Авторът на Опасният архив на богомилите и на Чудото на българската писменост Христо Буковски , продължава да изследва историята, фолклора и религията, в България и по света, в търсене на закодирани тайни, скрити връзки и древни послания. От траките, през готите на Вулфила, историята на Боян Мага, богомилите в Първото българско царство до катарите в Южна Франция, унищожени от Инквизицията, той проследява пътя на древното познание, за да изясни неговото значение и за днешния свят. В тази книга са събрани разкази и снимки от неговите пътувания по следите на това познание."Тази книга e за откритието на ... |
|
|
"Лигите на дявола", така наричали в Аржентина паяжините, които есен се носят по въздуха; това го разказва Хулио Кортасар в едноименния си разказ, по който по-късно Антониони направи прочутия си филм "Фотоувеличение". Постоянно си мислех за това, докато четях романа на Христо Карастоянов "Паякът" - една книга, изплетена по всички правила на тези нежни капани, които подсказват повече за самота, отколкото за кръвожадност. Така се случва и с героите на Карастоянов, които са оплетени в самотния лабиринт на 90-те години от миналия ХХ-ти век и началото на сегашния ХХІ-ви. Лабиринт, който е по- ... |
|
|
Послания от Космоса. ... "Поздрави, скъпи мои, аз съм Крион от Магнитната служба. Доближавате се до енергия, в която никога досега не сте съществували. Всичко постепенно се променя и най-голямата промяна е в самия човек, което се случва за първи път във вашата история като хора. Това не е просто промяна на човешката природа - това е появата на Новия човек. Ето някои характеристики, които го определят: новият човек ще знае кой е Бог, как да се свърже с Него и няма да е отделен от Него; втората характеристика е осъзнаването на себе си и кои сте вие; промяна в състрадателността на хората по целия свят, която вече ... |
|
|
"Името" е книга, вдъхновена от вълнуващата приказка, че руската принцеса Анастасия, най-малката дъщеря на последния руски император, оцеляла след разстрела в подземията на Екатеринбург, е живяла в България. Но само вдъхновена – нищо повече. Остава само въпросът: "Какво би било, ако... Защото всъщност това е история за един възможен живот. Живот, в който разбираш, че адът не е място – адът е време. А от времето остават само възможните спомени за напълно възможни срещи и възможни сънища – като стари снимки, подредени с несигурната логика на албум, който никога няма да имаш." Христо Карастоянов ... |
|
|
В Епиграми и кратки разкази превръща ежедневните си преживявания и наблюдения юристът и преподавател ВТУ Св. св. Кирил и Методий гл. ас. д-р Христо Орманджиев . Вече няколко години той събира творчеството си. Злободневни, но не и злобни са кратките сатирични стихотворения на Христо Орманджиев, който работи като старши юрист и в Областна служба Изпълнение на наказанията във Велико Търново към Главна дирекция Изпълнение на наказанията. И там, и в университетските аудитории той често става свидетел на ситуации, които го провокират да пише епиграми и разкази. Често персонажите му са реални, но като герои в разказите му те ... |
|
|
"- Нали разбираш? Всъщност ние сме проблемът - каза внезапно момичето. - Да крадеш е социална дейност, на едро никога не крадеш сам, трябват ти помощници, адютанти, съдружници, адвокати, препродавачи, консултанти, слуги, поддръжници на автопарка, крупиета, сводници, съдии, секретарки, турагенти... Разбираш ли, да крадеш означава да създаваш някакво взаимосвързано общество. Тези общества се съюзяват във взаимно свързани кръгове, кръговете създават държава, а държавата създава закони - какво от това, че ти или аз ще ги наречем закони на беззаконието. И нали разбираш, всъщност такива като теб и мен... всъщност ние сме ... |
|
|
Пътеписи, къси разкази, есета. ... |
|
|
Българската проза днес не говори и не може да говори, както тази отпреди 30 години. Но няма такова разминаване, когато препрочитаме книги, писани отвъд този лимит от 30 години, но на други езици. Българският език на преводите е запазил една атемпоралност, която обаче не е достигната от писаните през същото това време книги на български. Книгата, в която са събрани есета върху новоизлезли български книги, дава една гледна точка към тези размествания в представите за литературата и за езика ѝ. Един небезпристрастен прочит и търсене до каква степен новите книги прекъсват съществуващи представи за литературните ... |
|
|
Книга от поредицата "Малка ученическа библиотека" ... Антон Страшимиров го нарече "слънчево дете" на българската поезия. И наистина - той беше почти дете, когато "жълтата гостенка", най-честата вестителка на смъртта при поетите романтици го отнесе от живота. Но този "юноша" (така се казва най-яркото от изповедните му стихотворения) успя да създаде едно значимо поетическо дело, което му отрежда място сред големите поети на нацията. Предговор, съставителство и приложение - проф. Светлозар Игов . Одобрено като учебно помагало с протокол №18 от 25 октомври 1995г. на МОНМ. ... |
|
|
Христо Матанов е професор в Историческия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски . Чете лекции по Средновековна история на Балканския полуостров. Настоящата книга е създадена именно въз основа на неговите лекции пред студенти от специалностите История, Археология, Минало и съвремие на Югоизточна Европа, История и философия и др. Специализирал е в Германия като стипендиант на фондация Александър фон Хумболд, в САЩ и в Гърция. Автор е на няколко монографии, между които Югозападните български земи през XIV век, Княжеството на Драгаши. Към историята на Североизточна Македония в предосманската епоха, ... |
|
|
"Мислейки за Ботев ние мисли за националната си гордост и чест. Ние си припомняме онази величествена историческа метафора на седмичното духовно бдение на Левски и Ботев в една мразовита воденица отвъд Дунава. Ние сякаш чуваме гласовете на двамата апостоли на българската революция. И разбираме защо народът така тачи тези истински национални икони. Защото във тях и чрез тях българският народ постоянно се самоосъзнава като достойна и свободолюбива нация, постоянно се самоочиства от метастазите на жилавата дядовъльовщина и хаджииванчопенчовщина. И защо най-сетне така галванизира своята кръв със светлината на героизма, ... |
|
|
Избрано от поезията на Христо Стоянов. ... "Христо Стоянов гази из моравата на българската поезия с тежки, разръфани обуща. Някому се ще там да се пристъпва само по цвички или с лачени чепици. Другиму се иска там да растат само трендафил и райграс. Е, не е така. Христо Стоянов учеше наизуст Константин Павлов , когато не го издаваха, защото го смятаха за плевел в литературната ни градина. Дори само по тази причина си струва да видим какво ни е казал в мерена реч. Има обаче и други причини - те са в свободата и в хлорофила." Бойко Ламбовски "Тя вятър има във очите, пък е толкова самотна - площада ... |
