Заглавието е непретенциозно и с нищо не задължава автора или читателите. "Пътуване с автобус" като че ли просто събира няколко статии, публикувани непосредствено след гражданската война в Испания. На пръв поглед става въпрос за пътни бележки и самият писател непрестанно отрича каквито и да било свои заслуги в очите на читателя. Но докато това литературно произведение всячески се стреми да не прилича на литература, се появява една от най-незабравимите и прочутите "щампи" на живота в испанската провинция - редом с прашните пътища, дъбовете, боровете, плажовете, спирките, слънчевите часовници, фасадите ... |
|
|
Лесният и забавен начин да създавате красиви произведения на изкуството с акварелни бои. ... Съдържа цветни, лесни за изпълнение проекти и примерни картини. Искате ли да рисувате с акварелни бои? Можете! Това дружелюбно ръководство ви предоставя практични съвети и лесни за изпълнение упражнения, които ви помагат да овладеете основните неща. Ще разберете как да работите с цвят и текстура, да упражнявате композицията и да извършвате плавни промени. Ще рисувате разнообразие от сюжети, от животни и натюрморти до земни и морски пейзажи! Открийте как да: подбирате правилните материали за рисуване смесвате цветове и да ... |
|
|
Настоящият албум от поредицата ARS LONGA на нашето издателство е посветен на колекцията гравюри на френският художник Гюстав Доре , един от най-успешните и продуктивни илюстратори на деветнадесети век, представящи поемата Изгубеният рай на Джон Милтън. За да направи гравюри по Изгубеният Рай, пред Гюстав Доре е поставена много трудна задача. Първо, епичното произведение, чиято цел, според думите на самия Милтън, е "да изясни на човека действията на Бога", е много сложна творба. Второ, поемата е изключително трудна за разбиране, изпълнена с разсъждения относно природата на религиозните убеждения. По този начин, ... |
|
|
"При Ирен Михайлова думите са телата на сенките, те формират онова пространство, в което можеш да откриеш утеха, да възкресиш спомен или да сбъднеш сън. Думите са стражи, непозволяващи на реалността да разруши крехкия свят на надеждите. Пишещият човек ги дърпа, разполага, разпределя върху мислите си и е защитен от тяхната сила. В този смисъл, веднъж изречени или изписани, думите са живи. Дърпане на сенките е стихосбирка, по своята същност стояща близо до естетиката на сюрреализма, тя диша в един друг свят - спасение от този, в който пребиваваме. Писането тук е различно от онова, което традиционно познаваме, то ... |
|
|
Потапяне всецяло в „на битието празничния смисъл” ... Не бих се заела да обяснявам поезия: ненужно е и невъзможно. Затова пък най-разкошната възможност е да я срещнеш, да я задържиш при себе си, да я употребяваш. Защото тя е действие, което придърпва в пътя си докосналите се до нея, посвещава ги и оставя всеки един на място по-високо или поне по-различно от онова, на което е бил преди срещата. Като казвам това сега, говоря също за поезията в книгата на Рада Панчовска и за местата, където тя ме заведе: в градини за размисъл, край фонтани, превъртащи прохладни води на спомени, край засади на изострени сетива, по пътеки от ... |
|
|
"Това е спасителна книга, благодарствена молитва и химн на живота. В нея има мъж, жена, приятел, син и баща, който вижда през очите на сина си. Има пътуване без въпроси, в случайна компания, положила дните си в ръцете на капитана, който може да те отведе надалеч, но не може да те върне обратно. Има море, време и вятър. Докато четете "Жена на вятъра", може да ви се стори, че знаете нещо за това пътуване, защото всичко в тази иначе измислена история е вярно - преживяно, простено, предстоящо. Думите на Александър Секулов докосват следобеда на живота с дълбока любов и оставят болезнени белези и предчувствия. ... |
|
|
В 22:03 ч. на 13 февруари 1945 г. британски бомбардировачи започват една от най-разрушителните въздушни атаки на Втората световна война: бомбардировката на Дрезден. Експлозиите превръщат в руини сърцето на града и го подготвят за ада на запалителните бомби. Пътищата стават капани от разтопен асфалт и валящи отломъци; бомбоубежищата - пещи; Дрезден е обхванат от огнен ураган, в който смъртта си намират над 25 000 души. Рано сутринта на следващия ден американските бомбардировачи довършват започнатото. "Дрезден 1945" на Синклер Маккей е спиращо дъха историческо изследване, което ни показва живота на града преди ... |
|
|
Започвайки тази книга 1951 г., Дъглас Рийд я пише за повече от 3 години, през по-голямата част от времето разделен от жена си и новосъздаденото семейство, работейки в централната библиотека на Ню Йорк, или печатайки на пишеща машина в спартански условия на квартира в Ню Йорк или Монреал. Книгата беше преработена с майсторско усърдие, всичките й 300 000 думи, само епилогът е прибавен през 1956 г. Историята на самата книга - необичайните обстоятелства, при които беше писана, и как ръкописът, след като остана скрит за повече от 20 години, излезе на бял свят и най-накрая допуснат за публикуване, е част от историята на нашия ... |
|
|
"Залезът, свечеряването, прегръдката на здрача... Танцът на светлините и сенките... Това са тоновете и боите, с които често борави Василен . Озоваваме се в места, където няма самота или където тя е всичко, което ни заобикаля, реем се между света на живите и мъртвите, между тялото (излъчването) на жената и ръката (томлението) на мъжа, който иска да го извайва отново и отново, стремейки се да получи, ако не самата жена, то поне усещането за нея, но от един момент нататък вече само за себе си и завинаги. Описанията и действията са заключени в изящната рамка на тъгата и надеждата, но тяхното тълкуване и съпреживяване ... |
|
|
"Свидетели сме как под въздействието на небесните светила в телата человечески много често се вливат по естествен път най-големи дарованиия и как понякога е едно тяло в съчетават чрезмерно и изключителни красота, изящество и талант до такава степен, че накъдето и да се насочи този човек, всяка негова дейност изглежда толкова божествен, че оставяйки зад себе си всички останали люде, той напълно оправдано се откроява като нещо, дарено от Бога, а не придобито от човешко умение. Това виждали хората в Леонардо да Винчи , който освен с телесната си красота, която никога не е възхвалявана достатъчно, се отличавал с повече ... |
|
|
"Книгата "Насън и наяве" съдържа 92 кратки истории в хибридния жанр поетична проза, като някъде прозата преобладава, другаде поетичният заряд в текстовете е по-силен. Някои от историите противопоставят, други - обратно, преливат и размиват границите между реалността на съня и реалността на явето (явното), като (някъде) чрез парадоксални или дори абсурдни наглед ситуации, картини и образи загатват екзистенциални проблеми от човешкото битие, с повече внимание върху етическото напрежение или конфликти, включително от областта на идентичността и на творчеството... В тази книга надграждам и доразвивам някои ... |
|
|
Петър Петров Дачев (1896–1968) е роден в Котел, но е израснал в равнинния Добрич и в морска Варна. Куфарчето, с което тръгва към Босфора, е повече от леко, понеже в него не са подредени излишни предубеждения и никому ненужни нагласи. Този повече от скромен магьосник на багрите и думите, на сенките и светлините открива и успешно завладява за българското изобразително и словесно изкуство една не толкова (о)позната художествена територия, каквато представлява Истанбул, поради което отдавна е заслужил да бъде не само възкресен за ново творческо битие, но и да бъде вграден във фундамента на българско-турското приятелство. & ... |
