Само едно телефонно обаждане е нужно, за да върне Малъри Олдис в родния ѝ дом на крайбрежието на Роуд Айлънд. Преди двайсет години тя е избягала оттам след трагичен инцидент с близка на семейството. Инцидент, който е разрушил брака на родителите ѝ, отчуждил я е от сестрите ѝ, сложил е край на връзката с първата ѝ любов. Завръщането е емоционално и изпълнено с мъчителни спомени, мистерии и неразгадани тайни. За Джой - тринайсетгодишната дъщеря на Малъри, всичко това е ново и непознато. Израснала без баща, тя жадува за голямо семейство и копнее да прекара повече време с дядо си, когото едва ... |
|
|
"Роуз е изчезнала" разказва за културния сблъсък и асимилация между общността на финландските имигранти и коренното население на Северна Америка през XX век. Романът изисква от своите читатели да бъдат смели и отворени за литературни експерименти. Четиресет и пет годишната Лемпи се завръща в резервата Фон дю Лак в Минесота, след като в спомените на възрастния ѝ баща започва да се мержелее призракът на отдавна изчезналата му съпруга Роуз. За да разплете семейните тайни, да открие себе си и да продължи живота си, Лемпи се изправя лице в лице с истинската си идентичност, връща се към корените си, резервата и ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Алис от три години живее сама в къщата на покойната си баба в Северна Франция, но я издържат родителите ѝ. Независимо че е завършила Сорбоната, тя не успява да получи очакваната реализация в сферата на академичните социологически изследвания. Почти на трийсет е, без работа, без приятели, останал ѝ е само споменът за неслучила се любов. В желанието си да бъде самостоятелна, Алис решава да организира работилнички по писане в два дома за стари хора, още повече че дисертацията ѝ е свързана с такива домове. И това променя живота ѝ. Изобщо не е очаквала, че работата ще е така интересна и че ще прочете ... |
|
|
21-годишната Жустин живее в дома на своите баба и дядо заедно с братовчед си Жул, тъй като родителите и на двамата са загинали в автомобилна катастрофа. Жустин се грижи за обитателите на Дома за възрастни хора Хортензиите и харесва работата си. Тя обича да чете, но повече от всичко обича да си говори с пансионерите - за нея всеки от тях е жива ходеща книга и ако никой не чуе историята им, това означава, че една книга е загубена завинаги. Особено привързана е към Елен, близо стогодишната крехка дама, която в съзнанието си най-често седи на брега, вперила поглед в морето в очакване на своя любим. Миналото има много по- ... |
|
|
Съставител: Геновева Димитрова. ... "Не съм ненормален, психар или идиот, за да снимам филми за собствена употреба. Семейни реликви е имал прожекции. Срещал съм различни реакции. Но все пак се лаская да кажа, че не съм срещал равнодушие. Ако някой ми каже, че филмите ми са подобни един на друг, монотонни, говорят за едно и също, подобно на старата група Black Sabbath, бих казал, че тези филми, а и аз между тях, приличаме малко на църква на гробище. Тази църква не е като другите църкви - там няма сватби, няма кръщенета, няма празници, няма разнообразие. Поводът винаги е един и същ. Но не може и без такава църква." ... |
|
|
107 рецепти, които никога няма да се забравят..."Здравей! Аз съм Мишо и искам да те поканя на едно незабравимо кулинарно пътешествие с моята книга Бабиното тефтерче с вкусни рецепти. Тук съм събрал 107 от най-вкусните и запомнящи се рецепти, които носиха уют в моя дом и съм сигурен, че ще донесат същото топло усещане и в твоя. Тази книга е моят начин да споделя с теб магията на бабината кухня. Всяка рецепта е изпълнена с любов и традиция, и е написана с мисълта за теб - за твоите усмивки, за твоите семейни трапези, за твоите моменти на кулинарно творчество. Не е нужно да си професионален готвач, за да създадеш ... |
|
|
100 лесни начина мигновено да станеш по-щастлив. Бъди по-щастлив сега ще ви предложи 100 прости неща, които можете да направите още сега, за да предизвикате положителни промени в живота си. На този практически насочен наръчник не бива да се гледа като на списък със задължителни стъпки за изпълнение или като на строга програма за самопомощ - авторът предупреждава още в началото колко погрешен е този подход. Това не е списък, а по-скоро бюфет, пълен с вкусни почерпки за душата и тялото ви - лесни и прости за приготвяне, с които можете да се награждавате всеки ден, без да изпитвате вина, че не сте ги направили всичките. ... |
|
|
"Познавам Михаил Милчев от близо 50 години. Общувайки с него, трудно се докосвах до неговата чувствителност, скрита в тайните извивки на душата му. Той беше забележителен с това, че говореше умно, начетено, но някак далечно. Докрай бранеше собствената си позиция, защитена от купищата прочетени томове на философи, учени, писатели... Красиви, сини като болка бяха очите му, в които се прокрадваше сянката на отминалия ден. А съсредоточената бръчка между тях подсказваше за дълбоката му същност и за особеностите в характера му, невинаги изявени. В такива моменти съм се чудела какво точно мисли той самият и трудно ... |
|
|
|
|
|
В океана от лъжи две сестри търсят пристана на истината... Кит е лекарка, чийто живот е белязан от загубата на обичната ѝ сестра Джоузи. Преди петнайсет години момичето загива в терористичен атентат... или поне така смятат всички до този момент. Защото на екрана грее нейното лице, няма място за съмнение. Захвърлена във водовъртеж от емоции - тъга, объркване и гняв - Кит поема към новозеландския град Окланд и към момичето, което някога е било целият ѝ свят. Пътуването през океана е и пряк път към миналото и спомените. Под спокойната повърхност се крият още тайни, семейни трагедии и едно момче, което се ... |
|
|
От автора на "Оплети и разплитай". На какво сме готови за отстояването на трудно възможното лично и семейно щастие? Докъде стигат рамките на разумните отстъпки и компромиси, когато искаме да задържим до себе си приятели и близки? Какъв може да бъде отпорът ни срещу често неизбежните намеси в крехкия свят на двама души. Въпроси, които са до болка познати, но своеобразно и посвоему намират отговор в нови роман на Христина Панджаридис - "Ферма за калинки"."...Не ми ли се полагаха повече от двайсет минути и да изляза с по-леко сърце, нямаше ли плетеницата от игра на жмичка да се разплете? Не бяхме ... |
|
|
Написан в традицията на най-добрите латиноамерикански автори като Исабел Алиенде , "За жените и солта" преплита историческите събития с личния избор и поставя важни въпроси: за семейните тайни и за случайността, на която сме подвластни всички. Романът на Габриела Гарсия говори с гласовете на жените от миналото и настоящето, баби, майки, дъщери, кубинки, салвадорки... Жени, прекосяващи граници, за да дадат шанс за по-добър живот на децата си. Жени, носещи по кожата си спомена за любов, предателства и болка, и усещащи по устните си вкуса на солта от сълзите си - вкуса на морето... Куба, 1870 г. В бунтовно за ... |
