Сборник с най-хубавите народни и авторови приказки, който е едновременно интересен и полезен подарък за всяко дете. Интересен, защото в него са събрани истории класически, истории, които са най-добрият лек, когато някой е малко тъжен, малко обиден или пък съвсем малко не си е научил урока. Това са приказките, без които учебниците не могат, приказките, които щедро раздават усмивки, приказките, които са забавни, дори когато са прочетени за 101-ви път. Но изданието е и много полезно, защото в него са събрани основните приказки, които се изучават в училище и са препоръчителни за извънкласно четене от 1. клас до 4. клас . ... |
|
|
"B Теорията на хаоса се твърди, че ако пеперуда, намираща се в единия край на света размаха своите крилца, може да промени траекторията на енергията така, че това да предизвика цунами в другия край на света. Това се нарича Ефектът на пеперудата. Когато сме на кръстопът ние усещаме, че можем да променим нещо малко, но точно това движение е способно да преобърне живота ни. Житейският ми опит показва, че именно поредицата от малки промени, които правим всекидневно, води до големите и важни събития в живота ни. Малки и на пръв поглед обикновени неща придават на ежедневието ни смисъл, носят щастие и създават любов. Тази ... |
|
|
"Тази къщичка жлелзна върши работа полезна. Тя храната ни запазва във студената си пазва. Що е то?" Весела книжка с гатанки, със странички за оцветяване! ... |
|
|
Семейната фирма "Магазин за самоубийци" процъфтява сред чуждото нещастие до деня, в който се появява безмилостен противник: радостта от живота. От десет поколения семейство Тюваш продава всевъзможни средства за самоубийство. Бащата, Мишима Тюваш, специалист по насилствена смърт, ръководи с желязна ръка бизнеса. Майката Люкрес, привърженичка на отравянията, сама забърква фаталните смеси. Големият син Венсан проектира лунапарк на тема самоубийство. Дъщерята Мерилин, грозновата и непотребна, е готова сама да сложи край на живота си, но това е немислимо: "Кой сетне ще върти магазина? Семейство Тюваш си имаме ... |
|
|
Всеки роман е нов живот. Също като сънищата, за които говори френският поет Жерар дьо Нервал, и романите разкриват пъстротата и сложността на нашия живот, изпълнени са с хора, лица и предмети, които ние разпознаваме. Досущ както става в сънищата, когато четем романи, ние понякога сме толкова впечатлени от властното въздействие на онова, което срещаме в тях, че забравяме къде сме и си представяме, че се намираме сред въображаемите хора, сред въображаемите събития, на които ставаме свидетели. В такива мигове имаме чувството, че откритият от нас въображаем свят, на който се наслаждаваме, е по-истински от истинския свят. Това, ... |
|
|
Една история, която сблъсква минало и бъдеще, наука, реалност и философия. Едно момиче, родено с рядка генетична аномалия, в свят, в който хората се стремят към съвършенство. Една епична битка на малцината, които все още вярват, че еволюцията ни не е случайна и може би има закодиран смисъл. Един свят, опустошаван от катаклизми, генерирани от човешката жестокост над природата и себеподобните си. Една любов, която се ражда от пепелта на планета, колонизирана от новите човеци. Една история на бъдещето, което строим днес. Един роман, чиято завладяваща история търси отговорите на много въпроси. Как се е родила Вселената? Каква ... |
|
|
Лъвът, който си изгубил рева. Мечето Тобиас, което се казвало Тобиас Абвгдежз...я, но една акула му отхапала фамилията. Гутенберг и свраката. Кучето и котката от две купи в центъра на Рига. Това са част от героите на един от най-обичаните латвийски детски писатели, Юрис Звиргздинш, и те го представят по-добре от езиците, на които е получавал (още по-много, включително наградата за най-красива детска книга в Латвия). Имало едно време един град, в който се разхождали мечки. Понякога те водели със себе си хора, за да им свирят, ако им се дотанцува. Защото мечките много обичали да танцуват. Тези мечки не били много и не били ... |
|
|
Мариа Баздрагянова е необикновено българско дете. Тя е на 10 години и много обича да чете книги. Две поредни години е награждавана от Регионална библиотека - Благоевград като "Най-четящо дете". Тази книжка тя написа на 9 години, вдъхновена от игрите с приятели и от собственото си въображение. За малчуганите това е занимателно четиво, което ще ги накара да обикнат литературата от мънички."Посвещавам тази детска книжка на всички деца по света и на всички автори, които пишат за децата." Мариа ... |
|
|
Сборникът е побрал едни от най-интересните романи на известния писател: "На Странджа баир душата", "Прогнозата", "Мъже без вратовръзки", "Ние, децата на голямата лъжа", "Правилата". Тук е целият Дончо Цончев - такъв, какъвто читателят го е обикнал - актуален и развълнуван, пристрастен към съвременни проблеми и омагьосващ със словото си. "Ако и през 2087 година все още има хора, които могат да четат, и ако това съчинение някак се запази дотогава, нека тези хора разберат какво сме мислили за тях ние. Ние - вече мъртвите отдавна, - които сега раждаме техните прадядовци, ... |
|
|
Една увлекателна, оригинална забавна история с неочаквани обрати, гарнирана със свеж британски хумор. Две човешки същества са оплетени в очарователна, романтична любовна история, която е ловко направлявана от "избягали" в интернет изкуствени интелекти. Машините се намесват в техния живот и се опитват да им помогнат в търсенето на любовта. Дали е възможно това? Ще могат ли да се ориентират в сложния пъзел на човешките емоции и да проумеят щастието на човешките същества? "Щастието на човешките същества" не е мрачна антиутопия за надмощието на машините. Ни най-малко. Това не е история за машините, а за ... |
|
|
Малката лопатка иска да помага, но големите строителни машини само ѝ ръмжат: "Върви си! Това е строеж, иска работа точна и гладка! Не ни е сега до игрички със малка лопатка!" Но дали те могат да построят пясъчен замък? Римувана приказка за малка лопатка, големи машини и едно истинско приятелство. ... |
|
|
"За историята на тази книга или как се запознах с Рошав Пенчо. По време на седмицата на детската книга и изкуствата за деца и юноши, при литературна среща с учениците от село в бургаския край, ме запознаха с едно палаво момче. Родителите му работеха в града, а то учеше в село при баба и дядо. помолиха ме да поговоря с него и да се опитам да му въздействам да престане да тревожи възрастните хора с непрестанните си немирства. разговорът ни тръгна трудно, но постепенно малкият пакостник се отпусна, тъй като аз проявих интерес към това, което върши и той започна да ми разказва различни драматични случки, в които главен ... |
