Книгата Година на война 1877 - 1878 съдържа очерци и кореспонденции, които писателят е изпращал по време на войната във вестник Новое время и които по-късно в преработен вид е издал в тази книга. Същественото в нея е, че са възстановени изхвърлените от военната цензура пасажи, които на места са доста скандални. И трите тома съдържат богат документален материал, който дообогатява познанията ни за войната и ще бъде полезен както за научните работници в областта на историята, етнологията, военното дело, дипломацията, литературата, така и за по-широката аудитория. Данченко като очевидец разказва подробно за важни моменти от ... |
|
Илюстрации: Ханс-Гюнтер Дьоринг . Разказ за медоносните пчели и други насекоми. ... Главичка, четири крилца... Това е една малка пчеличка! Току‑що е излязла от килийката си и с много любов повежда децата на пътешествие из своя удивителен свят. Има да им покаже толкова много неща - как е устроено пчелното семейство, как и защо пчелите събират нектар, откъде идва медът... А когато на бял свят идва нова царица майка, вече става много, много вълнуващо! Книжката е част от поредицата "Да се запознаем" на издателство "Фют". ... |
|
Поезия за деца. ... Краят на лятото Тръгна си морното лято с прашната шипка от слама. С него и пойното ято вече в гората го няма. Август остави в полето своите огнени дири... Чува се само щурчето есенна песен да свири. Из книжката ... |
|
"Епопея на забравените" напомня гигантските фрески на Микеланджеловия "Страшен съд". Перото на поета оживява батални сцени - геройството и подвига, краткотрайното опияняване от свободата, ужаса на насилието, отчаянието и покрусата, саможертвата и почти есхатологичната вяра във върховния смисъл на тази жертва пред усещането за бъдещия слънчев лъч на Освобождението. С "Епопея на забравените" Вазов не само разискря пламъка на националното ни самочувствие и гордост, но и галванизира вярата ни в историческото бъдеще на нацията, тласка духа в други, по-високи орбити. ... |
|
Когато всичко пак наесен заблести Когато всичко пак наесен заблести и в медена позлата облича се гората. А в гроздовете сладки събира живината на сочния нектар - просмукан от недрата. Когато дъждовете умората от зной измиват. А с плодове отрупани - дървета се превиват. И всичко следва своята естествена цикличност. И всичко пак блести, и всичко е различно... Силвия Христова ... |
|
За добро или за лошо, ние българите винаги сме отдавали голямо значение на това какво е мнението на чужденците, посетили страната ни, и как те биха я оценили. В опит да покаже, че никой не познава родината по-добре от самите нас, един от литературните ни класици - Любен Каравелов , създава пътеписа си Записки за България и българите. Произведението му е най-подробното описание на българските земи, нрави и обичаи, правено от нашенец в годините преди Освобождението. Смесвайки своите спомени с исторически и географски факти и свидетелства за народните традиции, авторът предлага на вниманието ни интригуващ поглед върху ... |
|
Книгата Година на война 1877 - 1878 съдържа очерци и кореспонденции, които писателят е изпращал по време на войната във вестник Новое время и които по-късно в преработен вид е издал в тази книга. Същественото в нея е, че са възстановени изхвърлените от военната цензура пасажи, които на места са доста скандални. И трите тома съдържат богат документален материал, който дообогатява познанията ни за войната и ще бъде полезен както за научните работници в областта на историята, етнологията, военното дело, дипломацията, литературата, така и за по-широката аудитория. Данченко като очевидец разказва подробно за важни моменти от ... |
|
"Множеството из улиците бе толкова голямо, щото никой не можеше да ходи и върви така, както иска, а бе тласкан от вълната от хора. Имаше голям страх, когато се достигна мостът на река Марица, но се мина без нещастие. Улиците, отдето мина графът, бяха буквално натъпкани от посрещачи и гръмовито ура цепеше въздуха. Никога никому град Пловдив не е направил такова бляскаво, възторжено и сърдечно посрещане... Няколко пъти Игнатиеви молеха да им изпеят Шуми Марица и сами пригласяха. Да здравствует навеки България! - бяха последните думи на графа." В. Пловдив, 21 - 23 септември 1902 г. "Heka храм-паметникът и ... |
|
"Тази книга е плод на вдъхновение и отдаденост. Тя също така е резултат от щастливото съчетание между артистизъм и академизъм. Роди се от желанието на архитект Белин Моллов да покаже на широката публика някои от най-успешните си творби и готовността ни да го подкрепим в това начинание. От множеството рисунки, които той ни предостави, подбрахме онези, които пресъздават най-значимите места и обекти от България. Някои от тях са посветени на паметници на античната и средновековната история. Те представят пет от общо седемте обекта в днешна България, които са включени в списъка на световното културно наследство на " ... |
|
Книжката Пчелата Дуна от Стана Апостолова е част от поредицата Горски истории ."Пчеличката Дуна е много работна, от сутрин до вечер се труди, най-вече е бойка и винаги смогва - прогонва мухи, пеперуди. Излюпи се днеска пчеличка Щастливка, дочу за прочутата Дуна и рече с хвалба и широка усмивка, че дава пред всички тя дума нектар от цветята да пие, по-бърза от стари пчелички да бъде най-много мед да добие, и Дуна навън да пропъди." Из книгата ... |
|
Известно е, че пчелите могат да събират нектар и от растения на разстояние от 5 и повече километра от пчелина. Но в този случай разхода на енергия за прелитане в двете посоки е голям и фактически се изразходва донесеният мед. Така че в настоящият материал любознателният читател ще може да намери данни за най-нужните за поддържаща паша медоносни растения около пчелина и за такива, които могат да осигурят основен медодобив. ... |
|
Двуезична книга-албум на руски и български език. Книгата съдържа снимки на руските паметници на територията на България. ... В тази книга са събрани само 365 паметника в чест на подвига на руските герои - войници и офицери, лекари и санитари, оставили костите си в многострадалната българска земя, в името на свободата на България. Сигурно земята ни пази още десетки и стотици подобни паметници - издигнати от бойните другари или от признателните ръце на българите. Сгушени в дворовете на селските църквици, белязали старопланинските върхове и безкрайните пътища, те незабележимо напомнят за обичта и силата на тези, които ... |