Настоящата книга цели да покаже как повечето от различните позиции в съвременната западна философия могат да бъдат подредени спрямо четири по-общи културни гледища към историческото време. Под съвременна философия тук се има предвид периодът от Ницше , оповестил "смъртта на Бога" в западната култура, до второто десетилетие на XXI век. Но тъй като част от разглежданите нагласи имат по-дълбоки корени, изследването започва по-отдалеч с някои автори от началото на модерната епоха. В първата част от книгата е разработен модел на четирите основни културни нагласи към времето, за да бъде откроена една от тях - ... |
|
|
Сборникът включва доклади, изнесени по време на VII и VIII издание на национални методични конференции "Проблеми и перспективи на философското образование в българските университети", проведени през 2014 и 2016 г. в Творческия дом на СУ "Св. Климент Охридски" в Китен. ... |
|
|
Включените в сборника текстове представят резултатите от поредния етап в реализирането на изследователски проект на тема "Екология на виртуалните реалности", чието начало беше поставено през 2014 г. от преподаватели и докторанти във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Проектът беше създаден в отговор на необходимостта от систематично проучване на многобройните и разнообразни ефекти върху съвременния начин на живот на хората и обществени реалии, предизвикани от тяхното интензивно технизиране и дигитализиране. Както предходните, така и настоящият етап от проекта беше ... |
|
|
Стилиян Йотов е български философ, доктор на философските науки, професор по история на философията в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Роден е на 23 май 1960 във Варна. През 1979 г. завършва Немската гимназия в родния си град. Дипломира се в Софийския университет през 1986 г. с дипломна работа на тема "Възвишеното като гранично понятие на естетическото." През 1986-1987 г. е учител по философия и етика в 7 ЕСПУ във Варна. През 1991 - 1993 г. работи като стипендиант на ДААД с Юрген Хабермас в Гьотевия университет във Франкфурт на Майн. През 1998 - 1999 г. е заместник директор на Центъра ... |
|
|
Тялото започва като самоусещане, съзнание за време и за съдба. "Тялото текст" смело нахлува в противоречията на "постмодерната ситуация" посредством самата тъкан на тялото. Проследява промените в подходите, моделите и употребите на тялото и телесността. Откровеността и изразителността на тялото го превръщат в текст на самото съществуване. Като носител на човешко съдържание, на постигнат смисъл и разбиране, анализът показва как тялото от очевидна форма на живота се трансформира в съществен инструмент на културата. То се явява пред прогледа, съблазнява в докосването, променя се във времето и остава ... |
|
|
В едно свое писмо от 1888 г. Ницше нарича себе си Геният на истината, в противоположност на Гения на лъжата. Можем да приемем неговите думи изключително сериозно, защото в цялото си творчество Ницше страстно и неотклонно върви по "следите на истината", както прави и великият методолог на истината - Картезий. Проблемът за истината присъства неизменно и в най-ранните, и в най-късните Ницшеви произведения. И дори може да се каже, че Ницше не изменя драстично своята концепция за истината, вечно обречена да е неистина. Това, което променя през годините на своето творчество, са начините и подходите, чрез които ... |
|
|
Проблемът за езика е проблем за самите основания на човешката екзистенция. Животът ни е втъкан в него до неразличимост. Всяка житейска ситуация е неизменно ознаменувана от думите. Независимо дали четем, водим неангажиращ разговор или просто сме се унесли в размисъл, винаги се оказваме сред думи. А тяхното битие е толкова несигурно и противоречиво... Любов, приятелство, добродетел, свобода... колко пусти биха били тези думи, как фалшиво биха звучали, ако липсваха реалностите, към които те ни препращат. И все пак, как бихме разбрали който и да е фрагмент от реалността без думите, с които го назоваваме? ... |
|
|
Книгата има за цел разработването на понятие за личност от перспективата на философската антропология чрез очертаване на възможно най-широко теоретично поле от теми и понятия, свързани с историческото му възникване и развитие до съвременността. Разработването на философско-антропологично понятие за личност е важно с оглед на съвременните процеси на дехуманизация, които застрашават бъдещото съществуване на човечеството и водят до деперсонализация на постмодерния човек. ... |
|
|
Сборник доклади на участниците в съвместна конференция на Философския факултет на СУ Св. Климент Охридски и Философско-искорическия факултет на ПУ Паисий Хилендарски. Прилагането на интердисциплинарен подход към проблема на еротичното предполага разкриването на неговите еволюционно-природни, психологически и социокултурни черти в тяхната съотнесеност. Методологична и теоретична основа на предлаганите тук текстове е историзмът в познанието на еротизма като една от основните жизнени практики на човека. ... |
|
|
Истината е основополагаща характеристика на човешкото отнасяне към действителността. Ние се интересуваме от истини, питаме за истини, съобщаваме истини и, по-общо, улавяме моменти в потока на постоянно променящата се действителност, като разкриваме истини относно нея. Чрез своите разсъждения традиционните философи също са се опитвали да достигат до истини. За философските твърдения е специфично обаче, че при тях няма съгласие относно истинността им. ... |
|
|
Съставители: Хараламби Паницидис , Димитър Божков , Петър Горанов . ... За индивида тялото е поименна гранична зона, в пределите на която се простира вселената на неговата позната неизвестност. Тялото е първата и последната спирка на живота, стига този живот да бъде схванат в своя буквален, достатъчен и не-преднамерен смисъл. За образите на тялото от всекидневно и теоретично естество; за телесните идеологии от консумативен и аскетичен, от митичен и поетичен порядък; изобщо за усърдието и старанието на буквалния живот, съхранен в тялото, отваряме дума тук. ... |
|
|
Has the proverbially "a(nti)-historical" analytic philosophy taken a "historical turn" as some analytic "insiders" have heralded recently? In this densely argued and extensively referenced book, Blagovest Mollov argues that it has not, mainly because the only relatively determinate meaning the term can be given derives from a dubious and equally vague "historicist" perspective. Outside, and even within, the latter, the author holds, what has come to be discussed as "the historical turn (of analytic philosophy)" is neither historical nor a turn, in the sense other " ... |
