Този роман е гротеска, която си е чиста истина. Жестока и трагична социална истина, която се превръща в гротеска. Един достолепен мъж, бивш голям шеф, преживял до този момент без особени угризения комунистическата илюзия на обществото и ужасен от посттоталитарната ѝ мимикрия решава да се върне в отдалечилата се от него родна земя. За да стигне до нея главният герой трябва да премине през ада на разрухата в България, за която и сам той има огромна вина. Перипетиите и знанията за Световната икономическа криза, за Световната сексуална революция, както и за Световната криминална революция разкриват пред очите му ... |
|
"B тази книга Иван Гранитски се отправя по трудния път на сравнение между поетичната и пластичната метафора в българското изкуство от втората половина на ХХ век. Изкусителна и сложна задача. Няма съмнение, че нашата наука за изкуствата се нуждае от осмисляне и преоценка на този противоречив период. Това е време на формиране на нови оценки за идеалите, на разочарования и надежди, на освобождаване от догми, съпроводени с истински битки на поети, художници, артисти, музиканти с официалната идеология. Време на болка, но и на подем. Тази социално-психологическа атмосфера беше като кипящ котел, от който, като в мита, се ... |
|
Иван Михайлов в продължение на 66 години ръководи борбата на макдонските българи за свобода и народност. Той е в пълна нелегалност и у нас, и в емиграция - в Турция, Полша, Унгария, Хърватия, Австиря. В Италия, където оценяват величината му като историческа личност от европейски мащаб, той живее в продължение на 42 години под името Иван Атанасов. Тайнственият му дом се превръща в Йерусалим за македонските българи под робство - в свещено място. Г-жа Вида Боева-Попова, личен и политически сътрудник на Иван Михайлов в Рим, направи необичаен жест към публициста Цанко Серафимов , като го въведе в духовното пространство на ... |
|
Кратка българска история за любопитни читатели. България до края на XIX в. ... "Десетилетия наред съм изчитал с любопитство многобройни изследвания на нашата история, преди да ми хрумне да напиша тази книга. И защо се захванах с нея? Истории на България дал Господ! Но все ми се струва, че я няма историята, която българинът - не специалистът историк, а влюбеният в миналото на своя народ - заслужава. Не книга, която ще подхранва у него лъжлива мания за величие. Нито пък такава, която да се вайка над изтърваните шансове и окаяното ни положение днес. А история интересна, история донякъде поне честна и уравновесена, ... |
|
"B годината, когато се отбелязва 100-годишнината на Иван Пейчев (1916 - 1976), това издание напълно отговаря на очакванията на почитателите на неговата поезия. Използван е ясен съставителски ход - да бъдат очертани онези моменти в избора на почерк на Иван Пейчев, в които се изгражда уникалната Иван-Пейчева поетика и заработва особеният езиков модел, превърнал се в емблема на неговото творчество. Авторът се нарежда сред българските класици на ХХ век. Това е канонът на неговото поетическо творчество - свод от творби, който може да бъде препоръчан на новите читатели от ХХI век." Пламен Дойнов ... |
|
"Към подготовката на тази книга пристъпихме с твърдото убеждение за важната роля, която играят личните взаимоотношения, родството и семействеността в публичния живот и в системата на организация на българската буржоазия през XIX до средата на XX век. Убеждение, формирано на базата на дългогодишните ни научни дирения в областта на историята на Третата българска държава. Изследвайки състоянието на политическата система, развитието на отделните партийни формации, най-целенасочено това на Народната и на Демократичната партия, ние постоянно се натъквахме на факти за наличието на добре очертани вътрешни кръгове / мрежи, ... |
|
"Нали светът е сума от събития, А не предмети? Услугите са върнати, Решенията - взети. Гладният и ситият Ако се сетят, могат ли да се прегърнат и Лицата им какво ще си разкажат? Истината вън лежи - делфин на плажа, Цял и непокътнат. Кой ще го прескочи? Агонията може засега да се отсрочи." Из книгата Ти, непрестанна новина е спечелила наградата на Орфеев венец за съвременна поезия (2019), Националната литературна награда за поезия Владимир Башев (2019) и номинация за Национална награда за поезия Иван Николов (2019). Иван Ланджев (1986) е поет, есеист и сценарист. Доктор по руска класическа литература (СУ Св. ... |
|
Есета. ... Сърцето пее не от влюбеност, а от любов; и песента му се лее като безкрайна мелодия с вечно жив ритъм, във все нови хармонии и модулации. Сърцето придобива тази способност само тогава, когато си осигурява достъп до божествените въжделения и обвързва съкровената си глъбина с непреходните ценности на небесата и земята. Тогава започва истинското пеене; то не се изчерпва и не пресеква, защото тече от вечно обновяваща се радост. ... |
|
Младата Ана - момиче с идеалистична представа за света и силен стремеж към духовно развитие, се омъжва по любов за стария приятел на семейството княз Прозорски. Князът е богат, появяват се здрави и хубави деца, но огорченията и неудовлетворението на съпругата се трупат, а ревността на съпруга расте и стига до крайност... Ако авторът на тази повест беше друг, читателят щеше да види в нея само една увлекателна, добре написана история за любов и страст, ревност и разочарование. Сюжетът увлича, героите са обрисувани с психологическа убедителност и дълбочина, стилът е прекрасен. Само че тази приятна, "женска" повест ... |
|
Тринакия е много специален митичен остров, където Слънцето залязва и изгрява. Тук диаметрално опозиционните световни посоки Запад и Изток парадоксално съвпадат. Сякаш Тринакия е един полюс, място с нулеви координати. Островът на Хелиос, бога на Слънцето, е залят от вечна светлина, на него не съществуват неправди и смърт, а животът върви необезпокояван от дъжд и мъгли. След поредното корабокрушение спътниците на Одисей попадат на Тринакия и, за да утолят глада си, заклали бикове от свещеното стадо на Хелиос. Боговете ги наказват жестоко за богохулството. "Ha поетичната Тринакия ни отвежда стихосбирката на Иван ... |
|
В този луксозно издаден том са включени избрани поетически произведения от големия български писател Иван Радоев. Редактор е винаги прецизната в своята работа на литературен историк Мария Гарева. Сбирката предоставя възможност на читателя да проследи развитието на поетическия талант на автора през годините – от възторжената патетика на стихосбирката "Шумят знамената" (1951) през интимните и приглушени тоналности на "Пролетно разсъмване" (1953) и "Стихотворения" (1958), през елегичните състояния на "Един бял лист" (1975) до стаената енигматичност на "Песъчинки-животинки" ( ... |
|
Рецептите, които ще намерите във "Вкусът на България", са издържали изпитанието на времето и са се настанили трайно на родните трапези. Със съвсем малко усилия всеки може да ги приготви в дома си. Някои са класически гозби, предавани от поколение на поколение, като кавърма, козунак и боб по манастирски. А други ястия са навлезли съвсем наскоро, но вече са неразделна част от ежедневното ни меню - нима има по-любима бърза вечеря от спагетите с кайма? Нещото, което ги обединява, е вкусът, който идва от подправките. А те са типично български - няма човек, който да е усетил мириса на чубрица и да не се е сетил за ... |