Неразгадаемото изражение на лицето ми винаги е било едно от най-ценните ми преимущества наред с настойчивостта и решимостта ми. Никога не съм отговаряла пред никого, нито съм искала позволение за действията си. Докато не се появи Джерико Фордж и не преобърна живота ми наопаки. Размених свободата си за нещо несравнимо по-скъпо, ала без да подозирам, че Фордж държи непобедими карти в ръцете си. Моля се само да оцелея в тази игра с високи залози - и някак да опазя сърцето си цяло. За да не се влюбя във Фордж обаче, ще ми е нужен дяволски късмет. Мегън Марч е автор на над 20 бестселър заглавия на "New York Times" ... |
|
|
Годината е 1866 г. и тримачтовият кораб Генерал Грант е на своя южен маршрут от Мелбърн за Лондон, със злато от разкопките, укрито в подгъвите и джобовете на завръщащите се миньори. В мъглата и тъмнината корабът се удря в скалите на Окландските острови, навлиза в пещера и се разбива. Само четиринайсет мъже успяват да стигнат до брега и една жена - госпожа Джуъл. Тя е бреме, от което те нямат нужда. Заклещени на замръзнал и открит остров, корабокрушенците трябва да полагат усилия заедно осемнайсет месеца, за да останат живи. Те обаче са разнородна група със собствени тайни, които трябва да пазят, а единственият им корабен ... |
|
|
От автора на "Петте спирки на сърцето" и "Пловдивски потайности"."Животът е сериозно нещо, поради своята незначителност", е казал Ромен Гари . "Отец Константин се бори с Дявола" е колкото смешна, толкова и сериозна книга, защото всеки от нас се бори със своя вътрешен демон, със злото, което среща, с падналия ангел... И ни напомня, че единствено вярата е това, което може да ни помогне да спечелим тази битка. А ако сме достатъчно мъдри, за да го направим през смях, с нужната доза самоирония и усещане за незначителност на фона на божественото, то значи вече сме достатъчно добре ... |
|
|
Драматичната любовна история на прочутия, но вече не млад художник Оливие Бертен и светската красавица графиня Дьо Гилроа по всичко изглежда е устояла на изпитанията на времето. Нещата се променят, когато Бертен среща подрастващата дъщеря на графинята - Анет - след дългото ѝ отсъствие от Париж. Разцъфващата красота на Анет привлича неудържимо художника и заставя любовниците да разберат, че илюзията не може да бъде вечна, че животът безмилостно разрушава пясъчните кули на чувствата. С тъжна ирония, лиризъм и тънък психологизъм Мопасан проследява природата на страстта - от нейното зараждане до трагичната развръзка.& ... |
|
|
"В течение на няколко поредни дни отломки от отстъпващата разгромена армия прекосяваха града. Това бе не войска, а разпасани пълчища. Мъжете бяха с дълги, мръсни бради и парцаливи униформи; пристъпваха вяло, без знамена, без бойна част. Всички изглеждаха съсипани, капнали, неспособни да мислят или вземат решения, крачеха само по навик и щом спираха, се строполяваха от умора. Повечето бяха мобилизирани мирни хорица, кротки рентиери, превиващи се под тежестта на пушката, и пъргави иначе новобранци, които лесно изпадат и в ужас, и във възторг, готови както за атака, така и за бягство; а сред тях се мяркаха неколцина ... |
|
|
Джеврие е самотна млада жена, израснала по улиците на Истанбул и често задържана в полицейски участъци. Един ден тя се влюбва в непознат мъж, който се отнася с нея както никой досега, грижи се за нея докато е болна и с уважението си я кара да се чувства като жена за първи път. С опознаването на този чужд човек Джеврие се оказва в плен на чувства, които по-рано не е изпитвала, среща любовта. Нейните приключения продължават, докато тя се опитва да защити този мъж, който в действителност е осъден на смърт. В края на романа тя се жертва и предава тялото си на силните течения на Босфора. Романът Фосфорната Джеврие се ... |
|
|
В романа действието се развива между 1913 и 1928 г. на малкия остров Барьой на северното крайбрежие. Това е историята на семейството на норвежки рибар, принудено да се бори всеки ден със суровите условия на живот. Централната фигура в романа е малката Ингрид, чувствително и възприемчиво дете, което опознава природата и света на възрастните. Недоизказаното в прозата на Якобсен разкрива простотата, истинността и красотата в отношенията между хората. Стилът на автора, напомнящ на исландските саги, хармонира с историята на малката общност на север и превръща Невидимите в творба от най-висока класа."Рой Якобсен не просто ... |
|
|
Главният герой на романа Дъжд в Париж Андрей пристига в Париж за пет дни и мисли, че този град може да го извади от поредица неуспехи и лични сътресения. За негово съжаление, през цялото време навън вали дъжд, поради което се отдава на пиене и спомени в хотелската си стая: за младостта през 1990-те години, за първата си любов и като цяло - за всичко за първи път - в Къзъл, столицата на Тува. Родителите и приятелите му вече са напуснали града, но това е неговият дом, от който той не желае да си тръгне... Искреността и прецизността на автора, вниманието към детайла създават образа на четирийсетгодишен мъж и неговия живот в ... |
|
|
Героят на Мопасан Господин Паран е типичен парижки еснаф, който живее от лихвите по ценните си книжа. Но безоблачният му живот е отровен от нетърпимия характер на жена му и от подозренията за това, кой всъщност е бащата на Паран-младши. Чистото и строго изображение на околния свят, в който присъстват едновременно и прекрасното, и грозното, превръщат всеки от разказите на писателя като: "Щастието", "Един дуел", или "Признанието", в духовно търсене, издигащо човека над животното. Натуралистичната проза на Ги дьо Мопасан е образец на реализма като личен мироглед, който писателят се стреми да ... |
|
|
Ги дьо Мопасан (1850 - 1893) е знаменит представител на натурализма и въпреки ранната си кончина оставя след себе си шест романа, три пътеписа, сборник с поезия и над триста разказа, благодарение на които е всепризнат за майстор в краткия жанр. Настоящият сборник съдържа седемнадесет от най-добрите образци измежду тях."Мопасан беше почитан от публиката, защото пишеше просто и ясно, откровено, с мярка и мощ. Беше обичан, защото излъчваше весело добродушие, мъдър хумор, който прозираше дори през сълзите..." Емил Зола "По въпросите на стила Мопасан е най-добрият учител." Джон Голсуърти "Мопасан, ... |
|
|
Изданието съдържа две творби на Николай Кънев - Антола и Смехът на сатаната. ... "Николай Кънев минава за регионален писател. Творил е през 30-те години на миналия век. Познат е единствено на изследователите и на някои краеведи. А неговото творчество влага своя безспорен принос в родната книжнина. Широката публика трябва да има достъп до него. Такава е целта на настоящото издание. Тук публикуваме две от творбите на Николай Кънев: Антола (1933) и Смехът на сатаната (1932)." От издателството "В основата на Антола е залегнала древна легенда. Кънев я е разгърнал до размерите на философски роман, положен в ... |
|
|
Ново издание. ... Драматична борба между светлите и тъмните пориви в душата на всеки от нас. Роман, в който на изпитание е подложена човечността. Общност, погълната от алчност, безнадеждност и страх. Мъж, преследван от демона на изпълненото си с болка минало. Млада жена, търсеща щастие. И седмица, през която те трябва да преосмислят представите си за цената на живота, смъртта и властта и да направят своя избор между Доброто и Злото. В затънтеното селце Вискос пристига чужденец, носещ в раницата си тайнствена тетрадка и единайсет кюлчета злато. Той търси отговор на отдавна измъчващ го въпрос: дали хората са по природа ... |
