Илюстрации: Дамян Дамянов. ... "Тук си признавам: армейски генерал не съм бил. В казармената йерархия тръгнах като школник и се издигнах до "фазан". Във войнишката си раница изобщо не носех маршалски жезъл, а само чифт бельо за смяна. Също и голямата досада, че ми губят времето в една безсмислена, дълга и смешна (понякога страшна игра на войници. Бих нарекъл тази книга "В търсене на изгубеното време", ако нямаше вече такова заглавие от много по-голям писател. Изгубено време, защото против волята си бях принуден да профукам в униформа две години и три месеца от моя живот, който както изглежда, ще ... |
|
Това е бездната на времето, която поглъща всичко. Остават само човешките дела - добри и лоши, величави и низки. В тази поезия доминират болката и драматизмът, породени от нехармоничния свят край нас, от невъзможноста човек да живее щастливо при своите корени. Лиризмът в стиховете трогва с интимността на споделеното чувство, с преклонението пред светия образ на майката, чието лице е отъждествено с лицето на самотата. Одухотворената природа не е само фон, а често пъти е изведена на преден план. Тя е храмът, в който лирическият герой търси и намира спокойствие за тревожната си душа. Но и този вечен храм е застрашен и се ... |
|
"Комедиите в тази книга са писани не за книга, а за сцена. Но театърът като че ли малко се интересува от съвременни български автори, а от моя милост като автор - още по-малко. Първият ми контакт с театъра, не като зрител, а като текстописец бе удар в гредата. Вече работех в "Стършел", имах няколко издадени книжки и няколко стотици публикувани разкази и фейлетони. Имах и някакво самочувствие на автор хуморист. Изглежда, самочувствието е било прекалено или пък свободното ми време, та написах и две едноактни комедийки. Подвързах ги в папчица и ги занесох в най-малкия тогава театър, оня със 199 места - по ... |
|
"...Бавни планини, научете ме как да тече бавно златната река на живота." Михаил Калдъръмов ... |
|
Приложение на преживяното."В интервю в средата на миналия век знаменитият американски писател Артър Милър споменава, че литературата придобива световно признание само когато има общочовешко значение. Тъкмо такава е книгата, която държим в ръцете си - съдба, която възприемаме като своя собствена. В настоящите описания четем за напрежение и екзотика, музика и изпитания от друг характер, преживени от българин на хиляди километри от родината. За някои политически дейци публикуването на спомени е опит за оправдание на определени действия от кариерата им, но за Михаил Михайлов то е искрен порив за споделяне с читателите ... |
|
Преди световния литературен шедьовър "Майстора и Маргарита", Михаил Булгаков пише множество разкази и фейлетони. Сред тях се откроява цикълът "Записки на младия лекар". Историите, писани между 1925 и 1926 година са вдъхновени от истински случаи в кариерата на писателя, който сам практикува лекарската професия. Разказите пренасят читателя в отдалечена провинция в Русия, в Муриевската болница, където веднага след завършването на университета постъпва героят на Булгаков - млад и неопитен лекар на 23 години. Без практика и с голяма доза униние, младият лекар приема своето назначение, което го сблъсква с ... |
|
През четирите десетилетия след първото ѝ издание "За техниката на актьора" на Михаил Чехов се е превърнала в стандартен учебник за изследователите на театъра. "За техниката на актьора" обаче е съкратен, силно променен вариант на оригиналния ръкопис на великия актьор. "За техниката на актьорската игра" е първата и единствена книга, която включва пълния текст на този блестящ ръкопис. Изследователите и учителите, които преподават техниката на Чехов, приветстват "За техниката на актьорската игра" като най-ясното и най-точното представяне на принципите, на които той учи Юл Бринър, ... |
|
"Познавам Михаил Милчев от близо 50 години. Общувайки с него, трудно се докосвах до неговата чувствителност, скрита в тайните извивки на душата му. Той беше забележителен с това, че говореше умно, начетено, но някак далечно. Докрай бранеше собствената си позиция, защитена от купищата прочетени томове на философи, учени, писатели... Красиви, сини като болка бяха очите му, в които се прокрадваше сянката на отминалия ден. А съсредоточената бръчка между тях подсказваше за дълбоката му същност и за особеностите в характера му, невинаги изявени. В такива моменти съм се чудела какво точно мисли той самият и трудно ... |
|
"Ако някоя се познае в разказите, това не е тя, това е моето въображение." Михаил Тонев "Мисълта, че човек на млади години трябва да трупа спомени, които да придадат смисъл на живота му, когато остарее, ми оказа голямо влияние в живота. Тя ми беше казана преди трийсетина години от едно момиче, според което така е разсъждавал великият Леонардо да Винчи преди пет века. Дали е така, не знам, но знам, че се разминахме с момичето и не можахме да си подарим по един спомен. То почина преди повече от десет години и от него ми остана само тази мъдра мисъл и болката от разминаването. Но съвета ѝ започнах да ... |
|
Книгата разглежда проблемите, перспективите и предизвикателствата пред устойчивото развитие, неговата философия, принципи, цели и инструментариум. Представени са специфичните особености на тяхното приложение при функционирането на системата на туризма. Разгледани са устойчивите характеристики и изисквания към нейните структуроопределящи компоненти - туристическите ресурси, продукти и пазари. Анализирани са сферите на взаимодействие "природна среда - туризъм", "социокултурна среда - туризъм" и продуктовите структури на видовете устойчив туризъм, класифицирани въз основа на рекреационните дейности. ... |
|
В лиричната комедия "Звезда без име" младата дама Мона от букурещкия "бо монд", избягала от любовника си от казиното в Синая, е свалена като пътник без билет и пари за глобата на малка гара. В градчето живее учител по математика, интересуващ се от астрономия, който е открил непозната звезда. Той я приютява за една нощ в квартирата си и я запознава с откритието си. Мона открива друг, непознат за нея свят. На сутринта тя все пак се прибира с пристигналия от Синая любовник, а учителят, назовал новата звезда с нейното име, повече никога няма да я види, "защото една звезда никога не се отделя от своя ... |
|
Сборник с разкази. ... Обществото все повече се превръща в предприятие, във фирма, чийто смисъл е да се печели. Човекът купува и продава, сам се продава и купува себеподобни. Той все повече става фирмаджия. Ние все повече сме еднолични търговци, съдружници-ортаци и съдружници със самите себе си, ние имаме своите златни акции в акционерните дружества и на разкоша, и на циганията. Разбира се, че тези превъплъщения са в някаква степен естествени, но в друга те са абсурдни. Затова е усилие да запазим равновесието, приятелството между управителя и счетоводителя у себе си. Тази книга е за промените. Тя е едно усещане за ... |