"Там, където не сме" - новата поетическа книга от Георги Господинов събира стихове, писани през последните десет години и неиздавани досега. Тя е пета по ред след вече класическите му стихосбирки от 90 -те "Лапидариум" и "Черешата на един народ", след "Писма до Гаустин" (2003) и общото им издание в антологията "Балади и разпади" (2007). Господинов често казва, че внася контрабандно поезия в своите романи. Но е вярно и обратното - можем да открием ненаписани романи, контрабандно внесени в стиховете му. В стихосбирката има нещо от личната и световна меланхолия на " ... |
|
"Нито аз да те пусна. Не можеш да промениш миналото. Но това, което можеш да направиш е, да го превърнеш в хубаво бъдеще." Женя Кънева По-жив от всякога Спомените ни отдавна са погребани, а възкръсват на нашето място. Думите отдавна са изчерпани още от последното ни лято. Любовта отдавна я изгубихме, но пак намира ме, щом чуя наша песен някоя. Отдавна си мъртъв за мен, а всъщност по-жив си от всякога. Женя Кънева Женя Кънева от малка усеща думите и поезията я омагьосва. Изкушава се да пише, докато следва в Лондон и е далеч от дома си. През 2020 г. се престрашава да сподели свои стихове в социалните ... |
|
"Проектът Под езика свързва нишките на два типа комуникация - писмено-абстрактен и изобразително-конкретен. Типографският маниер, при който кирилските и латински букви се превръщат в пиктограми огъва линията на времето и я затваря в непрекъсната окръжност. Той е пресечна точка на две различни гледни точки към предметния свят, на два начина на интерпретирането му. Експонатите от тази разширяваща се колекция заемат междинно място между две епохи в писмената традиция - между буквите, които ползваме да пишем, и изображенията, които можем да четем. За мен важността на този проект е в кротката провокация и поканата към ... |
|
Съставител: Иван Теофилов . ... "Тази антология няма строги, наизустени рамки. Нито учебникарски претенции. Тя е вътрешен празник. Отношение на поет към поети. Свободен колаж от творби на 24 автори. Всеки от тях е приемал символизма - цветния въздух и духовния аромат на времето! - индивидуално: като лично убеждение или само като изразна система. Затова съжителството от имена на причисляващи и непричисляващи се пряко към течението поети намирам за съвсем естествено. Още повече че българският вариант на символизма е съществувал твърде либерално - даже някои поети, обвързани с идейните програми на списание Хиперион, са ... |
|
Да не простине Усети ли студен ветрец и влага, жирафът шалче и каскет си слага. Каскетът му не е голям - почти като на дядо Петър, а шалчето, видях го сам, е дълго точно километър. Леда Милева В настоящия сборник са събрани 40 от най-харесваните и популярни стихотворения на Леда Милева , чудесно илюстрирани от художника Любен Зидаров. Щом отворите страниците незабавно ще се върнете в безгрижните детски дни. А там ви очакват героите от Влак-юнак, Момчето и вятърът, Сивата мишка, Зайченцето бяло, Юначе с калпаче и още много други. ... |
|
"Ноември" е второ издание на дебютната стихосбирка на Спас Димитров, по-известен като DимитроV. Защо "Ноември"? Това е период в живота на автора, когато всичко се променя, разпада, а след това нарежда постепенно. Това не е книга за любов и раздяла, а по-скоро за причините за тях. Стихосбирката изрисува кривата на живота, а именно възход и падение. Стои между отчаянието и успеха, между мрака на днешния и надеждата на утрешния ден, а из всичките ѝ разпилени страници всеки намира това, от което се нуждае - лек за болката или причината за нея."През ноември срещнах любовта, любим месец... любим ... |
|
Творчеството на Иван Вазов заема единствено по рода си място сред високите образци на българската художествена словесност. Този автор остава в литературната ни класика с ореола на Патриарх на българската литература. Есен Ронят се в златната есен лист подир лист от дървята, рони се песен след песен и на певец из душата. Ронят се дните ми бледни: всякой ден "сбогом" на радост някаква ил на последни блянове, сенки от младост. В тиха скръб гледам към заник, гледам как слънце ще зайде... Скоро и ази, тук странник, негли ще чуя зов: "Хайде!" Одеса, 1888 ... |
|
"He от вчера Роман Кисьов отдава огромно символно значение на епитафията, възприемана от него като откриване на път към живота след смъртта, на път към възкресението посредством присъединяването към Вожда на Силите на Светлината. Сега, от висините на натрупаната мъдрост, в поредната разтърсваща сетивата ни поетична книга Епитафии, Спасеният осъзнава, че ковчегът, който го очаква, е Ноев. Всеки от камъните в поетичната гробница - неизвестното място, в което и смъртта е смъртна, разказва притча - от потъналия в мрака почитател на суетата в живота, загърбил правдата на Вечния Живот, до Откривателя на Вечната и Святата ... |
|
"Събраното в страниците на този свитък написах преди доста години, разхождайки се и търсейки в мислите, или разхождайки се в мислите, или търсейки в разходките... Записките бяха спонтанно нахвърлени в тефтера, докато крачех, наслаждавайки се на деня или бързайки за някъде. Строфите са изсипани от естественото им движение, без да са творчески изстрадани. Може би в това е ценното и чарът - лекотата и непринудеността на излятото в настоящата книга. Опитах да подредя идеите и картините, като обособих два раздела на написаното, с оглед да му придам определена структура и визия. С надежда за интересно четиво, поднасям на ... |
|
"B лежерния следобед на летен ден полюлявам се безгрижно във въжена люлка. Приятно горещо е - наоколо природата е стихнала в сладка дрямка, но трепти в неспирно движение с всяко дихание. С освежаващи длани вятърът играе с косите ми и нашепва приказни истории. Мелодично е настроението, композирано от ефирни, галещи, непретенциозни нотки. В блаженство затварям очи. Картини изкусно дефилират, наслагвайки пореден кадър с повея на вятъра." Миглена Пешева С вятъра С повея на вятъра събуди се небето. Семената на глухарчето припнаха в полето. Да засеят мечтите на малки и големи. Да изгреят лъчите за нови поколения. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... Томчето с избрани стихотворения, песни и романси, преведени от Александър Муратов и Атанас Далчев, ни среща отново с любимия испански поет. Предговорът е на Любомир Левчев. "Когато умра, погребете ме с мойта китара под пясък и глина студена. Когато умра, между портокали и мента зелена. Когато умра, погребете ме вий, ако щете, в един ветропоказател. Когато умра." ... |
|
Не вярвах, че ще оживея... Какво да правя, извинете .... Все ще дишам Аз ... И пея - един от старите поети. /Недялко Йорданов/ ... И ето го вихърът ... Нима? ... Нима съм го достигнал вече? Наистина над мен - небе! Небе...Небе...И нищо друго. О, господи, какво да правя, освен да продължа нагоре... ... |