Слова на велики писатели, които ни дават мъдрост и успокоение, каквито често липсват в наши дни. Събрахме най-умните мисли на избрани класици в общ том с желанието да докажем, че понякога дори само една книга може да съдържа истини по всички въпроси. Разлистете Най-умните афоризми на света и сред страниците ѝ ще откриете прозренията на ... |
|
|
Трагичният път на руското човеколюбие."Часове преди да напусне тази печална земя, големият български литературовед, театровед, литературен критик, преводач (главно от унгарски и руски език), поет и изкуствовед проф. Чавдар Добрев остави своя последен земен труд с многозначителното заглавие Елипса във въздуха. Какво се крие зад това увлекателно метафорично заглавие? Авторът черпи вдъхновение за тази метафора от знаменитото есе на Ортега и Гасет за Достоевски и разширява неговия духовен периметър до естетико-художествената елипса на влиянието на руската литература върху световната литература. Може да се каже, че ... |
|
|
"В първо лице: "Една любов, един брак, две обичани същества - децата ми. И роли - много, различни, а аз съм все същата... Без детска мечта за принцеса - толкова шекспирови кралици и само един Чехов. И до тях - български селянки, Юджин О'Нийл, Дарио Фо, но и двете Яворови пиеси. Най-сладко и трудно - българският характер. Леко ли, тежко ли, живея живота си и го харесвам. Без театър и кино не си го представям. Без любимия и децата - съвсем... Сега, когато го няма Иван, сега, когато окончателно загърбих театъра и киното, остават ми децата и паметта. Всички племена са следвали пътя на слънцето. Аз тръгнах ... |
|
|
В книгата ще откриете разкази за любов от знаменити имена в литературата. ... |
|
|
Коледните творби на класиците! ... Най-големите имена в световната литература инцидентно или многократно с творчеството си обръщат очи към светлите християнски празници. Претворяват ги като носталгичен спомен, като надежда за изкупление, като повик за жертвоготовност и щедрост, като детинска игра, като всеотдайна любов. Независимо от разликите в мирогледа, в стила, във времето на написване или в съобразяването с очакванията на читателите, авторите ни завещават своя извор на вдъхновение и своята представа за чудо, с които по традиция свързваме Коледа и Рождество. Духът на тези празници е и фон, и герой в разказите на ... |
|
|
При Буковски няма средно положение. Хората или го обичат, или го мразят. Случките от собствения му живот са шеметни и особняшки, също като разказите му. Легендарният Бук – откачалка, саможивец, любовник. Нежен и порочен. Текстовете му са натракани на машината директно от лудостта на нощта. "– нормалността е дефект – казва той и мята две-три хапчета в устата си. – господи, преподават ме в няколко университета, някакъв професор пише книга за мене... преведен съм на няколко езика... – сички сме превеждани. Одъртяваш, Буковски , отслабва ти джигерът. Стегни се. Победа или Смърт." Роден е в Германия, кръщелното му ... |
|
|
Михаил Булгаков обичал да разказва историята за млад и амбициозен мъж, който мечтаел да се образова и непрекъснато тровел живота на един библиотекар, досаждайки му с въпроса: Какво ще му препоръча да чете? За да се отърве от досадника, библиотекарят му казал, че информация за всичко, което го интересува, ще открие в речника на Брокхаус и Ефрон, който наброявал 82 основни и 4 допълнителни тома. Упоритият мъж започнал да чете от препоръчаните му томове, но още на втория том много се уморил. Започнал да се храни лошо, станал разсеян, а когато стигнал до петия том започнали да му се случват странни неща: "И така, ... |
|
|
Това е първата поява на Борис Зайцев на български език. У нас реакцията на почти всички - дори хора, повече или по-малко живеещи с руската култура, е - "непознат". Той е слабо познат и в родината си. Трофим Прокопов, съставителят на неговото най-пълно и още незавършило издание в Русия, се пита: "Защо не знаем за него почти нищо?" А Зайцев е публикувал от двадесетгодишен, в началото на века, и после в емиграция от 1922 до смъртта си през 1972, на 90 години. Създадената от този човек книжнина е огромна: "целият Зайцев" - това са около 700 заглавия: романи, повести, разкази, пиеси, есета, ... |
|
|
Пригответе се за едно истинско литературно приключение. В този сборник ще прочетете трийсет и един необикновени разказа, всеки от които ще ви изненада или порази. Някъде ще ви се струва, че ей сега ще отгатнете какво ще се случи и ще сгрешите, а другаде финалът ще идва като шок. Представени са британски, американски, френски, руски и др. писатели - класици, модернисти и Нобелови лауреати. Ще прочетете творби в различни жанрове: класически разкази, хорър, съспенс, фантастика, приключения, престъпления и загадки, но навсякъде накрая ще ви очаква неочакваното и стъписващият обрат. "Късият разказ е нещо съвсем различно - ... |
|
|
Наред с Дикенс , Чехов и Гогол , Марк Твен (1835 - 1910), заема достойно място сред майсторите на словото. Уилям Фокнър дори го нарича "баща на американската литература". Самюъл Лангхорн Клемънс, каквото е истинското име на писателя, е признат за "най-големият хуморист на своето време". Историите, които той ни разказва са смешни, куриозни, поучителни и мъдри, в тях майсторски са описани героите му. В този сборник са включени едни от най-добрите произведения на Марк Твен, разкриващи уникалния му и разностранен талант - "Молитва за победа", "Цената на живота и смъртта", " ... |
|
|
В романа си Черната сирена Емилия Пардо Басан достига до края на всички човешки търсения, до въпроса за смисъла на живота и безсмислието на неизбежния му изход. В този роман ясно проличава модерната за края на XIX век натуралистична нота, заради която авторката е високо ценена от своите съвременници от ранга на Емил Зола . Черната сирена неизбежно ще накара читателите си да забележат прилики с творчеството на Ги дьо Мопасан и А. П. Чехов . "Тялото на моята сирена не беше бяло, косата ѝ не беше руса. В очертанието на гърдите ѝ имаше неопределеност като тъмните недра, от които излизаше. Косите ѝ ... |
