В творчеството на съвременния румънски поет дисидент Мирча Динеску класическите традиции са изненадващо органично съчетани с едно смело новаторство, следващо традициите както на румънската, така и на световната поезия, при това пречупено по особен, неповторим начин. Стиховете на Динеску звучат странно, парадоксално, и може да се каже, че са оригинална и многостранна смесица от лирика и философия, фантастика и реалност, при един искрен, дълбоко хуманен поглед към света. ... |
|
|
Манифест на свободните велосипедисти. ... "От няколко години почти не слизам от велосипеда си. Осъзнах, че това ми дава такава прекрасна свобода на придвижването, за която преди не съм и подозирал! Станах много по-мобилен и се чувствах като птица излетяла от гнездото. Едно от последствията беше, че така започнах да прекарвам по-дълго време насаме със себе си, в размисъл и съзерцание. С течение на годините стигнах до ясното прозрение, че придвижването с велосипед има и далеч по-дълбоко и многостранно значение за този, който го прави. Това се превърна в нещо като интересна и необикновена школа по житейска опитност и ... |
|
|
Романът, който наистина покори света! ... Запознайте се с Уве. Той не се церемони с нищо и с никого. На висок глас казва какво не харесва в света. А той не харесва много неща - особено лъжата, празните приказки и хората, които не спазват правилата. С ясни принципи, стриктни навици и непоклатими разбирания кое е редно и кое - не, Уве е намръщеният съсед, който тормози всички около себе си. Но Уве не винаги е бил заядливо старче. Бил е млад и се е борил с живота. Обичал е - така, както малцина са обичали. И е бил всеки ден до любовта си. Сърцето му все още принадлежи на неговата Соня. Но тя вече не е тук. И Уве няма за ... |
|
|
Когато живееш с котка е второто заглавие от Гери Турийска , десет години след Приказка за вечността. Редактор и съставител на книгата е поета Елин Рахнев . За корицата са се погрижили дизайнера Ралица Найденова и фотографа Диляна Флорентин. ... |
|
|
Взиране Все по-зорко гледам и все така не знам кое е истина, един бог знае има ли такова нещо: да си сигурен въобще. Наталия Иванова "Деликатна, дълбока и детайлна поезия, която ти позволява да се докоснеш до човека, който я е написал - жена, сериозна и честна в колебанията си. Четеш и се преоткриваш в спомени и мълчание." Стефан Иванов "Поезията на Наталия Иванова настъпва естествено като живота, задава неговите въпроси, разкрива някои от тайните му, но винаги оставя у четящия вкуса на неуловимото. Без патетиката, без истерия и без натрапливи удивления, човекът с бинокъл там наблюдава света с ... |
|
|
Защо един музикален виртуоз е потърсил поетичното слово? Защо е заменил ефирната лекота на небесните консонанси със загрубялата плът на лишените от рими и ритъм строфи? Едно постоянно усилие за проумяване на дълбоката и може би неразгадаема тайна на живота и смъртта, на пътя и целта, на блаженството и скръбта, на миналото и това, което идва - всичко това подтиква Венцеслав Николов да остави за кратко настрани старинното виолончело и да посегне към перото. ... |
|
|
"През живота си притичах запъхтяна, много радости и мъки преживях. Бях обичана и мразена, ругана, от удари и подлост прокървях, но толкоз много рани спотаени лекуваха приятелски ръце. И двамата ми сина бяха с мене с частицата от моето сърце. С добро ме помнят може би мнозина не всявах страх, не мачках, не крадях. Животът ми безцелно не премина. До края си ще съм, каквато бях! Съдете ме! Признавам, че живях!..." Из книгата ... |
|
|
На вятъра с любов - поетичната книга на Левена Филчева е издание на Хайни . Акварел Две жени помня в живота си - казва човекът, който твърди, че е най-големият женкар на света. Ти си третата - надява се да му повярвам и флиртува с небето в очите си. Вторият обича жените, но... нека те си правят труда - споделя с усмивка и знам, че ще бъде най-големият мъж на света, когато срещне жената. Този, за когото меся хляб, се усмихва, отваря вселената ми с един-единствен поглед и ми подарява невиждан изгрев на луната. Левена Филчева Левена Филчева е родена през 1967 г. в София. Завършва СУ Климент Охридски , ... |
|
|
Илюстрации - Гергана Петрова, Виолета Пенушлиева . ... |
|
|
"В разговор с приятели стана дума за миналото. Миналото - си казах аз - не е отминало, то продължава да живее в нас даже да не го искаме... Така се роди идеята за тази книга. Бог ме поведе в пътищата назад - прави или криви, но извървени от мен. Вървях по пътищата на живота си и така всъщност се връщах към себе си. Дали съм се завърнала? Навярно ще се питам, докато съм жива. И докато очите ми гледат този ненагледен свят - единствен за мен и неповторим за всяко живо същество. А колко повторения има в него! Повтаря се неправдата, но и правдата. Повтаря се престъплението, но и наказанието. Отчаянието, но и надеждата, ... |
|
|
В тази стихосбирка безмерният американски Югозапад си дава среща с българското кръстопътие. Опънатите до счупване нерви от загубата на идентичност, родина и твърд изграждат петолинието, по което модерният човек - вечен скиталец - се изкачва, за да устои на стихиите, да търси почва за корените си, да твори смисъла на бъдещето си. В хуманния свят на Зоя Маринчева човекът е направен от светлина и карбонатни следи, но разкъсван между два дома, два езика, два бряга, той намира "третото състояние на духа" (Одисеас Елитис) - това, при което противоположностите спират да съществуват и човекът се издига отвъд представите ... |
|
|
След опит за самоубийство двайсетгодишният Юго е настанен в болнична стая с деветдесет и две годишната Бланш, която изживява последните си дни. Обзети от спонтанна симпатия един към друг, двамата повеждат завладяващ разговор за големите метафизични въпроси без еднозначен отговор: Бог, смъртта, съдбата, свободата, щастието, любовта... Юго е песимистично настроен, намира съществуването за абсурдно и не вярва в нищо и никого. Постепенно обаче отчаянието му започва да отстъпва пред любовта към живота на Бланш, особено когато тя му разказва изумителното духовно приключение, което е изживяла в младостта си и което я е ... |
