Посвещение На всички неудобни, луди хорица за всички невъзможни нещица, които дръзко (или тайно) те са сторили, наместо да мърморят или спят... На всички непораснали мечтатели за всички попрекършени мечти, които покрай тях са си изпатили и с туй отварят нашите очи... На всички фрактални времебродници, на всичките "спасители в ръжта", на всичките творци и непокорници, и други като тях... Благодаря! Кирил Ценев Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
Последна книга от вълнуващата трилогия "Даровита". ... "Колкото повече виждам и чувам, толкова по-ясно осъзнавам колко не знам. Искам да знам всичко." Из книгата Изминали са осем години, откакто младата принцеса Битърблу и земите на Монсий са избавени от неестествения контрол на крал Лек. Сега Битърблу е кралица на Монсий, където вече цари мир. Но във въздуха все още витае влиянието на баща ѝ, насилник и психопат, умеещ да изменя човешкото съзнание. Съветниците на Битърблу, управлявали вместо нея през тези години, вярват, че единственото решение е да опростят всички извършени престъпления през ... |
|
|
"Забравих да умра" е покъртителна - и поучителна - история на човек, "невидял нищо друго освен крайности в живота". Най-ценното в нея е, че е написана не от теоретизиращ, всезнаещ психиатър или психолог, а лично от страдалеца - с неговия патос, с неговите сълзи и с неговата кръв. Ритъмът е забързан и накъсан, повествованието - задъхано, нетърпеливо, езикът - цветен, непочтителен в падините, но и вдъхновен във висините на едно "красиво изцеление". Днес Халил Рафати е преборил демоните си и от наркодилър се е превърнал в учител по здравословен начин на живот. И по надежда. Учител по надежда. ... |
|
|
Съставител: Огняна Иванова. ... Легендарният Настрадин Ходжа е живял през XIII век. Роден е в Турция или според други в провинция на Персия. Неговите истории са част от фолклорната традиция не само на турци и перси, а и на азери, кюрди, бенгалци, гуджаратци, пакистанци, казахи, таджики, тюркмени, башкирци, узбеки, уйгури, кримски татари, босненци, румънци, македонци, гърци, албанци, арменци, сефаради, сърби и българи. ... |
|
|
Представете си една година без Коледа. Без пораженията, които тя нанася върху семейните финанси. Никакво препускане по магазините, никакви нови тоалети, никакви разноцветни лампички, елха, печена пуйка и безполезни подаръци. Защо да се харчат луди пари по празниците? Тъкмо от това искат да се спасят Лутър и Нора Кранк, когато решават – поне веднъж! - да пропуснат коледната треска. Предишната година са похарчили над 6000 долара. А с половината от тази сума могат да отидат на круиз из Карибско море. Но ако те не украсят къщата си, съседите им няма да спечелят конкурса за най-хубава улица в квартала. Приятелите, които са ... |
|
|
Томът съдържа събрани творби от Цветан Спасов: лирика, хумор и сатира, статии и беседи, писма. Подбор, редакция, встъпителни студия и бележки: Иван Вандов. Вяра Да очаквам, майко, тая утрин румена, дето ще споходи моя роден град. Тя ще бъде млада, трепетна и весела и ще го обича като роден брат. Тя сега е близко - сещам я, че иде. Ето че се пръскат сребърни мъгли, ето че се трошат ледните вериги, моя утрин млада с дъхави гърди! Пак ще се разцъфнат пустите градини и ще ги оплакнат пролетни води, пак ще си разтворят за живот гърдите моите побледнели братя и сестри. Ти ще махнеш, майко, черната забрадка, слънцето да ... |
|
|
Тук са включени руски поети, като представянето им започва от Слово за похода на Игор, обхваща най-интересните имена - от Жуковски през Александър Пушкин и Лермонтов до Вознесенски и Вячеслав Куприянов. Украинската поезия е представена с преводи на Иван Котляревски, Иван Франко, Михаил Семенко, Дмитро Павличко и Иван Драч, а полската включва Кримски сонети на Адам Мицкевич , както и Леополд Стаф, Ярослав Ивашкевич, Велислава Шимбарска и др. Томът представя още словенски, сръбски и черногорски поети."В нашия филологически век не е излишно да се повтаря и потретя, че когато е добър, преводът на поезия надхвърля ... |
|
|
"Поезията е най-древното магическо изкуство. Шаманите са били първите поети на земята, които чрез мистични заклинания прогонвали злите духове и укротявали природните стихии, за да спасят племето си. Поетите са последните шамани на земята, които продължават да вярват в магическата сила на думите и се надяват с тях да запалят светлинка в душите на хората и да спасят загиващия от бездушие свят. И едните, и другите са наивници, разбира се. Но луд умора няма. В тази книга съм избрал 60 поетически опита, които съм писал през последните 60 години: от 1956 (когато бях 20-годишен) до 2016. Последните няколко стихотворения са ... |
|
|
След трилогията на писателя Ели Визел , включваща мемоарната книга "Нощта" и романите "Зората" и "Денят", възприета като едно от класическите произведения на литературата за Холокоста, на български език излиза още една негова книга. "Просякът от Йерусалим" е роман, донесъл му престижната френска литература награда "Медисис" още в годината на неговото публикуване - 1968. В него писателят помества героите си в настоящето - във времето на Арабско-израелската война през юни 1967 година. Разказ на един очевидец за превземането на Йерусалим, разкази за Холокста, за хасидичната ... |
|
|
"Животът е история, разказана от луд, пълна с врява и безумство, в която няма ни капка смисъл... Така аз бих представил в едно изречение пиесата на Уилям Шекспир Макбет - най-кратката, но и най-известната му трагедия. Основана е върху разказ на шотландския крал Макбет (1005 - 1054). Бардът от Стратфорд на Ейвън я е посветил на покварата от властта и на предателството. Избрах този стих за мото на книгата, защото покварата от властта и предателството са главните причини за пропадането на България. Покварата на хора, които през всичките години на Прехода предаваха миналото и бъдещето на България, нейната природа и ... |
|
|
"Визитацията" проследява едно сякаш немислимо, невъзможно посещение на скъп гост от небесата: националната ни светиня Христо Ботев. Абсурд? Лудост? Ала кое е по-голям абсурд: Ботевото слизане или онова, което той вижда наяве в отечеството си? И кое лудост: вълшебството на мнимата му кратка визитация или живата реалност на болното ни общество, където ето вече 130 години "свестните у нас считат за луди"? ... |
|
|
"От години плащаше на една жена от селото да се грижи за къщата и двора. Реши го с буца пръст в ръката, изправен пред зейналия гроб на майка си. Искаше да направи нещо в нейна памет, а може би и да успокои неизпълнения синовен дълг. След време разбра, че така поддържа в паметта си едно кътче, където можеше да събуе обувките и да ходи до насита бос по голото дюшеме..." Из "Поеми си дъх" "- Може да е против, ама в наш'та килия всеки е лепнал по една гола жена над леглото си... Сваляме ги, когато се чуе, че ще има проверка. После пак ги окачваме.. - Моите хора ще се учудят, ако поискам да донесат ... |
