Български исторически роман. ... Уважаващият себе си народ не иска друг да разказва историята му, а я пише и помни сам. Преди народът да изчезне, изчезва неговата история, паметта му. Народ, който не помни собствената си история, я учи от разказите на другите и се оглежда в тях като в криво огледало. Тогава обаче той вижда тяхното отношение към себе си и външността си, отражението си и няма да знае кой е всъщност. Историята е начин да познаваш и да виждаш себе си, чрез предците си, тя е следа, която народът оставя в света. ... |
|
|
При хиперборейците - Тази моя книга, пише Църнянски, е роман, пътепис, мемоари, поезия, та дори и памфлет, хаос от спомени, пътувания и лутания... Това е смесица от пътеписи до Шпицберген, дотам, докъдето корабът може да стигне, смесица от пътеписи из Италия, впечатления, бележки, размисли на човек, започнал да остарява. Пише за Италия, но същевременно възкресява спомени за неповторимия Север, за копнежа към Хиперборея - страната на вечната красота, в която слънцето никога не залязва, за митичния народ на хиперборейците, който според гръцката митология живеел от другата страна на северния вятър. Изкуството също заема ... |
|
|
„Неизразимо свободен и точно толкова самотен, каквито сме всички ние в адските часове на този кръстопът, наречен съвременна България. Само благодарение на това чувство, на тази нагласа Александър Томов съумява да реагира на времето, като едновременно го отрича и утвърждава. Той отрича в него цялата „провинция на духа“, „гилдията на кадровиците“, „армията на посредствеността“ за това, че ни обрекоха да разгръщаме с отврат и ужас страниците на поредното издание на българската трагедия. И утвърждава опорната точка на голямото време, което праведният българин носи в душата си. Утвърждава пленителната красота и мъдрост на ... |
|
|
Общ окултен клас. ... Книгата съдържа 20 беседи от Общия Окултен клас, държани от Учителя през 1931-1932 г. (първите 20 беседи ще откриете в том първи ) "Всички животни и растения, всички живи същества живеят в Бога, но те не съзнават, че живеят в Него и вследствие на това произтича един вътрешен дисонанс в тези същества. Ние живеем в Бога и величието на Бога се състои в това, че Бог ни е допуснал да живеем в Него и да правим престъпления. Това е величието на Бога. ...Както Бог ни е оставил да живеем в Него и да правим каквото искаме, така и ние трябва да оставим Бога да живее вътре в нас и да прави каквото иска. ... |
|
|
Книгата съдържа преводи. Руски поети от XIX - XXI век. Има имена на автори в нашата литература, пък и в други литератури, които не само участват в процесите, определящи нейното състояние и развитие, но са в основата им. Такъв автор е Надя Попова. Защото тя е не само талантлив, доказал себе си поет, но и един от най-добрите преводачи от руски език и на руски език от български, публицист с ярко перо, автор на проблемни статии, на отзиви за книги, есета, предговори към книги на наши и чужди автори. Познаваме преводите на Надя Попова на руски поети - класици и съвременници, между които Владислав Ходасевич, Марина Цветаева , ... |
|
|
Предложеният от автора модел за терапевтичен подход в лесно приложим не само от психотерапевти, но и от общопрактикуващи лекари. Универсалността на подхода и ясната постановка позволяват прилагането му дори в ограничеността на лекарската практика. Тъй като методът използва удачно личния потенциал на пациента, той се превръща във важно допълнение към предимно соматичната ориентация на съвременната медицина."Ето един психотерапевт, който не твърди, че досега всичко е било погрешно!... Песешкиан се стреми към позитивен поглед спрямо различните терапевтични съставки... за него пациентът наистина страда, но от ... |
|
|
Втората част от спомените на фелдмаршал Ерих фон Манщайн пресъздава мащабна картина на сраженията на Източния фронт от края на 1942 година до средата на 1944 година. Лятната офанзива на вермахта през 1942 година след първоначалния успех завършва при Сталинград с катастрофа. В отбранителните боеве през 1943 - 1944 година блясва талантът на Ерих фон Манщайн, командващ тогава групите армии Дон и Юг, като майстор на активната мобилна отбрана. Въпреки упоритото нежелание на Хитлер да отстъпва територии дори с цената на непоправими загуби на цели армии, Манщайн успява да опази войските си от пълен разгром и обкръжение, а ... |
|
|
"...Шогун беше най-висшия ранг, който някой смъртен можеше да достигне в Япония. Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата. С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора. Шогунът управляваше от името на императора. ... Торанага се усмихна наум... А аз ще се сдобия с истински трофей в голямата игра, започнала в деня, когато тайко умря - шогуната. За това съм се борил цял ... |
|
|
Книгата е създадена от авторски колектив от областта на фармацевтичната ботаника. Сред тях са: Румен Младенов - професор по ботаника, доктор по ботаника, лектор по фармацевтична ботаника в Биологическия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", във Фармацевтичния факултет и Медицинския колеж на Медицинския университет - Пловдив Илия Чешмеджиев - професор по ботаника, доктор на биологическите науки, дългогодишен преподавател в Аграрния университет - Пловдив Иванка Димитрова - доцент, доктор по ботаника, лектор по анатомия и морфология на растенията в Биологическия факултет на ... |
|
|
Вторият том от съчиненията на Сьорен Киркегор съдържа двете части на книгата му "Или-или" - "Житейски фрагмент, издаден от Виктор Еремита (псевдоним на автора). Тук се преплита естетическите схващания на живота с един етически светоглед. Преводът е дело на Стефан Начев. "Киркегор търси истината, която именно осмива, оплаква и проклина, която е само "субективно целесъобразена", която е истина само и защото е полезна и изгодна, защото улеснява живота и облекчава съществуването. И ако в "Или-или, въпреки изразените категорични предпочитания на самия Киркегор, липсва дидактична повеля, ... |
|
|
Това издание е окончателна редакция на "Български хроники". Баш историците мислят човешкия живот преди всичко във факти. Стефан Цанев го превръща и в състояния и рефлексии. Целта е тези, които идват след нас, да не бъдат отегчени, уморени, дори мисловно умъртвени от Историята. Авторът на Хрониките демонстрира потенциалната естественост на случилото се. Неговите исторически страници са като трохите на Хензел и Гретел - подобно на тяхното завръщане, нашата историческа вгледаност винаги ще си остава по-скоро възможност, а не даденост. В този ред на мисли подходящ анонс към историческите хроники на Стефан Цанев е: & ... |
|
|
"... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не "благодарение на...", а "въпреки че..." Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата и мемоарна книга – "Дървото на живота", издадена от ИК "Жанет 45" през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две "книги на паметта" (от фр. memoire – "памет"), които ИК "Жанет 45" с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли ... |
