Когато всичко пак наесен заблести Когато всичко пак наесен заблести и в медена позлата облича се гората. А в гроздовете сладки събира живината на сочния нектар - просмукан от недрата. Когато дъждовете умората от зной измиват. А с плодове отрупани - дървета се превиват. И всичко следва своята естествена цикличност. И всичко пак блести, и всичко е различно... Силвия Христова ... |
|
|
"Хармс" е най-популярният от многото псевдоними на Даниил Ювачов, роден в Петербург през 1905 г. Писателят има около 30 псевдонима, много от които стават имена на герои в негови произведения. Нетрадиционен, авангарден белетрист и поет, който в свое стихотворение нарича себе си Властелин на свободните мисли, Даниил Хармс е модернист по отношение на езика и попрището на литератора, има философски интереси, а в своите произведения, пълни с фантасмагории и парадоксални обрати, експериментира с текстовете и се занимава с хаоса на живота от необичайна гледна точка. Творбите на Хармс не са с поставени в граници ... |
|
|
Сборник от конференция на факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски". ... |
|
|
Людмила Балабанова е завършила Техническия университет в София, където работи като преподавател по компютърни системи. Публикувала е четири книги с поезия: "Драскотина от звезда" (1992); "Светулката знае..." (1996); "Песен на щурец. 33 хайку" (2002); "Храна за луната" (2004), "Прашинки в слънчевия лъч" (2007). През 2003 г. изнася доклад и чете свои хайку стихотворения на Втората конференция на Световната хайку асоциация в гр. Тенри, Япония. ... |
|
|
Аз знам от мъртвите това, че корените продължават не долу в черната трева, а някъде, където хлябът в душата тръгва да расте - та пак да се превърне в жито, по него сянка на дете от слънце плитки да заплита... ... |
|
|
"Нощни мелодии I и една богиня се изляга безмълвно Лицето, застинало в изгрева, се е взряло във мене, гледа ме втренчено и се изгубва в пътеките с безкраен бръшлян покрити с листа-зари целите бездънен ров с неразгадана тайна и оранжевата премяна на слънцето и Венера, в хладката гръд на нощта се явяваха зов се въздига из заревото на деня снежна тишина натежава о, панделката от косата ми е паднала взряно в мене, застинало е лицето съзерцава като сянка, осъзнава живота си с белотата и тежестта на снега върху пръстта с цвят на рози от земната твърд идещ отдъхва си лицето в синя делва сега и полека избледнява" ... |
|
|
"Книгата "Маара" на Жени Костадинова не е обикновена книга, не е просто сборник със стихотворения и още самото ѝ заглавие подсказва това. Тя е преди всичко духовна книга със своя вътрешна драматургия, книга за пътя на вътрешния човек към своя създател, към бога. Книга за копнежа по истината и светлината, за копнежа по вярата и любовта. "Маара" е метафора на духовната утроба, където е непрогледно тъмно, за да може този вътрешен човек - търсач на екстремни истини - да види себе си, своето истинско лице... Поезията в тази книга е светла, дълбока и истинна. Тя е колкото лична, толкова и ... |
|
|
Васил Славов е роден през 1958 г. в София. Завършва английска филология в СУ "Климент Охридски". Първата му стихосбирка "Спомени за потоп" излиза от печат през 1989 г. Същата година заминава за САЩ, където специализира литература в писателската програма на Pennsylvania State University. Автор е на няколко сборника със стихове и белетристични книги. Включван е многократно в поетични антологии в България и САЩ. Живее със съпругата и дъщеря си в Питсбърг, Пенсилвания. ... |
|
|
"Ние-същите" е промислен наслов, както е при другите книги на Огняна Свиленова - Свилина. "Дишат мигове" (1971) е първата сбирка, предсъдържаща следващите: "Голямата обител" (1990), "Богохраними" (2014), "Послепис" (2015). Дъщерята на Всемира и на родната тракийска земя ни въвежда в простата истина за живота: Както всичко във Всемира, така и човекът живее и диша с Дъх / Дихание - животворящ елемент, вдъхнат от Бога. Ключовите думи са имена - прожектори на вътрешно зрение и интуитивно умосъзерцание на отобразените същини от първовеществото и духовното начало на материята и ... |
|
|
Пак искам да валиш Тъй кратко беше хубавото лято. Внезапно после всичко отмиля. В коктейлна чаша на тъгата горчив пелин прибави есента. Велико лято! Винаги валеше Целуваше ме, милваше дъжда. От капките си сребърни тъчеше завеси за любовни небеса. Разтапяше с тих ромон часовете на ласките - в горещата вода, на думите - в магичните куплети, на чая недопит - във сладостта. Маргарита Мартинова ... |
|
|
Лола живее сама в стая над пощенската станция, в която работи, и нейната най-голяма - и единствена - радост е градината ѝ. В портфейла си носи само снимки на цветята си, а шкафът в стаята ѝ е пълен със сърца от плат, оставени от жените от испанския ѝ род. И Лола се пита дали е създадена от семейната история, която се съдържа в тези забранени сърца и за която тя не знае нищо. Дали нейната лична история е написана от тези, които са я предшествали? Би трябвало да разкъса сърцата, за да разбере... В известен смисъл романът Дивите рози е продължение на Зашито сърце. Ето какво разказва самата Карол Мартинез ... |
|
|
Внимание! Тази книга се препоръчва на признателни синове и дъщери от всички възрасти. ... Дали се е случвало скоро да ти кажа, тате, че те обичам? Твърде рядко в забързаното си ежедневие се замисляме колко важна за всяка възраст е подкрепата от безрезервно вярващия ни баща... Сега, пораснал и набрал сили и увереност, аз мога да покоря всеки връх. Но поглеждайки назад, непременно ще видя този, който стои в подножието му и ми маха с ръка. Моят любим татко! Затова посвещавам на теб тази книга. Книжката е в удобен джобен формат с размери 11.5 x 16.4 cm. ... |
