Съставители: Пламен Митев , Надя Манолова-Николова . Посвещава се на 200-годишнината от рождението на Георги Раковски. ... "Двутомното издание е подготвено по повод на 200-годишнината от рождението на Съби (Сава) Стойков Попович - Георги Раковски и включва факсимилета на материали от неговия архив с необходимите бележки към тях. В настоящия първи том са събрани документи, отразяващи живота и неговата обществена и книжовна дейност такива, каквито възрожденецът ги е замислял и собственоръчно е описал. Включени са още писма до него, до различни институции в Русия и Румъния, устави и планове, малко познати ... |
|
В том трети от съчиненията на д-р Кръстьо Кръстев са събрани студии, статии и рецензии, посветени на чуждестранните литератури, на проблемите на философията, естетиката и етиката, както и най-хубавото от публицистичното и епистоларното му наследство. Разнороден по съдържание, томът обхваща ония страни от дейността на критика и редактора, които са по-малко популярни. ... |
|
Статии, краеведски изследвания, кореспонденция."Учителствувах малко време, след това станах директор на местния музей, влязох в управата на читалището, редактирах вестник, рисувах декори, дегизирах артистите-самодейци, завеждах литкръжок, бях експерт в съда по фалшиви документи и станах не само общественик, а въобщественик. Сега на стари години съм пенсионер, но еднакво ме интересува история, археология, белетристика и живопис, а една наша пословица казва: „Който гони два заека, не улавя ни един.“ Аз обаче гоня не два, а четири, затова не можах да уловя нито един досега, но живея с надеждата, че през следващите ... |
|
Поетът е включил в първи том на четиритомните си избрани творби от най-ранните си стихове писани през периода 1950-1963 г. до творбите в последните му засега книги "Човекът е въпрос", "Аспиринов сняг" и "Вечерна дъга". Георги Константинов е сред най-талантливите български поети, които осъвремениха нетленното същество на любовта, като му вдъхнаха чувствителността на ежедневния човек и го потопиха в драматизма на реалния живот. "Той е от тези, които истински обичат живота, и имат таланта и смелостта да бъдат такива, каквито сами са си избрали да бъдат.Един творец, чиято заветна мечта е ... |
|
"Навремето, когато около 25-годишни ни приемаха в Съюза на българските писатели с първи ръкописи и първи книжки, почнахме да се срещаме със старите писатели, с батковците в литературата, с познатите и непознатите ни връстници и Камен Калчев ни казваше: - И знайте, че така ще мине животът ви - сред тези хора, при техните книги, при техните съдби. Имахме респект, почит, уважение към всяко талантливо творчество. Шанс бе за нас да срещаме и сваляме шапка на Елин Пелин , на Людмил Стоянов, на Дора Габе , да се докосваме, да общуваме дори с Николай Лилиев, с Панчо Владигеров, с Илия Бешков , да гледаме на отсрещния ... |
|
Малък човек с голяма уста - зинал, решил да погълне света. Иска богатство и почетни постове. Иска дворец на Канарските острови. Иска охрана и аудитория. Иска голяма роля в историята... Само че гледа на педя от земята... Казвам му името. И пускам водата. ... |
|
"Спорната личност" изисква много усилия и търпение, за да бъде поставена на заслужено полагащото ѝ се място в историята. Съдейки от резултата, може да се каже, че Чавдар Ангелов е приел предизвикателството на трудната тема и е успял да я разработи професионално и обективно. С неговата първа монография е направен сериозен принос в изучаването на живота на генерал Ив. Вълков, а чрез него и на явлението Военен съюз, като са разкрити нови, неподозирани страни от развитието на обществените и политическите процеси в България в средата на ХХ век." акад. проф. д.и.н. Георги Марков ... |
|
"Това, което придава особена увлекателност на пътеписните бележки на Иван Вазов , е постоянното редуване на описателни и разказвателни моменти, смяната на пейзажи със събития, преминаването от света на природата към света на човека. Нишката на пътуването е композиционната линия, по която се нареждат всички моменти на произведението. На първо място са, разбира се, живописните картини от природата - най-вече планинските места: върхове, долини, устиета, гори реки. Изгледите, които се разкриват при изкачването на Мусала, Белмекен, Юмрукчал (сега Ботев връх) и други върхове на Рила, Родопите, Стара планинаа, Витоша, ... |
|
"Дизайнът през 20 век. Стилове, представители, проблеми" е първото издание на български език, посветено на развитието на дизайна от средата на 19 век до края на 20 век. В книгата хронологично са разгледани направленията и представителите на този вид художествена дейност в световен мащаб. Неотменна част от изданието е детайлното представяне на практическите измерения на дизайна, свързани с ключови въпроси като функция, конструкция, форма, технология на изработване, свойства на основните материали. Изданието е предназначено за широк кръг от хора – както за студенти и ученици, изучаващи дизайн, архитектура и ... |
|
Статии. Спомени. Писма (1869 - 1900) ... Варненски и Преславски митрополит Симеон (1840 – 1937 г.) е деец на Българското възраждане и на църковнонационалната борба, най-младият митрополит на Българската екзархия, станал такъв едва на 32 години и управлявал епархията си в продължение на 65 години – безпрецедентен случай в православния свят. След Освобождението е един от „строителите на съвременна България”, държавен и просветен деец, председател на III ОНС (1882 – 1883 г.); публицист, учен-елинист, преводач, редовен (1884 г.) и почетен член на БАН (1923 г.). По многообразните си дарования, дела и заслуги, по мащаба на ... |
|
"Затова зрителите, изпълнили стадиона, видяха как един риж котарак премина като пламък през цялото игрище и накрая, свит на кълбо, се стрелна към вратата на сините. Обърканият вратар помисли, че това е топката, и решен на всичко, направи отчаян плонж към Туфо. Но котаракът се изплъзна ловко в страни и скочи върху главата на един фотограф. В това време шарената топка наистина долетя отнякъде и като тупна в меката трева, неочаквано се търколи в другия край на вратата. -Гооол! - изкрещя неистово стадионът. -Гооол! - извика фотографът, забравил за ноктите на котарака. Играчите в синьо затичаха с протегнати ръце към ... |
|
"Човекът на перото е особено обществено животно. Обикновено живее самотно и егоистично, но сетивата му улавят всякакви човешки импулси. Навярно в самотата му има и едра капка самовлюбеност, ала вгледан в своите тревоги и болки, той съзира и трудната съдба на другите хора. Някак интуитивно усеща своята светла тегоба - да бъде съпричастен към живота на бедните, излъганите и отчаяните... Без те да са го молили за това, човекът на перото често се превъплъщава в техен единствен говорител, в техен нещатен защитник. Все се мъчи да раздели зърното от плявата, вярното от невярното, справедливото от несправедливото. Едва ли ... |