Продължение на бестселъра "Кафене на края на света". Животът и мирогледът на Джон се променят кардинално, когато една вечер се изгубва и случайно попада в крайпътно кафене със странното име Защо си тук. Вълнуващите разговори и достигнатите прозрения му вдъхват смелост да загърби потискащата рутина на ежедневието и да възприеме нов подход към живота. Десетина години по-късно Джон кара колело по живописен маршрут на Хавайските острови, когато за негово огромно изумление вижда край пустия път кафене Защо си тук. Там са и старите му познати - сервитьорката Кейси и собственикът Майк. Към тях обаче ще се присъедини ... |
|
|
Едно дете расте в сянката на мрачна фигура - сляп старец, който пази тайната за миналото си. Порасналият вече мъж потегля на дълго пътешествие, за да я открие. Страхът от миналото, студът на миналото, леденият полъх на живот, над който човекът няма контрол - Предел на забравата всъщност е безпределна книга. След толкова много написани и изговорени думи за съдбата на заточениците в Далечния север по времето на комунизма нов ракурс към тази тема изглежда невъзможен. Но романът на Сергей Лебедев го открива - той е потъване в мрачните галерии на рудниците, поглед отдолу, отзад, през очите на невинния, омърсен косвено, ... |
|
|
"Новите стихове на Венцеслав Николов ме убеждават в нещо, за което по-скоро съм се догаждал. Често в мигове на униние съм си казвал, че ако умеех да свиря на някакъв инструмент, много по-ефективно бих надмогвал житейските несгоди. И ето, един виртуозен музикант посяга (не за пръв път) към словото, за да ни увери, че светът край нас е велико чудо, че независимо от всичко този живот е увлекателно приключение, че щастието е достъпно за всички хора и че имаме право да се стремим към него. Тази поезия е автентична, тя е поезията на този автор. Когато чета стихотворенията от новата книга, виждам Венци, който излиза ... |
|
|
По-скоро книга, отколкото стихосбирка, конципирана около неповторимата поетика на едноименния град. Лисабон присъства в нея по няколко различни начина: със своята реална топография, културно натоварена, одухотворена, наситена с отсъствие, анонимност, самота, любов, но и като метафора с трудно уловима, изплъзваща се семантика – може би на (умиращата) поезия, може би на (окончателно мъртвия) порив към приключения?… Във всеки случай – нещо трептящо на ръба между сантимента и героиката. С тази книга Пламен Антов – едно от емблематичните имена на “младата” поезия от 90-те години на миналия век – по един малко изненадващ начин ... |
|
|
Книгата разказва историята на 1946-а като година на избор. Фокусира се върху дилемите на зависимостта и свободата. Представя първите сцени на лирическо обожание на вожда Георги Димитров. Тълкува битките за надмощие в Съюза на българските писатели и инструментализирането му като подчинена организация на режима. Изследва пълзящото фаворизиране на социалистическия реализъм и тенденциите за литературно обслужване на държавната политика. Описва и осмисля преследването на свободата на словото и на нейни персонални носители - Кръстьо Пастухов, Трифон Кунев, Цвети Иванов, Петър Горянски, Иван Радославов, Иван Богданов и други, ... |
|
|
От тук до края на сърцето е първата самостоятелна стихосбирка на авторката Цвета Тодорова . Нейният неподправен стил предизвика сериозен отзвук в социалните мрежи. Цвета започва да пише преди 12 години, като често казва, че не знае дали тя е намерила поезията, или поезията нея. Умелата игра с думи, която е характерна за нейната поезия, дава "храна" за размисъл и разчувства всеки, прочел стиховете ѝ. ... |
|
|
Някъде в Южна Америка... Дали наистина това е Той? В забутано село някъде в Южна Америка са се заселили немски емигранти. Те живеят изолирано, като се изключат посещенията на малкия Сантяго, който слугува на възрастния и болнав господин Ханс. Двамата се сприятеляват и момчето попива от знанията на безпомощния и никому ненужен старец. И докато селото е разтърсвано от насилствените вземания на властта в страната (хунта, тоталитаризъм), в болното съзнание на стареца, криещ истинската си самоличност, вилнеят спомени от миналото му - като унизено, тормозено и потискано дете, нереализирал се художник, диктатор психопат, ... |
|
|
Дневник на военния кореспондент - 1913 г. ... Критичните дни на България е дело на чешкия журналист Владимир Сис , който прекарва Балканската война като кореспондент на вестник Народни листи и често пише своите статии на фронта, на метри от бойните действия. От лице с чисто служебни задължения, чехът се превръща в пламенен защитник на българската национална кауза, а България става негова втора родина. Началото на Междусъюзническата война го заварва в София. Сис е свидетел на терора, който мирното население търпи от бившите ни съюзници, и на леещата се в европейската преса антибългарска пропаганда, подхранвана от ... |
|
|
Има много приказки и легенди, които опитват да обяснят това - защо през март носим два усукани конеца, вързани за ръцете си, и защо не трябва да ги сваляме, докато нещо не ни увери, че пролетта идва. Тази книга не разполага с готов отговор на този въпрос. Но ни напомня, че със самия акт на връзване, чрез това простичко действие, ние придобиваме правото сами да изработваме своите малки поличби за пролет. Снегът вече не ни плаши. Сред замръзналата бяла нощ нещо горящо, живо, неуморно търси пътя си към следващия сезон. "Годината на Март" - това е времето, нужно, за да догоним сърцето си. Представяне нося лицето ... |
|
|
Съставител: Искра Баева , Александър Сивилов. ... Поводът за сборника е поредната годишнина от Втората световна война. Само че всеки, който отвори страниците ѝ, ще види, че това е само повод. Всъщност историците, споделили своите изследвания в книгата, са мотивирани по-скоро от отговорите на въпроса какъв свят успява да създаде отдавна отминалата война. Дали това е свят на демокрация, мир и благоденствие, или на нови идеологии, победили старите, но опитващи се да наложат своите виждания над останалите? Този поглед от исторически през последната година отново се превърна в политически актуален. Но все пак не трябва ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Една много скандална, но и много вярна книга, или кой кой е и кой не е в българската литература в момента. За литературата може да се пише всякак. Златко Ангелов и избрал да бъде открит и безпристрастен към авторите и книгите, които са го докоснали. Той ни допуска да влезем в неговия литературен свят с доверие на стар приятел. Това е единственият честен начин, по който писателят може да стигне до своите читатели. Те имат нужда от споделяне. Този сборник с есета прави точно това - чрез споделянето съгражда отново ... |
|
|
"Със стиховете на Калин Михайлов няма как да се любуваме на метафори, нито сме заставяни да разгадаваме многопластови символи. Ритъмът и римата - когато я има - носят прецизно премерена юзда. Целият поетически арсенал е впрегнат да свидетелства, че не той е целта, не в него е самостойната красота на споделеното слово. Верен на кредото си, в Две години - два дена авторът продължава да търси пределната искреност, с която да изрази и дълго натежавали, и спонтанни прозрения. Над вселената властва смъртта, но всяко вдишване ражда недоумение и обновява трепета, защото човек знае и вярва, че мракът не е вечен." Камен ... |
