В дебютния си сборник, предхождан от романа "Единадесет дървени улици", Иван Марков фино рисува различни измерения на най-красивото чувство. Разположени по стрелките на часовника, разказите нямат собствени имена, а обозначения – криминален, приказен, трогателен, най-обикновен, приключенски, празничен, песимистичен, истински, природозащитен, международен, научнофантастичен и музикантски... но това, което ги обединява, е любовта, пронизваща живота на всеки. Защото винаги е време за любов, във всеки час и всяка минута. ... |
|
|
Иван Марков е фотограф. Това е първата му книга. В нея се показва, как можеш да снимаш без фотоапарат. Нещата и тяхната вътрешност. Живота и неговата външност. И местата, където всичко се събира. Любовите, разделите, малките момичета, които стават големите жени на дните и нощите ни. И големите мъже, които си остават малки момчета. "Тази книга е с щастлив край. Иска се смелост да направиш нещо с щастлив край. Биологично не е предпоставено да има щастлив край и за това хората се изкушават да вярват в щастие след края. Иван Марков вярва в щастието преди края, аз пък вярвам, че се появил талантлив разказвач. Ще ви се ... |
|
|
Четири драматични миниатюри, които авторът е нарекъл поеми: "Брехт", "Vat’69", "Майка", "Макаронов". "Животът продължава, а човешкият опит се разпада. Днес всеки идиот може да снима с фотоапарат. Механизирането води до това, че вече никога не можем да погледнем нищо през собствените си очи. Туристическото снимане изтрива паметта. Който не може да си спомня, той вече няма опит. Сетивата ни са колонизирани от машините. Защото наркотикът означава печелене на време на субекта. Машите означават загуба на това време. А всяко желание иска вечност. Всяко желание е съпротива срещу ... |
|
|
Фотографи: Ренета Петрова, Елена Велкова, Крум Стоев, Румен Каращранов и Венелин Георгиев. ... "Да! На тази снимка съм аз - авторът. До мен е млада невеста с национална носия. Ето ви тайната на моя млад дух. Все така ми се случва в моя житейски път. Винаги - и от по-рано и досега да имам допир с младите. Положих усилия в тази книга да ви запозная по-отблизо със заобикалящата ни действителност. Не че на вас не ви е ясна... Но все сте забързани и не винаги забелязвате всичко. Какво ли не съм преживял? И именно допирът с българската непреходност ми помогна да оцелея. Изразена е в народната песен, шевицата, възрожденския ... |
|
|
Авторизиран курс лекции. ... Марчо Марков е роден в Бургас. Завършва специалност "Политическа икономия", профил "Социология" във Висшия икономически институт "Карл Маркс", сега "Университет за национално и световно стопанство" през 1976 година и през следващата година е избран за асистент. През 1985 година защитава докторат по икономика, а от 1988 година е доцент. Бил е ръководител на катедра "Икономикс", декан на "Общоикономическия факултет", директор на "Института за следдипломна квалификация" при "УНСС", главен секретар и заместник-ректор ... |
|
|
"Колкото повече натрупвам годините върху раменете си, толкова по-често се връщам в незабравимото детство, когато малкият човек с широко отворени очи опознава разнообразния свят. Приседнали пред кръчмата или бръснарницата на площада в Калофер, старите бойни другари често се отнасяха върху крилете на спомените към младините през войните в редиците на 28-и Стремски пехотен полк. Аз слушах с любопитство за техните героични и съдбовни приключения, но когато поотраснах и започнах да чета внимателно учебника по история си позволявах и да задавам уточняващи въпроси. Дядо Стефан ме изглеждаше с добродушно снизхождение и се ... |
|
|
Интересът към темата за сакрализираната змия - змей датира отдавна в българската етноложка и фолклорна литература, както и в литературата на науките за древността. Първите етнографски изследвания на този митологичен персонаж се отнасят към втората половина на XIX век и принадлежат на П. Р. Славейков и Е. Каранов. ... |
|
|
Понякога разумът от "Любомъдрие на историята" изпада в странно противоречие с нейната загадъчна душа, което не е причина да бъде отречена. Ако някой съвременник се оплаква, че не може да разбере постъпките на предците, то това съвсем не означава, че всички трябва да се откажем от мисловното и духовното общуване с тях. Най - напред нека намерим онова, което ни сближава и хвърля психологически мост между поколенията и ги свързва в обща историческа съдба. Задочното опознаване на добродетелите, нравите и преживяванията на нашите предшественици ще ни позволи да разберем и себе си. Нека се опитаме да се пренесем ... |
|
|
Една от най-значимите повести на Георги Марков - "Портретът на моя двойник", излиза в ново издание с твърди корици и предговор на Светлозар Игов. Редом с "Жените на Варшава", "Портретът на моя двойник" е емблематична за творческия път на българския писател. Издадена за първи път през 1966 г., повестта използва езоповски език, за да говори за социалните проблеми на едно общество, което се опитва да си придаде вид на идеално, но всъщност идеалите са само параван за една мръсна игра. Двама заклети картоиграчи измислят план как да оберат на покер най-големия майстор на тази игра - Хиената. ... |
|
|
"Учебникът е замислен напълно в духа на българската научна традиция, според която той не само да отразява, но и да надминава общото ниво на развитие на наказателното право у нас. Началото на тази плодотворна традиция бе поставено през 30-те години на миналия век от недостижимия академик Никола Долапчиев и по-късно продължена с безспорен авторитет от уважавания проф. д-р Иван Ненов (1963 и 1972 г.). Техните учебници са актуални и днес. Но животът продължава и върви напред. През следващите десетилетия българската наказателноправна наука претърпя мащабно и бързо развитие в трудовете на такива светли умове като чл.- ... |
|
|
Академик Георги Марков осветлява чрез неопровержими по съдържание документи от български и чуждестранни архивохранилища онези ходове на Голямата политика, които задкулисно уговарят Великите сили и влияят на предпоследното действие от вековната драма на заплетения Източен въпрос. Той показва как тяхното непримиримо съперничество се отразява пряко върху поведението на воюващите страни, принудени да търсят покровителство срещу задължения в приближаващата Първа световна война. Същевременно се изтъкват и нарастващите противоречия между балканските съюзници за разпределението на дяловете от Османското наследство, породили ... |
|
|
"В предлаганата на вниманието на любознателните четци книга не се наемам да се произнеса "от последна инстанция", а се стремя да покажа и докажа, че "Съдбата в Историята" е многолика и не взема пристрастно страната на силните на деня. Тя е в състояние да преобърне благоволението си и да накаже самозабравилите се галеници, както и да подаде ръка на давещия се нещастник, подценил подводните камъни поради привидно тихата повърхност. Ако сме искрени пред себе си и другите, недоразуменията няма да се превърнат в беди. Никой не е надхитрил Съдбата в стремежа да я спечели изцяло на своя страна. Добре ще ... |
