Работна тетрадка за тийнейджъри. Основни правила за оцеляване в джунглата на порастването. ... Тази книга е поверителен и честен разговор за страховете, несигурността, срама от грешките и провалите, които ни съпътстват в ученическите години. От "Как да оцелеем в училище?" ще научите: За зловещите капани на общуването и връзките. Как да пораснем без сривове и страхове? Как да превърнем ученическите си години в най-хубавия период от живота си? Просто и леко да решаваме проблемите и конфликтите, които ни връхлитат ежедневно. Без значителни жертви и загуби да решим нелеката задача: как да бъдем себе си, без ... |
|
|
Бунт и слово Всеки бунт има своето истинско Слово. Всяко слово е бунт и създание ново. Щом роден съм да дам, аз не мога да взема. Всеки бунт е балсам, всеки страх е екзема. Безсловесни край мен се провикват до Бога. От страха им ранен да изплача не мога. Но се смея без глас, а на глас проповядвам: Всеки ден, всеки час е божествена сватба! Изтърваният миг е изгубена вечност. Всеки бунт е велик, щом е бунт за човечност. Щом в началото бе и накрая ще бъде! Едно слово-небе, една сладка присъда... Пламен Григоров ... |
|
|
Произведението е част от поредицата Колекция пиеси за соло китара на Пламен Петров . ... |
|
|
Живият не ми е враг! Живият е спешен случай. Паднал от небето знак и потънал в земен ручей. Живият е брат ранен. Неизгаснала светулка. Той е на живота в плен, на смъртта - бесмъртна люлка. Живият не ми е враг! Но с какво да го прегърна? Щом ръцете ми са мрак, а сърцето ми е въглен... Пламен Григоров Пламен Григоров е роден през 1956 г. Автор е на няколко книги със стихотворения: "Не късай мрака", "Адвента", "Небесен корен", "Омагьосано пладне", "Полудяло небе", "Подпис в небето", "Душа на мисълта", и "Бели клади". Написал е стотици ... |
|
|
Повест за последните пет дни от Дойранската епопея. ... През 1936 г. българският генерал Владимир Вазов е поканен в Англия да присъства на конгрес на организацията "Британски легион", който чества победата на имперската армия през Първата световна война. Генерал Вазов е посрещнат от кмета на Лондон. Настанен е в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон. Посрещат го с големи почести. Специално за него е построен почетен легион със знамена. Генерал Хамилтън (83-годишен), който го придружава, командва: "За почест, мирно!"На парада участват 3 хиляди военнослужещи и 200 бойни знамена. Когато се ... |
|
|
Пламен Григоров е автор на няколко книги със стихотворения: "Не късай мрака", "Адвента", "Небесен корен", "Омагьосано пладне", "Полудяло небе", "Подпис в небето" и "Душа на мисълта". Написал е стотици статии и десетки книги, между които: "До оня свят и обратно", "Българските спецсили", "Свръхчовекът от Подземната академия на КГБ", "Нибиру и психотронната война", "Командосите от СОБТ", "В огледалото на неведомото", "Ала и Вимпел - спецназът на ФСБ", "Подземните градове", & ... |
|
|
Второ допълнено и преработено издание. ... Тази книга е пътеводител, предназначен за тези, които чувстват нужда да се ориентират в една необикновена, тайнствена и особено привлекателна област - тайните на изобразителното изкуство. Основната му задача е читателят, независимо дали е дете или възрастен, да стане не само слушател, но и заинтригуван събеседник, не само да задава въпроси, но и да търси отговори. Всъщност книгата е построена под формата на въпроси и отговори, а в ролята на посредници и водачи при възприемането на художествената информация, осъществяването на художествената комуникация и търсенето на ... |
|
|
Историята на поставянето на прочутата тетралогия на Рихард Вагнер на българската оперна сцена. В тетралогията всички солисти са българи - главно от Софийската опера, а също така и наши артисти, които правят кариера в Германия. За "Пръстенът на нибелунга" има по два или три състава за водещите роли. Дори и в родината на Вагнер няма трупа, която само със свои солисти да постави прочутата тетралогия. Сред артистите са Мартин Цонев, Николай Петров, Костадин Андреев, Бисер Георгиев, Ангел Христов, Петър Бучков, Мартин Илиев, Даниел Острецов, Красимир Динев, Йорданка Дерилова, Баясгалан Дашням, Цветана Бандаловска, ... |
|
|
Терорът! Това е най-мръсната война, която е водило някога човечеството. Това е войната, която властимащите водят срещу всички, включително и срещу собствения си народ. Най-често терористите са обучавани в строгосекретните бази на тайните служби, а след това се използват за мръсните цели на тези, които са платили тяхното обучение. Не по-чиста, но и кървава, е и ролята на специалните елитни части, на които се налага да воюват срещу "терористите". Командосите от специалните подразделения са тези, на които разчитат обикновените хора. Те би трябвало да ни защитят от подлите капани и от още по-подлите оръжия на ... |
|
|
Изкуството да общуваме. Често обвиняваме другите за нашите проблеми и неудачи. А може би истинската вина е скрита дълбоко в човешката природа? Хората искат да бъдат обичани, но не обичат, искат да бъдат уважавани, но не уважават. Това довежда до едно постоянно недоволство, което за много хора се превръща в убеждение, че за тяхното нещастие са виновни другите. Блудкавите сапунени телевизионни сериали също допринасят за това ненужно самосъжаление и страдание, постепенно се превръщат в непоносимост към ближния. Предизвикват гняв. Пътят към другия човек, към човека до нас, става все по-трънлив и невъзможен. Какъв е тогава ... |
|
|
Във вътрешния мениджмънт на училището като организация се преплитат тънки нюанси. Той не е мениджмънт на училищното образование, не е и педагогическа проекция върху управленски процеси в училище. Вътрешният училищен мениджмънт обаче е свързан с тях и работи за тях. Вътрешният училищен мениджмънт е излишен, ако не се реализира в името на училищния образователен процес и неговите продукти. Но този образователен процес и продукти се създават от хора и именно мениджмънтът е този, който интегрира техните усилия в името на благото на хората и обществото. Надявам се, че книгата ще помогне за рефлексията на управленците в ... |
|
|
"Смея да мисля, че от младото поколение поети, Пламен Григоров е между първите по талант. Той е образен, метафоричен, много свой, много различен. И това не са суперлативи, а просто истина. Истинска радост е за мене, че познавам поета Пламен Григоров и че мога да се наслаждавам на неговата поезия... У Пламен Григоров грабва стихийното му образно чувство... Бих казал има нещо неудържимо у него, като в един Никола Фурнаджиев , нещо елегично образно като у Асен Разцветников . Разбира се, поетът е със свое лице, единствено число... Вярвам много в него!". Димитър Светлин "По този път не е минавал никой. Дори ... |
